Ето как могат да бъдат разпознати чедата на развития социализъм като нас:

1– знаехме имената на Пеко Таков, Мако Даков, Тано Цолов;

2– разказвахме тайно вицове за Тодор Живков и Брежнев;

3– помним в. „Работническо дело“ и заглавия като: „Долу ръцете от Никарагуа“, „Два конгреса 4– една цел“ и „Нов етап в изграждането на развито социалистическо общество“;

5– намирахме за напълно нормално за лека кола да се „чака ред“;

6– понятията „пуснали са“ и „дефицит“ все още ни звучат мило;

7–„Паралели“ беше суперсписание, а „Антени“ – направо дисидентски вестник;

8– бяхме убедени, че знаем руски език по рождение;

9– „Некерман“ и „Квеле“ бяха нашите модни библии;

10– Чичко Филипов беше част от семейството ни, а Гарелов предизвикваше възторг у баща ми;

11– баба на село редовно ни снабдяваше със зеленчуци, свинско, ракия и вино;

12– трамвайните билети бяха по 6 ст., бозата – 4 ст., бонбоните ролки – от 2 ст., самоделната дъвка от чамсакъз и българската дъвка, която не може да се дъвчи;

13– луканката беше скъп деликатес, който се купуваше на празници или за гости;

14– шиехме си панталони от български дънков плат, обърнат наопаки;

15– най-скандалният и забранен филм беше „Емануела“;

– Адриано Челентано беше най-добрият певец на всички времена;

16– „Распутин“ беше герой от едноименната песен на „Бони Ем“;

17– екскурзията до Чехословакия или ГДР беше едно от най-впечатляващите събития в живота ни;

18– Полският център в София беше средище на западната култура;

19– не бяхме виждали на живо киви, авокадо, манго и кокосови орехи;

20– цветният телевизор, електронният часовник певец и най-вече видеомагнетофонът бяха върховите чудеса на техниката;

21– поне веднъж бяхме ходили на гости, за да гледаме видео;

22– мечтаехме баща ни да намери долари на черно, за да си купим нещо „вносно” от „Кореком“;

23– ладата беше символ на престиж;

24– единственият начин да се пие нескафе беше, като предварително се бърка в чашата до припадък със захар и три капки вода;

25– Сърбия беше символ на Запада;

26– най-прочутият актьор беше Гойко Митич;

27– любимият сериал – „Робинята Изаура”;

28– най-хубавият дезодорант беше „Рексона“; никога не изхвърляхме празната му опаковка, а я слагахме като украса на секцията;

29– в новогодишната нощ се борехме с дрямката, за да дочакаме в 2 часа по телевизията

30-Опишете вашите спомени от тези безвъзвратно отминали времена: „западната естрада“ – балета на ГДР и Карел Гот./Ретро.бг/