106-годишният дядо Георги от село Бенковски е един от столетниците в Пловдивско. Дори на тази преклонна възраст е деен, с акъла си и продължава да живее по правилата, които си създал още като младеж, научи 365novini.
Столетникът разказва, че имал труден живот, особено в онези далечни години. Участвал в битката край село Дравасоболч, когато в края на Втората световна война Първа българска армия се включва в боевете при река Драва. „Реки от кръв се лееха – спомня си той, – беше страшно, едва оцелях. Движех се по фронтовата линия с една каруца с медикаменти – цели 40 км, там идваха санитарките да получават лекарствата.
И един път, както си карах, гледам на 15-20 метра от мен една санитарка, младо момиче, превързва наш ранен боец. Изведнъж до тях падна мина и ги уби!“, спомня си дядо Георги. Той разказва, че бил запас от 1939 до 1945 г.
Станал готвач на поделението и е проявил такъв талант, че полковникът, който бил началник на поделението, идвал в кухнята да опитва ястията му. Дори му предложил да го изпрати на курс за готвачи, след което да остане там, но той размислил и отказал. Върнал се в родното си село, където живее и до днес. Признава, че през живота си никога не е пил алкохол и не е пушил цигари. „Имал съм по 100 литра ракия и по 200 литра вино, раздавал съм на близки, на приятели, но аз самият не съм си позволявал да пия“, споделя той.
Придържал се към българските храни, правил си сам кисело мляко и сирене, гледал 25 кошера пчели, произвеждал си мед. Именно той бил неговото „хапче“ за здраве.
„Откакто се помня и до ден днешен, аз имам на масата мед и лимони. И това го ям всеки ден. По една тенекия мед на година изяждам“, категоричен е бай Георги.
Единствената му болежка досега било перде на очите, което успял сам да си излекува. Ето какво споделя той за рецептата си:
„В 200 мл вода се сипва една супена лъжица мед, като сместа се разбърква много добре. Да знаете, сместа е много силна. След това сипвате от тази смес в една бирена капачка, навеждате се назад и я допирате до окото.
Много е важно да се държи точно една минута и нито секунда повече. Трябва лекичко да мижиш с окото, за да може лекарството да се разнесе между клепачите. И така, в продължение на една седмица.
При различните хора е различно, зависи пердето колко е узряло. Повтарям, всичко трябва да е много точно. Много хора се излекуваха така“. С този илач дядо Георги се прочул в целия окръг и досега пред вратата му идвали непознати с лист хартия и химикалка, за да си запишат дословно рецептата му.
Be the first to comment on "106-годишният дядо Георги излекувал перде на очите с мед"