Върнете баба Дора, за да разберем, че има чума

Целият свински жанр от животновъдството в момента просто изчезва, припомня 365novini. 

Ако ви се следи тая работа с африканската чума, общо взето на всеки кръгъл час ще попадате на новини, които звучат така: „И еди си къде откриха африканска чума“. И ако в началото имаше нещо успокоително – че чумата не е минала оттатък Стара планина, сега основното успокоително е друго – че и пилешкото също става за ядене.

Разбира се, покрай това се шуми, но всичко минава и малко стандартно. Тук ще убият 30 000 прасета, там ще погребат 70 000, трупат се едни невъобразими цифри и едни невъзмутими зрители на поголовното изтребване. Прави впечатление едно натрапчиво сравнение – миналата година имаше чума по козите и това беше страховито събитие, истински летен потрес, депутати ходиха да бранят животните по фермите, медиите не излизахха от селските къщи, имаше живи вериги пред оборите и живи включвания от мястото на екзекуцията. В сравнение със сегашното загробване обаче, онова миналата година беше нищо работа.

Разликата е много проста: не в пораженията, които сега са видимо по-големи, а в баба Дора. Или по-точно Баба Дора, пише се като Баба Марта, това е герой от приказките и фолклора, по-голям от определената личност. Изглежда съществува медийна схема, пряко свързана с обществения интерес, която звучи така: ако има миловиден старец, който ни зарежда с тъга и състрадание, чумата е нещо страшно. Ако такъв няма, чумата си е просто нещо като градушката – завалели бацили, унищожили посевите на пържолите, какво да правиш, догодина пак.

Затова просто всеки ден текат съобщения за хиляди убити прасета, работата я брой за безинтересна. И без това внасяме всичко и сме държава на услугите, ще внасяме и прасета, няма проблеми. Също така, няма и проблеми със загубите за милиарди, това е малко статистическа работа, а от много общуване с Борисов вече сме се научили да не се впечатляваме от статистики. Щом към прасетата няма плачещ възрастен човек, който да ни припомни за най-чудните времена на детството, когато миризмата на пърленото прасе сплотяваше цели фамилии и местни касапи, събитието въобще не се е случило. На всичкото отгоре не всеки плачещ възрастен възрастен човек става за плачещ възрастен човек – има си определена харизма, има си точно съвпадение на интонацията и болката. Тая година камерите на няколко пъти показаха един дядо, който плачеше, но не се справи добре, не беше достатъчно добре, личеше си, че животът му ще продължи и след като убият прасетата, а не трябва така. Върнете Баба Дора, дайте шанс отново на тази жена, подарете й стадо свине и после й пратете свински палачи, за да може въобще да разберем какво става. Сблъскайте бабите с бабхите, покажете на какво е способен медийния наратив!

Малко е като с НАП, ако изтекат хиляди данни, ще е супер скандал. Но като са пет милиона вече просто вдигаш ръце и си казваш – ясно, всичко сме в кюпа. Това е особен синдром, който предполага ситуация, в която пораженията са несъвместими със способността ти да възприемаш мизерии. Нещо като чума на възприятията, могъщ вирус. Издържа по 30 години във фризера на прехода и после още толкова.

Автор: Райко Байчев

actualno