365 Novini Новини 365 дни в годината
Пророчицата е преродената Света Петка Българска, твърди вдовицата на известния журналист Петър Станчев.
Елена Димитрова е работила дълги години като журналистка в Националната телевизия. В последно време нашумя с романа си “Мъжете в моя живот”, където описва съдбата на еманципираната жена преди и след демокрацията. Преди 19 години създава своя продуцентска телевизионна къща „Интернешънъл филм сървиз – София”, на която е управител до днес и твори документални филми, рекламни клипове, репортажи, телевизионни предавания.
Има издадени четири стихосбирки, четири исторически романа, между които: “Обичам те”, “От светлината до края”, “Алма, любовта на кан Ювиги Телериг”, “Цар Петър, царица Ирина и богомилите”.
– Как има смелост да създадеш продуцентската си къща?
– Нямаше да имам смелост, ако не беше приятелското семейство на японския журналист Мичио Катаяма и съпругата му Фуе Катаяма. Идеята беше тяхна, парите също. Когато съпругът ми, известният журналист Петър Станчев, почина от инфаркт внезапно, а това съвпадна и с моето напускане на БНТ, японските ми приятели предложиха да ми помогнат и да създам фирма. Представяте ли си, от другия край на света получаваш парична помощ и насърчение?! Но това е приятелството за японците.
Нямах и представа за частната работа, как трябва да се проучва пазарът, да се търсят продаваемите теми, да се намират спонсори. Мичио Катаяма ме е учил буквално като първолаче и благодарение на неговите уроци разбрах някои „златни правила”: Спазвай обещанията, които даваш на клиентите си! Не прави компромис с доброто качество! Работи с хора, на които вярваш напълно. Те ще ти пазят гърба! Когато решиш да правиш филм или друго нещо, най-напред смятай. Изчисли приходите и разходите и след това – решавай! Не се лакоми за много пари. По-важен е оборотът!
Така започнах с исторически филми – делото на светите братя Кирил и Методий и учениците им, княз Борис Първи – Покръстителя, първите български столици Плиска и Велики Преслав, Света Петка Българска.
Като казах Света Петка Българска, стигнах до идеята за документален филм за световноизвестната пророчица Вангелия Гущерова – леля Ванга, или баба Ванга.
Преди да почине, аз се бях срещала няколко пъти с нея. Срещите ми с пророчицата уреждаше Веселин Танчуров, навремето неговата майка е била приятелка на Ванга. Много от разговорите ми с нея бяха за теми, по които възнамерявах да правя телевизионни предавания: легенди и действителност, Орфей и тракийският орфизъм, богомилите… Само два пъти я попитах по лични мои проблеми. На всички разговори, с малки изключения, Веско е присъствал.
– Разкажи за личните си срещи с пророчицата?
– При една от срещите ми с леля Ванга аз вече бях вдовица. От смъртта на съпруга ми Петър Станчев не бяха изминали и 40 дни.
Пред всички, които бяха на срещата ни в Рупите, около 22-23 часа вечерта, леля Ванга осъществи, думата е точна, разговор между мен и починалия ми съпруг. Това, което Петър ми каза чрез нея, бяха единствено негови думи. Начинът, по който той попита за нашия внук Анастас, беше само на Петър. Никой от нас не се обръщаше към седемгодишното дете така, освен той. За мен нямаше съмнение, че аз разговарям с Петър, без да го виждам. Приятелите ми в телевизията знаеха, че ходя при Ванга, и всички ми даваха захарчета да ги нося.
Увивах ги поотделно. Питаха простички неща, например, ако отида в чужбина, ще намеря ли работа, ей такива. Събирах цяла торбичка… Седнали сме отвън на двора на дървена маса със скамейки. От едната страна сме ние, екипът, от другата нейни роднини и познати. Тя седи в средата. Аз съм до нея. Говорим за нейното минало. А аз през цялото време си мисля как да издебна времето, за да дам захарчетата и да задам въпросите на моите приятели. Все ги подреждам в чантата, шумолкам с листчетата.
По едно време тя много се ядоса. Стига си премятала тези захарчета в чантата си. Веднага да станеш. Иди там.
И роднините ме подканват да стана. И аз заставам там в ъгъла на къщата също като наказана ученичка. Чувам ги, разбира се, какво разговарят, защото са на два-три метра от мен. И за захарчетата не дойде ред. При една друга моя среща отивам, за да питам дали да направя по телевизията едно предаване за историческите легенди. Доколко те са базирани на действителността.
Ти това няма да го казваш, затваряй си устата!
отвърна ми тя. Аз се защитавам: Лельо Ванге, знам много исторически неща. Например, че в Константинопол по времето, когато там ходил Константин Философ, още не се казвал Кирил, по същото време пак там живяла и българска принцеса, сестрата на цар Борис Първи. Тя била там като заложница или като пленница. “Ти отде го знаеш това?” – сопна ми се тя.
Знам го от слависта изследовател доктор Михаил Маргаритов. Бях при него в Хамбург и той беше открил фактите във византийски документи. “Веднага да ми го доведеш”, бяха думите на леля Ванга. Обаждам му се вечерта. Тогава той за първи път пристигна. Сестрата на цар Борис Първи е причината за азбуката ни, повлияла на брат си да приеме християнството, а Константин Кирил превежда богослужебните книги. Защо ще го прави, ако не знае за покръстването. Паисий Хилендарски замъглено също споменава този факт.
