Home » България » Какво ни чака след коронавируса – нещо по-добро или по-лошо
Какво ни чака след коронавируса

Какво ни чака след коронавируса – нещо по-добро или по-лошо

В България и без извънредно положение изпълнителната власт се радва на безконтролност. 

А парламентът прави, каквото му се нареди. Засега изглежда, че кризата може по-скоро да влоши нещата, отколкото да ги подобри.

Всяка криза е и възможност. Стара мъдрост, която също като коронавируса идва от Китай. Напоследък може да се чуе всеки ден. Заедно с пандемията светът споделя и надеждата, че кризата ще ни помогне да се освободим от излишното, да пренаредим приоритетите, да станем по-умни и по-добри като хора. И че в резултат на това ще се роди нов, по-добър обществен ред, пише Ясен Бояджиев в коментара си за Дойче Веле.

Дано. Засега обаче тази надежда изглежда повече като опит да се намери упование в неизвестността на кризата, чийто край не се вижда. Защото няма доказателства, че светът се движи в тази посока. Даже напротив – множат се примерите по света, а и у нас, че настъплението срещу здравия разум, свободата и демокрацията продължава.

Инжекция безумие

Въпросът накъде са тръгнали нещата може би ще получи най-бърз отговор в САЩ – защото там предстоят президентски избори. Тези дни действащият президент предложи на учените да проучат дали не може да се „нокаутира“ вирусът в организма на пациента чрез инжектиране на дезинфектанти или чрез „вкарване“ на „огромна светлина“. Звучало му интересно да се провери.

Идеята шокира мнозина, а други направо я изпробваха. Но тя е само поредният връх в дългата поредица от фрапиращи гафове на президента, а признаци за съществена промяна в отношението на онези, които го избраха, няма. Та сега е доста интересно да се види дали човек, на когото му „звучи интересно“ инжектирането на дезинфектанти, може да бъде преизбран. Засега изглежда, че може.

Опозицията като вирус

Унгарският премиер, на когото кризата предостави отдавна лелеяната възможност да управлява с декрети за неопределено време, заяви, че страната му няма нужда от опозиция, за да се справи с коронавируса. И превърна кризата в ново бойно поле срещу тази опозиция, която тъкмо бе успяла да надигне глава (поне на равнище местна власт). Епидемията му дава възможност отново да я постави в обсада, да контраатакува и да затвърди своя модел на „нелиберална демокрация“. Какво би могло да го спре? Неговите „постижения“ по този път се трупат отдавна, което не попречи да бъде преизбран вече два пъти.

В много отношения същата ситуация се наблюдава и в Турция, чийто президент си го каза направо: „Нашата страна ще се отърве не само от коронавируса, но и от тези медийни и политически вируси“.

У нас

У нас нещата не се назовават така директно, макар че горе-долу стоят по същия начин. Конституцията не успя да помогне на опозицията да накара премиера да се яви в парламента. Но той и без това ходи там, когато си иска. (Това, че този път склони да го направи от втория път, по същество не променя нищо.) Тук и без извънредно положение изпълнителната власт се радва на безконтролност.

Парламентът прави, каквото му се нареди. В някои от най-големите му безобразия т.нар. опозиция се явява по-скоро съучастник. А пък за разправа с другите си опоненти властта разполага с други институции и методи. Засега изглежда, че кризата може по-скоро да влоши нещата, отколкото да ги подобри.

Въобще, въпросът сега е дали и доколко здравият разум, желанието за свобода и демокрация ще издържат под напора на набралите инерция извънредни мерки и мислене, на страха и икономическата разруха. Може и да има шанс от кризата да се роди нещо по-добро, но във всеки случай това раждане ще е доста тежко.

дунавмост

Твоят коментар

About Натали Славова

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.