365 Novini Новини 365 дни в годината
Мозъкът използва специални механизми, което ни кара да се съмняваме в съществуването на смъртта и потенциала да се случи, научи 365novini. Това се казва в статия, която се подготвя за публикуване в ноемврийския брой на NeuroImage.
Авторите й открили, че човек има „дълбок, примитивен механизъм, чрез който информацията за смъртта, която идва в ума, се класифицира от мозъка като ненадеждна или невярна“. Такъв щит срещу предстоящата смърт ни помага да живеем в настоящето и да се надяваме за бъдещето.
Включва се в детството – със смъртта на конвенционална златна рибка – когато започнем да разбираме и познаваме смъртта.
Специален тест помогна да се открие защитата, която записва сигнали в мозъка, които предупреждават за неочаквани събития, съобщава The Guardian .
Доброволци , които се съгласиха да се подложат на изследване преди научно откритие, бяха поканени да гледат мигащите портрети на познати хора и непознати на компютърен екран.
Докато се провеждаха снимките, специални сензори наблюдаваха мозъчната активност на участниците. Ако на екрана се появи познато лице, мозъкът „трептеше“, обявявайки прогнозирания резултат.
На втория етап от експеримента бяха добавени думи към портретите, включително тези, свързани със смъртта („погребение“, „скръб“). Оказа се, че мозъкът е изключил системата за предсказване за следващото изображение, когато е заснел снимки с думи за смъртта, сякаш отрича нейното съществуване.
„Ако погледнем в бъдещето и видим момента на собствената си смърт, не можем да променим нищо. Това противоречи на нашата биология, която ни помага да оцелеем “, обяснява Дор-Сидерман.
От своя страна старши автор на изследването Ави Голдщайн отбелязва, че резултатите отчитат наличието в човешкия ум на естествена система за защита срещу екзистенциални заплахи и мисли за смъртността на всеки.
Системата замества „личните“ прогнози и заменя възможността за собствена смърт с размисли върху съдбата на други хора.
Дор-Сидерман каза по-рано, че защитният механизъм е балансиран с реалността на смъртта в света. Но сега забеляза, че страхът от смъртта на обществото постепенно нараства: хората са склонни да се ограждат от болести и стареене, като затварят „нездравословните“ аспекти на живота извън стените на болниците и социалните институции.
Ученият вярва, че умишленото невежество в резултат само ще увеличи ужаса от естествения край на живота. Арно Уисман, психолог от университета в Кент, е съгласен с израелския си колега: той казва, че младите хора предпочитат да определят смъртта само като проблем за другите.
Проучването на Уисман показа, че в съвременното общество хората са възприели концепцията за „бягаща пътека“. Нейната същност е, че работата, развлеченията и пазаруването създават „балон за заетост“ около индивида, изтласквайки времето за притеснения от смъртта.
