Водещите новини
Home » Живот » Не се в@ксиниpaйте, вадете фалшиви сертификати! Изобщо не мислете – карайте го като преди
Не се в@ксиниpaйте вадете фалшиви сертификати! Изобщо не мислете - карайте го като преди

Не се в@ксиниpaйте, вадете фалшиви сертификати! Изобщо не мислете – карайте го като преди

Разтърсващи думи на една 49-годишна жена ще ви накарат да настръхнете. Някои от вас даже може да се замислят. Други ще включат системата „Това не се отнася до мен“ и дори няма да стигнат до края.

От 365 Новини обаче препоръчваме този път да прочетете всичко до края – ей така, за разнообразие. Пък току-виж им светнала лампичката. Че от толкова „разбиращи“, „компетентни“, отричащи, всезнаещи… специалисти по ковида леко започва да ни писва…

Прочете думите на Фани Давидова и ще разберете защо:

Всеки знае как се играе Руска рулетка предполагам – слагаш 1 патрон в 1 от 8-те цеви – завърташ барабана и натискаш спусъка. Вероятността да си пръснеш мозъка е 1 към 8. САМО в един от осем случая в стаята след теб ще правят ремонт, децата ти ще останат без родител, и ще сринеш света на 1, 2, 3 семейства.

Ама няма страшно де… това е САМО в един от 8 случая. Това са едни нищожни 12 процента. Нищо работа. Така че давайте смело.

Горе-долу същото е с Ковид-а. Един много, много нисък процент от общото число на заболелите го карат тежко. Още по-малък процент умират – 4 процента у нас – ма тва е нищо бе. Колко хора умират от рак, инфаркт, земетресение или тухла по главата.

Вчера е починала моя приятелка. На 49 – колкото мен. Нито едно придружаващо заболяване. Здрава и яка като впрегатно животно. Остави деца, мъж… живи родители.

Не се ваксинира, защото „няма да се подлагам на експерименти“, а така също „Фане, ти така говориш, защото го изкара тежко. Аз няма, защото не съм рискова.“ Също и „Аз 100 процента съм го преболедувала без да разбера“… и цялата палитра от ковидни клишета…

Затова, в нейна чест, аз ще разкажа. Ще разкажа какво е „средно тежко“ преболедуване. От първо лице. Ще напиша неща, които принципно не разказвам, вкл. на най-близките ми, защото мразя да се говори за болести, а и не виждам смисъл да разказвам страхотии. Но… заради С, която вече не е тук, а можеше да си изгледа децата… може би пак щеше да го изкара, но щеше да е жива… можеше. Тя попадна в 4-те процента починали. Аз бях в 10-те процента – средно тежки пациенти.

ТАКА… Да изкараш „средно тежко“ Ковид, уважаеми дами и господа, означава следното:

Първо боли – много боли. Болката е в главата, мускулите, костите, навсякъде. Не минава, ако ще да изпиете половин кило различни обезболяващи. После идва температурата на вълни. Залива те като цунами – дълго и продължително, отдръпва се за малко, колкото да си вземете въздух, и отново пак ви потапя на дълбокото.

Дишате с върха на дробовете – на рядко и учестено, а въздухът изобщо не може да изпълни до долу целите дробове. Ако имате късмет – кашляте. Защото може и да няма кашлица, а дробовете ви да са поразени сериозно. Аз кашлях. Кашлях ужасно. Кашлях така, че в пика на болестта плюех кръв (това дано майка ми да не го прочете, че не съм й го казвала).

Не можех да дишам. Не съм осъзнавала колко е важен кислорода (глей какво нещо). Толкова не ти стига въздух, че ако изобщо можеш да вървиш, го правиш на малки крачки и спираш да си почиваш на всеки 3.

Никога няма да забравя сутринта в болницата, когато се събудих, но не можех да си отворя клепачите. Никакъв шанс. Чувах какво става около мен, усещах как ми слагат система, сестрите си говорят, но аз не мога да си отворя очите. В съзнанието ми изплуваха някакви мъгливи силуети, фигури, различни цветове – това помня. Помня също, че си помислих: „Аха, явно така се умира, добре че не боли. Така! П. ми е обещала, ще се погрижи за Никола – образование, приключения и среда – значи всичко е наред. На И ще му мине. Ще бъде ужасно за майка ми – дано да се справи.“

Ковид порази кръвоносната ми система – вените ми се пукаха една след друга, в последния ден от болничния ми престой търсеха вена на крака ми, където да включат системата. Бях цялата в синини. Периодично ми шуртеше кръв от носа.

Ама няма страшно! Аз съм САМО от онези 10 процента – средно тежките – 10 процента е нищо работа. Освен това оздравях, нали. Не съм умряла.

НО! Това не е всичко! Има и десерт:

шест месеца след оздравяването ми си отиде половината ми коса. Винаги съм работила над 10 часа дневно (никой не ме е карал, аз така си обичам), всяка сутрин минавам по 3-4 км и до преди Ковид това ми даваше енергия. Сега, в края на работната седмица, обикновено в неделя, получавам такива пристъпи на умора, че не мога да стана (буквално) от леглото и разчитам на 15-годишния ми син да ми донесе вода. Полагам неистови усилия да се концентрирам. Ама неистови. Имам помитащи пристъпи на мигрена, с такава силна болка, че на моменти съм убедена, че получавам инсулт.

Това е „средно тежкият“ Ковид. Да, САМО в десет процента от случаите е. Няма страшно – завъртайте барабана и натискайте спусъка.

Не се ваксинирайте, вадете фалшиви сертификати, не носете маски, не правете тестове. Не допускайте на децата в училище да правят тестове „близалки“ – това е ужас, ад и експеримент… ами в тия близалки може да има допълнително захар и Е-та. Главното – мрънкайте и се оплаквайте! Отстоявайте гражданските си и политически права. Всичко е една истерия, която точно вас ще ви отмине.

Не мислете за лекарите, които работят 24/7 – да не са се хващали с това да са лекари.

Не мислете за това, че болниците са препълнени – това не е ваш проблем! А и на вас нали няма да се случи.

Не мислете за близките си – и те ще са в основния висок процент, които боледуват леко.

Изобщо не мислете – карайте го като преди.

Твоят коментар

About 365Novini

One comment

Коментари

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

%d bloggers like this: