Слави Трифонов: Живея на инжекции, ужасно ме боли!

Ковид-19 не подмина и Слави Трифонов. Миналата седмица стана ясно, че шоуменът от Учиндол е болен от китайския вирус и се самоизолирал. Той ще бъде в карантина до 27 април.

Всеизвестно е, че здравословното състояние на новоизлюпения политик в последното десетилетие е сериозно разклатено. Той рядко говори за болежките си, а по темата има хиляди спекулации. За пръв път извън строя Трифонов излезе през 2007 година, когато даде интервю от болницата и сподели за проблемите си със зрението и почти пълното ослепяване на едното му око. Две години по-късно за него настъпи истинският ад, след като счупи фатално крака си в Стара Загора, припомня 365 Новини.

За инцидента и последствията от него, заради който и до ден днешен Дългия ходи с помощта на патерици, той говори откровено пред Иво Сиромахов във втората си биографична книга „За мен е чест“, издадена през 2015 година.

„Последното ни турне беше прекъснато в Стара Загора, защото си счупих крака и виновен за всичко е Краси Радков .Това е истината“, отсича Слави. Тогава актьорът проявил желание да направи подарък на шефа си и го завел да му купи парфюм и душ гел от местен магазин.

„Вечерта направихме страхотен концерт, много силен, много емоционален, много красив. И на сутринта си казах: „Я да стана да се изкъпя с тоя гел душ, дето ми го подари Краси. И си изсипах половината душ гел върху себе си. Явно не съм си измил добре краката отдолу, а пък отвънка пред кабината на душа нямаше такова гумено за стъпване, или нещо което не се хлъзга, и в момента, в който излязох, явно с пяна още по ходилата, си се подхлъзнах зловещо. Аз тежа 110 кг и се стоварих върху тази релса, на която се държи вратата на душ кабината. Половината ми тяло беше вътре в душ-кабината, а другата половина отвън. А аз се стоварих точно върху релсата, която стърчи, да речем един сантиметър нагоре и всъщност тази релса счупи крака ми“, продължава разказа си Слави.

„Веднага разбрах, че турнето е приключило. Реших че съм си счупил таза, защото болката беше изключително силна. Усетиху че дори не мога да пълзя, болката беше зловеща. Аз бях чисто гол, разбира се, и ми отне около половин час, за да допълзя до вратата, защото болката беше невероятна, а нямах телефон. Вратата на стаята беше по-близо, отколкото телефонът ми, който беше до леглото и аз прецених, че е по-добре да пълзя до вратата. И понеже съм достатъчно висок, ще мога да я отворя. Пълзях много дълго време, буквално сантиметър по сантиметър. Най-накрая вратата отворих и си показах само главата главата, защото бях чисто гол. Видях някакъв човек и го попитах: „Ти от моите ли си?“, защото знаеш 200 души ходят на турне, ама има много хора, които не познавам. Не беше някой от „Ку-ку бенд“ или от хората, които познавам. Той ми каза: „Да господин Трифонов, аз съм от осветлението!“. Попитах го: „Ти ходил ли си в казармата?“. Той каза: „Да, ходил съм!“.

Тогава му казах: „Виж какво, паднах много лошо. Ела да ми дадеш някакви гащи или нещо да се завия и телефонът да ми дадеш, да не стоя гол, да не плаша хората тука, които ще дойдат. Само ми дай телефона и ми дай някакви гащи да обуя, някакви боксерки и някаква кърпа да се наметна. Той ми даде телефона и аз се обадих на Евгений и му казах: „Да знаеш турнето свърши. Току-що си счупих нещо! Обади се на Бърза помощ да дойдат. Като дойде Бърза помощу се оказау че не могат да вкарат леглото в асансьора и се наложи да ме сваля по стълбите от четвъртия етаж. И добре, че моите хора са по-здрави, защото аз тежа 110 кг – да ме свалят, без да ме изпуснат и да ме потрошат отново. Беше едно голямо предизвикателство“, пише още в книгата си Дългия.

Той продължава разказа си:

„За радост че имам много готина частна болница в Стара Загора. Отидохме там, направиха ми рентгенова снимка. Аз си мислех, че съм си счупил таза, но лекарите казаха, че не е счупен тазът, счупена тазобедрена става. Има два варианта за действие – или да сменим цялата става или да ковем с пирони. Попитаха ме дали искам да ме транспортират в София. Аз познавам травматолози в София, но се доверих на лекарите в Стара Загора. Операцията я направи доктор Батоев, който реши да кове пирони. Казах му: „ Кови ме, въобще да не ти пука!“, защото болката беше ужасна.

Прекъснахме турнето. Ние нямахме предаване тогава. Дойде Юксел Кадриев и аз се съгласих да дам интервю за новините, за да кажа на зрителите от Пловдив и Петрич, двата града, които оставаха от турнето, че ще има концерт и ще изляза от тази болница. Концерти имаше и така стана, че излизах с една голф количка. Взех и от нашите приятели Кънчо Стойчев и Андрей Райчев, които имат участие в голф клуб.

„Излизах на сцената с тая количка и двата концерта ги направих с патерици. За съжаление още не мога да се оправя, откакто си счупих крака. Всъщност ми се измени цялата структура на гръбнака и на таза и сега ме боли ужасно кръстът. Ходя всеки ден на физиотерапия, единия ми крак е малко по-късно от другия и общо взето оттогава не мога да се оправя заради тоя счупен крак. Просто и в момента болката е много сериозна, продължава да ме боли всеки ден, но аз не съжалявам дори и за секунда, защото просто така се е случило. Съдбата е такава понякога – нещо се променя за секунда и човек трябва да се справя с новите обстоятелства“, обяснява лидерът на“Има такъв народ“.

На последните два концерта, които направихме, ми се налагаше да седя на висок стол, защото наистина ужасно ме боли. Вземам обезболяващи, но какво от това. Станалото – станало! Всичко е станало така, както е трябвало да бъде“, споделя Трифонов, който през 2017-та година отново се подложи на операция на крака, но и тя неуспешна. За последно той бе заснет да се придвижва с патерици на летище София, когато заминаваше за концерт в Лондон.

Източник: в. „Ретро“