Водещите новини
Home » България » Владимир Костов: Човечеството живее в опасно време, не за първи път. Но защо е този убийствен риск?
Владимир Костов: Човечеството живее в опасно време

Владимир Костов: Човечеството живее в опасно време, не за първи път. Но защо е този убийствен риск?

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Дори и съвременници, които не следят какво казват „големите умове“ и „големите пари“ на традиционния форум в Давос, няма как да не са съгласни, че живеем в опасно време.

Вече усещаме вълната от промени в климата и в цялост в нашата природна среда, която ще ни връхлети в идните десетилетия. Пандемията Ковид-19 по всичко изглежда не е стигнала своя връх, но ни дава знаци, че не е „самотно изпитание“, а по-скоро предвестник на върволица от подобни й премеждия, за нашето поколение и за тези след нас.

Старото, почти колкото историята на цивилизацията, съперничество за позиции, богатства, влияния и владеене на земи и на населението им, между „силните на деня“, заплашва за пореден път да се излее в смъртоносни и „рушителни до последно“, конфликти.

Но колкото и опасни да са тези реалности или предстоящи изпитания, те не са неща, които човечеството среща за първи път. Природни катаклизми, унищожителни болести, конфликти на живот и смърт между човешки общности в течение на години, десетилетия, че и на векове. Всичко това е било. И най-вероятно – ще бъде още много пъти. Въпреки всички те – неизброими в паметта ни, а навярно за много от тях и там няма следа, човекът е досега победител.

Защото какво по-категорично свидетелство за победа от факта, че човечеството расте по брой и реализациите на неговия ум и практически умения, неудържимо се множат?

Опряно на опита на предците, съвременното човечество, и като държавни и обществени организации, и като съзнателни общности и индивиди, търси пътища и средства, за да противостои на актуалните заплахи: били те промени в природната среда, или опасни заболявания, или рушителни военни конфликти. С надеждата да бъде все така победител в пътя си.

Но защо и откъде иде този убийствен риск, който срещаме сега? Риск, който няма никаква връзка с процесите, влияещи на природната среда. Риск, който не се влияе от никакви болестни фактори.

Риск, който не произтича от съперничествата, водещи до сблъсъци и военни конфликти. Но риск, който, ако се реализира, може да доведе до катастрофални последици във всяка от тези области на съдбоносни изпитания.

Този риск, това са усилията в различни форми и на различни терени, с цел да бъдат разклащани – и повече, където се успее – устоите на традиционното семейство и на опрените на народностната традиция, суверенни държави. И образувалият се като последица тук и там вакуум, да бъде запълнен с въображаеми схеми за индивидуални джендърни и подобни им права, или за либерално глобалистични наддържавни социални и всякакви построения.

И едното и другото е възможно да бъдат предмет на търсения на мисълта.

И са били, в един или друг момент. Сега се превръщат в убийствен риск, защото с тях се опитват да поразяват традиционното семейство и суверенната държава. В целия си жизнен път, човечеството, ако е надделявало и над най-тежки изпитания и е успявало да изправя глава и да продължава, то е защото се е опирало на традиционното семейство между жена и мъж и на изградените, над равнището на семействата, суверенни държави.

Никоя от големите религии, идеологии, политически програми, никой от амбициозните геополитически проекти, не е прокламирал нещо друго на мястото на семейството и на суверенната държава. И никой – поне досега – не е успял да открие други пътища и средства, чрез които да бъде осигурявано демографското и всякакво развитие на човешката общност.

Опасността този риск да се реализира като самоубийствен за човечеството

идва от обстоятелството, че той не се манифестира с открито лице. Никой не атакува пряко традиционното семейство. Само се защитават правата на избрали по една или друга причина, някоя от джендърните категории и се създават условия за разширяване на тяхното влияние и модно подражание.

Никой не предлага да се закрият суверенните държави. Само в името на прогреса и глобализма, суверенитетът на държавите се постепенно изпразва от съдържание. И се гледа все по-малко и по-рядко да се напомня, че семейството от жена и мъж и съпътстващата го суверенна държава, са опорите на целия досегашен цивилизационен растеж.

Дали ще си дадем навреме сметка, че успехът на всичките ни усилия срещу опасностите от климатичните промени, или от днешната и някоя утрешна пандемия, или от стари и нови военни конфликти, в края на краищата ще се определи от здравината на традиционните семейства и крепкостта на суверенните държави?

Твоят коментар

About Цветан Славчев

Коментари

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.