Home » Живот » Жената в Източна Европа: Майка, съпруга, товарно магаре
Жената в Източна Европа

Жената в Източна Европа: Майка, съпруга, товарно магаре

В обширна статия за „Нойе Цюрихер Цайтунг” (НЦЦ) украинската културоложка и журналистка Катерина Ботанова разглежда ролята на жената в Източна Европа от първите десетилетия на миналия век до днес.

Тя отбелязва като постижение еманципаторският потенциал на ранния съветски социализъм, дал избирателно право на жените още през 1917 година, както и добра за времето си система от детски градини.

Ботанова обаче твърди, че този потенциал е бил задушен още по времето на Сталин. Тя посочва, че неговото наследство е изглеждало по еднакъв начин във всички страни от бившия Източен блок: избирателно право на жените, безплатни детски градини, училища и болници, но същевременно осуетяване на всякакви обществени критики и борби за женски права.

Два интересни феномена

От това произлизат два интересни феномена, пише авторката: „От една страна съществува твърдото убеждение, че жените и мъжете зад Желязната завеса са били равнопоставени. От друга страна шества разбирането, че във времето на комунизма жените – най-вече преди издигането на Желязната завеса, са живеели в нещо като истински рай по отношение на социалния пол”.

Ботанова твърди още, че социализмът е формирал един много прагматичен тип жена: „Жената като борец, жената като майка, жената като товарно магаре: тя беше длъжна някак да оцелява, разпъната в шпагат между декларираното равенство, задължението да е щастлива и едно изнурително ежедневие, което не ѝ оставаше никаква възможност да говори за ситуацията, в която се намира. Макар жените в социализма действително да заемаха ръководни постове и да работеха в традиционно мъжки сфери с тежък физически труд, те бяха отговорни и за цялото семейство, длъжни бяха да вършат цялата домакинска работа и да се грижат за децата.“

В публикацията на НЦЦ се казва още, че многото и разнообразни задължения са формирали „мъжки тип“ жена, която обаче няма правото да изразява никакви собствени желания или потребности. На подобна жена не е имало защо да се отнема дори правото на аборт, достатъчно е било да се култивира идеалът за мъжко момиче, борец по характер, което само се справя с всичко. Достатъчно е да му се остави правото на гласуване, но да му се отнеме правото да говори.

Авторката дава за пример Русия, наричайки я европейски пионер в битката срещу човешките права. Там всъщност има твърде либерално право на аборт, но същевременно и почти изцяло цензурирано обществено пространство, в което всички дейности и протести в защита на правовата държава неминуемо водят до наказание, емиграция или смърт.

Правото на аборт в комбинация с няколко много строги женски лица от правителствените среди и някои доста модерни лица от средите на икономиката лесно биха могли да ни подлъжат, че в Русия цари равноправие между половете. В същото време жените там се ориентират по някои традиционни ценности, подхранвани от консервативни социални представи и очаквания, а проявите на домашно насилие все повече се омаловажават.

А днес?

Авторката на коментара в НЦЦ твърди, че за ограничаването на женските свободи в Източна Европа няма защо да се въвежда средновековно законодателство или пък да се блокират дискусиите за женска квота и равно заплащане. Достатъчно е, пише Ботанова, да не се пипа нищо в сферата на ранното детско и училищно образование, както и в здравеопазването, и да се запази сегашното пълно мълчание по въпроса за разликите в заплащането на мъжете и жените.

„Достатъчно е да не се говори за заплатите на възпитателките и учителките, нито пък за качеството и бариерите пред образованието. Достатъчно е броят на детските градини и училища в новите квартали на големите градове да се запази на сегашното ниско ниво, както и да не се обръща внимание на липсата на подобни заведения в селата и в малките градове. Достатъчно е да се бави здравната реформа и да се подминават с мълчание сексистките подмятания на политиците пред обществеността“.

В редица източноевропейски страни не се прави нищо срещу ограничаването на женските свободи: политиците твърдят, че вече имало значителни постижения в тази сфера, пък и сега имало по-важни въпроси на дневен ред. „Но по този начин се циментира едно статукво, което дискриминира едните за сметка на другите“, констатира в заключение Катерина Ботанова.

Лупа

Твоята оценка
Общо гласували
Твоят коментар

Свързани

About Елена Монева

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

error: Кражбата от 365 Новини е забранена!!!