Мегз в депресия: Исках да умра!

Мегз се мрази заради говорен дефект, който има от дете. научи 365novini.

Миглена Каканашева-Мегз проговори за говорния дефект, който я измъчва през цялото й детство. Дизайнерката сподели с феновете си в социалната мрежа Инстаграм как се е стигнало до него.

„ТРЯБВАТ ТИ СУБТИТРИ… БОБЪР, КАТЕРИЦА, СИД ЛЕНИВЕЦА… ФЪФЛЕЩО ЧУЧЕЛО, ЗАЕКВАЩА МАЛОУМНИЦА, ПЪРВО СЕ НАУЧИ ДА ГОВОРИШ МА… Когато бях малка, паднах от кола в движение – бях на 4, бях цялата в кръв и рани… Семейството ми казва, че оттогава съм започнала да заеквам. Аз не си спомням как стана… Спомням си само, че през цялото си детство се мразех заради това. Не исках да съм различна“, пише Мегз в акаунта си в Инстаграм.

Подигравки

„Исках да мога да говоря и аз като другите и да не ми се подиграват вече в училище. Беше ужасно – имаше моменти, в които съм молила Бог просто да умра. Никога досега не съм споделяла на никой, но вечер докато си ревях в леглото си казвах: „Не може ли да ме блъсне кола“ или „Защо не умрях като паднах“. Майка ми постоянно ме мъкнеше по логопеди и те казваха: „Мисълта тече много по-бързо от говора. Когато порасне ще го израсте“. А аз по детски, ревейки от болка, си казвах: „Моля те, Господи нека мисълта ми не тече, или ме направи няма, не издържам повече да ме обиждат“…

Така, с хиляди дълбоки рани и компенсаторно отношение към себе си, пораснах и заекването спря. Говора ми обаче, стана ужасно бърз. Още не знаех как да го координирам. За капак в същия период станах и известна. Тогава обидите се умножиха по хиляди…

И ето ме днес. Предразсъдъците ме накараха да искам да съм по-добра, да се променям, за да стана достойна за похвала – не за подигравка или обида.

Тъжно е, но именно болката ме превърна в това, което съм днес. Днес харесвам начина, по който говоря и още повече това, което говоря. Харесвам истински себе си – не бранда ми, парите или популярността си. Харесвам човека, който съм. Но въпреки всичко това и всичко, което правя всеки ден, още сълзите сами протичат от очите ми когато си спомня за цялата болка, с която трябваше да порасна“, споделя Мегз своята болка от всичко, което е трябвало да преживее в детството си.

Разкрития