Повреденият GPS на ГДБОП никога не води до някои врати

Ако секторът за оперативна реализация на ГДБОП (т.нар. барети на дирекцията) ползваха таксита вместо служебни коли, никога нямаше да се стигне до разбиване на грешни врати и бой на невинни граждани, както се случи тази седмица при операцията им в софийския кв. „Левски“.

Съвсем сериозно. Обезщетенията на пострадалите от полицейския произвол чисто финансово са много по-скъпи за данъкоплатците от един дългосрочен договор с таксиметрова компания с опитни шофьори, които познават добре града, и най-важното – ползват много по-надеждна джипиес навигация от тази на антимафиотите.

Че картата на ГДБОП е стара и несигурна, не разбрахме сега за първи път от началника на тежковъоръжената група, който се оправда с джипиеса. Философското обяснение „такива неща се случват“ сме чували още много пъти в последните години. От хроничния проблем с ориентацията пострадаха не само българи, а и чужденци. Веднъж антимафиотите дори нахлуха в дома на френски банкер в София вместо в жилището на човек, чийто арест би трябвало да е подготвян с месеци в най-малките детайли. Направо се чудя колко ли са случаите на грешки, които въобще не са получили гласност?

Но големият проблем в цялата тази скандална история е, че ненадеждният джипиес на ГДБОП всъщност е най-малкият проблем.

Защото, както се казва – който не работи, той не греши. Важното е как ще реагираш, как ще излезеш от ситуацията. И тук идват други злоупотреби и потенциални опасности, които, ако не бъдат отстранени навреме, в бъдеще може да доведат до много по-неприятни случки и последствия – както за жертвите, така и за антимафиотите.

Първият проблем се очертава веднага след сблъсъка на сънените хора по пижами с тежковъоръжените мъже с бронежилетки, каски, автомати в ръцете и предизвиква много логични въпроси. След като си повалил цялото семейство на пода и си поставил белезници на мъжа, нормално ли е да продължаваш да го удряш и да му пускаш електрошок?

Нормално ли е да посягаш на наскоро родила жена, която опитва да защити в тази неясна ситуация семейството и бебето си? Нормално и необходимо ли е да раздаваш присъди наоколо, като ги наричаш „боклуци“? Ти съдебен състав ли си, или група за задържане?

Едни тежковъоръжени мъже срещу беззащитни и повалени на земята хора, макар и заподозрени в тежки престъпления, не би ли трябвало да бъдат по-толерантни, след като реално не са заплашени и застрашени и вече са неутрализирали „лошите“? Това ли са правилата за действие при нахлуване, правилата за използване на физическа сила и помощни средства? И генерално насилието и агресията, упражнени излишно в софийския квартал „Левски“, правило ли са за ГДБОП, или по-скоро изключение?

Вторият логичен въпрос е къде в тази история са оперативните работници, които би трябвало не само във филмите, но и в реалния живот да са разследвали старателно конкретния случай, а точният адрес на заподозрения Станислав да е най-малкото, което знаят в тази афера? Защо тези служители не са зад гърбовете на групата за проникване? Нали точно те носят както цялата информация, така и цялата отговорност по случая! Иначе оставаме с впечатление за хаос и барети, които се движат по джипиес из града.

И всичко това застрашително напомня за инцидентите със загинали служители на МВР при случаите „Лясковец“ и „Белите брези“.

Третият проблем е в липсата на чисто мъжко поведение при подобни инциденти. Първо, в България при полицейски грешки (да не използвам думата произвол), само с „извинете, джипиесът сгреши“ ли се минава? Поне разбитите входни врати на хората не се ли ремонтират? И директорът на службата не трябва ли също да каже едно „извинете, сгрешихме“, вместо да обяснява на медиите, че щяло да има вътрешна проверка. После щели да ни разяснят какво се е случило, при положение че всичко е ясно още сега. Нека бъдем по-открити и искрени. Преди години при подобен инцидент дори вътрешният министър бе отишъл лично да се извини на едно възрастно семейство в Оряхово.

А четвъртият, може би най-сериозен проблем е все пак в повредения джипиес на ГДБОП, който до някои адреси и врати по правило никога не води. Дори и по погрешка…

Източник: 24 часа