– Значи ли, че Константин-Кирил Философ и сестрата на цар Борис Първи са били близки?
– Факт е, че е била една много напредничава и умна жена.
А за другото времето мълчи. Дано да е било така. След този разговор леля Ванга ми каза буквално: “А ти си седни на задника и си пиши книгите…” Аз написах четири исторически романа.
– С твоя екип ли правите първия филм за Ванга?
– Когато почина леля Ванга, с колегата ми Румен Смилевски решихме да създадем документален филм за пророчицата, която според нас е преродената Света Петка Българска. Преди това с доц. Трендафил Кръстанов и Цветана Маринова – нашият директор на продукцията, ходихме в Турция, в Мала Азия, и снимахме документален филм за Света Петка и родното й място Епиват. Тук е мястото да разкажа една история с този първи филм за леля Ванга. Снимахме в Петрич, в Рупите… Пътувахме с моя малък автомобил, натъпкани като сардели, с техниката вътре. Започнахме монтажа. Един ден се наложи да изляза, бавих се навън три-четири часа. Връщам се в студиото и какво ми разказват. Не могат да направят заглавието. Изписват нещо и електричеството спира. Започват отново – блокира компютърът. Заглавието непрекъснато само се изтрива от компютъра.
„Чак след като изписахме заглавието върху кадър от църквата в Рупите, нещата си дойдоха на мястото” – ми казва Румен Смилевски, оператор-режисьорът. По-късно решихме да започнем подготовката за втори филм, като издирим хората, където тя е живяла като момиче, да обходим местата там, да интервюираме живите свидетели на живота на Ванга. И така се роди документалният филм „Ванга е винаги при нас”.
Наскоро по телевизионен канал излъчиха документален филм за пророчицата Вангелия Гущерова, направен от руски снимачен екип. Това добре, но колегите от руската телевизия твърдяха, че фактите в техния филм се изнасят за първи път и са заснети единствено от тях. „ДА, ама НЕ”. Нашите филми „Реквием за Ванга” и „Ванга е винаги при нас”, излъчени след смъртта на пророчицата по много български ефирни и кабелни телевизии, бяха създадени доста преди филма на руските колеги.
В родната къща на Вангелия Гущерова в Ново село до град Струмица – Македония, тогава ни посрещнаха днешните стопани. Бяха скромни, отрудени хора, които съвсем не се перчеха, че живеят в дома на световноизвестната пророчица. Малка къща, в двора се разхождаха кокошки, имаше котка, куче. Доктор Александър Митев ни заведе на мястото, където като момиче Вангелия я настигнала вихрушката. В далечината се откроява планината Беласица. Д-р Митев, наричан от близките си гальовно Ацо, ни разказа за случката, както я знае от самата Ванга. Той тогава бил малко момче. На това място „вихрушката я повдигнала” и тук „изтекли очите й”.
Не могли да спасят зрението й, така Ванга ослепява. Д-р Митев ни разказа във филма, че Ванга се движела сама из селото, през което минава и река, и има мост. Никога не е носила тояжка. Ходела спокойно по пътя.
Когато са я питали как върви сама, тя отговаряла:
”Ами как? Пред мен винаги върви един овен, той наляво, и аз наляво, той надясно, и аз надясно”.
Гостувахме на семейството на Свободанка Делева – една от най-добрите приятелки на Ванга в град Струмица. Синът на Свободанка, златарят Никола Делев, ни разказа как тя казвала: „Царските палати са невидими, те са в душата на човека”. Учеше ни все на хубави неща.
Любимо място на Ванга в град Струмица е била църквата „Свети петнайсет мъченици”. Вече в по-ново време леля Ванга често е ходела в Роженския манастир. Обичала да стои в преддверието, където се намира чудотворната икона на Света Богородица. Дълго прекарвала така, а после сядали да хапнат сиренце, хляб и домати, да поговорят.
Архимандрит Йоан, тогава игумен в Роженския манастир ”Свето Рождество Богородично”, си припомни как един ден той заедно с приятели решават първо да минат да наловят риба и на връщане да занесат на леля Ванга.
Отиват с колата, спират и точно тогава, преди да излязат от колата, едно голямо дърво от рода на тополите се отчупва и цялото дърво пада върху колата. Обаче така я смачква, че те успяват да си отворят вратите и да излязат. Във филма показваме и снимките на смачканата кола. А по самите хора няма никаква драскотина. Викат друга кола и с нея отиват при леля Ванга, но вече без риба.
А тя още отдалече ги посреща. Застанала на портата и им се смее: “Видяхте ли сега свети Пантелеймон как ви наказа, че искате на негов ден да ловите риба?! Видяхте ли как ви смачка колата, за да не можете да продължите?”.
После им казала, че точно там, където са спрели, имало в старо време храм на “Свети Пантелеймон”.
– Кое за теб днес е най-важното?
– Е, иска ли питане. Дъщеря ми Мариета Ангелова и внукът Анастас Джидров. Дъщеря ми е завършила куклена режисура и има свой куклен театър “Мариета и Марионета”. А внук ми прави магистратура за филмова и телевизионна режисура в НАТФИЗ.
Савка ЧОЛАКОВА
