Тежки думи на българка: Защо висим като паяци в тази „утрепана страна“

Искам да живея в Лондон и да пиша във фейсбук колко скапана демокрация тече по жълтите павета.

Не е зле и да съм в Чикаго и да пълня фейсбука с елегантни статуси и видеосатири срещу Борисов и Цацаратурата. Статусите ми ще се явяват „мръсното на черното“, така да се каже. То пък е бялото всъщност, защото така пише Яна Букова, която харесвам. Върхът ще бъде да живея в Холандия и да развихрям яростен антикомунизъм. Във фейсбука ще пиша така срещу комунягите, че ще събера 5 хиляди приятели. Всички на моя акъл.

Ако някой е тръгнал да забравя какви ги вършеше диктатора Живков, ще му припомням със страшни пример – концентрационни лагери, Народен съд, Държавна сигурност! Ужас, та ужас!

Номерът е да забиваш гвоздея в плътта на глупавите ти съученици, които без грам фантазия останаха в „родината“. Какво тук значи родина! Като попитали кой е по-прецакан – Румъния или България, в хор му отвърнали “България, България, напълно, тотално, утрепана страна!“ Писателят Илия Троянов го каза по БНТ още по-красиво. Каза направо, че си пада по еластичната идентичност и космополитния живот, а не да се блъска в някакво гето, дето случайността го била родила. Съвършено правилно го каза.

Аз съм идиотка, че не съм еластична. И хората около мен и те висят като паяци в затвора на родното и го обитават тъпо, скучно, без протести. А наоколо олигарси, мафия, така се изрази Илия Троянов пред преливащия от усмивки Георги Любенов. И даде шокиращи примери какво му разправяли шофьорите на такситата, когато пътувал към „Перото“.

Илия, или емигрантката от Холандия, или най-готината от Лондон, правят тъничко продуктово позициониране на Запада, пардон за израза. Засядат на гърлото недостижимите западни стандарти, като едно време. Тука какво е! – туземци, простотия, кал, съсипано село, цигани и крадливи политици. Искам, ама не мога.

От липса на фантазия, от кофти характер, от страхливост пред непознатата страна. Не стига, че ходя по мръсните улици и пътища и пазарувам ГМО храна, ами „им“ плащам данъците. Единият фейсбук ми остана. Аз ще си пиша от София, а те – от Париж, Лондон или Ню Йорк.

Изборът ми е диагноза. Неприятна диагноза.
Юлиана Методиева, Фейсбук

Източник: bgspomen