Home » България » Нешка Робева: Боже, докъде стигнахме! Хляб няма, да щракаме с пръсти. Кой не излъга този народ…
Нешка Робева: Боже докъде стигнахме! Хляб няма да щракаме с пръсти

Нешка Робева: Боже, докъде стигнахме! Хляб няма, да щракаме с пръсти. Кой не излъга този народ…

Легендарната треньорка Нешка Робева от една година се е уединила във вилата си в село Трудовец, но не спира да се вълнува от горещите събития в държавата.

Пред „Ретро“ тя коментира политическия пейзаж след последните парламентарни избори и за пореден път сподели тъгата си, че народът ни продължава да търси Спасителя.

– Г-жо Робева, как ще коментирате резултатите от изборите и второто място на партията на Слави Трифонов?

– Народът е мъдър. Като знае, че няма да има хляб, иска да си осигури зрелища. За мен това е акт на абсолютно отчаяние, защото не можем да виним народа. Прекалено много беше лъган този народ. Прекалено много. И това е според мен един акт на отчаяни хора.

– И когато хората се разочароват, се хващат за следващия „спасител“.

– Така е в цял свят. Така е дошъл и Хитлер на власт. По този начин – отчаяние, криза. Бил е официално избран на избори. Но това е съвсем друг въпрос. Но пак ще кажа – кой не излъга този народ? Кой? И всички започват с думите, че идват за добруването на народа. Като четем „Патриот“ на Ботев… Не знам, нямам никаква представа какво ще става…

– Но сега за нов месия се представя човек, чалгаризирал цяло поколение. Морално ли е да има претенции да управлява?

– Сигурно той не мисли така за себе си. Защо не се върнем към Иречек? Какво казва той – в България всеки трети е или министър, или бивш министър, или бъдещ министър.

– Сега по-отчаяна ли сте от друг път?

– Изобщо не съм отчаяна, нито съм обнадеждена. Ако трябва честно да говоря, просто аз съм вече излязла в пенсия.

– Но винаги сте имали позиция, а за хората е важно какво мислите, защото те ви ценят.

– И това не е вярно. Леля Ванга беше казала нещо на моя приятелка, беше 1989 г. „Да, ама, кръстнице, народът обича Нешка“, казала приятелката ми. Ванга ѝ отговорила: „Млък, мори Лиляно. Народът е као овце, накъде го поведеш, натам оди“. Между другото тези дни съвсем случайно попаднах на едно от последните интервюта, взети от леля Ванга. Тя обичаше народа. Но в това интервю му е сърдита и казва: „Народът е лош“. И ако за нещо ме боли, то е, че народът ни непрекъснато чака Спасителя.

Аз мисля, че трябва да се запретнат ръкави и хората да мислят не кой ще ги спаси и кога ще ги спаси, а какво да направим, как да го направим, какво ние да направим, за да тръгне България напред. Истината е, че някак си с течение на времето се научихме да политиканстваме. Седим си вкъщи и почваме: тоя такъв, оня такъв. Но народът не може сам да се организира, нужен му е водач. Това е.

– Този водач виждате ли го в Слави Трифонов?

– Как да го видя в Слави Трифонов?! (смее се). Не го познавам… Но може пък той да се заобиколи с хора, знаещи и можещи. При него например работеше и може би все още работи Кулеков. Невероятно умен, свестен мъж.

Погледнете – кой професионален политик избрахме? Добре, хайде, Бойко Борисов се задържа в последните години, придоби някакъв опит. Но когато го избраха за първи път, за какво ставаше въпрос… Колко калинки обикаляха от министерство на министерство, нали избираше министрите си по бензиностанциите… Колко пъти ни излагаха пред света…

Хората са недоволни, хората са отчаяни, не знаят изобщо накъде да се обърнат. Аз не мога да изкажа компетентно мнение, защото не знам кой зад кого стои и какви ги смята и пресмята…

– Какво мислите за тежката загуба на БСП на изборите и за отказа на Нинова да си подаде оставката?

– От много време определени кръгове в БСП се стараят да я направят малка, бутикова партия, която да бъде в парламента, но да не поема отговорности. Постигнаха го. Всеки трябва да се сърди сам на себе си. За резултатите, които е получил, всеки трябва да се огледа и да си помисли защо ги е получил.

– И да си подаде оставката за това?

– Когато аз съм грешала, съм си подавала оставката. Това е нормалното.

Между другото не знам защо се говори за уникалната пета победа на ГЕРБ. Те са в коалиция със СДС, нали така? Значи това не е резултат само на ГЕРБ. Това също трябва да се има предвид. Защото в големите градове все още има твърди привърженици на СДС, които са дали гласа си не за ГЕРБ, а за СДС. Не е малка изборната активност, над 50 процента е.

Едно искам да ви кажа – не завиждам на този, който поеме властта.

– Мислите ли, че Слави Трифонов ще направи правителство?

– Ако е умен, няма да направи. Аз смятам, че Бойко гледа да избяга от властта. Абсолютно. Защото какво по-различно може да се направи в тази международна обстановка от това, което се диктува отвън. Това е опропастяването на средния бизнес, малкият е загинал отдавна, хората ще стопят спестяванията си. Какво смятате, че ще стане? Кого ще обвинят? Ще забравят какво е било преди, ще забравят кой е бил виновен и ще скочат срещу този, който е в момента на власт. А той какво може да направи?

Поотдалечила съм се малко, но все пак попрочитам какво става по света… Какво значи ти да затвориш хората и непрекъснато да нагнетяваш неспокойствие, да ги докараш до депресия. А хората могат. Създай условия за селско стопанство. Помогни им отново да се организират в кооперации. Дайте им заеми да закупят техника. Спасението е в селското стопанство, няма какво да се лъжем. Поне да не гладуваме.

За тези 30 години аз отдавна стигнах до извода за себе си – че България е била най-добре тогава, когато е имала еднопартийно правителство. Какво говорят за тоталитаризъм, авторитаризъм, диктатура… Ами така е. Хайде да се върнем назад и ще видим.

Погледнете – един разделен народ, който се мрази. Мрази себе си преди всичко. Един народ, на който непрекъснато му каканижат какви ли не глупости, той се чуди накъде да се обърне и на кого да повярва. Едно нещо знам – че политиката е трудна работа. И отговорна… И най-трудното е да се запази почтеност. Но почтен избор има. Заставаш и казваш на хората: Не съм в състояние да съставя правителство. А ако е изплашен и не признае – просто ще бъде много грозно от негова страна.

Не знам, не знам. Боже, докъде стигнахме! Хляб и зрелища. Народът вика: „Леб нема, поне да щракаме с пръсти“.

Твоят коментар

About Цветан Славчев

Коментари

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.