Кой даде прякора „човек от народа“ на Тодор Живков

прякора "човек от народа" на Тодор Живков

Авторът е първият говорител на радио “София” Петър Витанов, научи 365novini. Въпреки това комунистите го репресират – разплакал народа на погребението на царя

Тодор Живков е наречен за първи път „човек от народа“ още на 9 септември 1944 г., а автор на знаменитото прозвище на бъдещия диктатор е първият ни радиоговорител Петър Витанов.

Макар заради дългогодишните чисто идеологически изкривявания българските историци все още да са в дълг по отношение на изясняването на точните събития по време на деветосептемврийския преврат, всъщност основните факти около него отдавна са известни.

На 4 септември 1944 г. в София са поканени представители на комунистите на преговори с правителството, но те отказват, защото знаят, че скоро ще удари техният час, и не искат да делят властта с никоя друга партия.

На 5 септември правителството на Муравиев обсъжда решение за обявяване война на Германия. Обнародването му обаче е отложено за 72 часа по молба на военния министър генерал Иван Маринов “поради тактически проблеми”.

В действителност ген. Маринов е агент на Москва и вече е съгласувал своите действия с Отечествения фронт, за да се даде възможност на СССР междувременно да ни обяви война и България да бъде окупирана. В замяна на услугата след преврата Маринов е назначен за главнокомандващ на българската армия.

Когато на 6 септември 1944 г. Съветският съюз ни обявява война, макар че сме имали дипломатически отношения и отказваме да изпратим войници на Източния фронт, на 8 септември сутринта Червената армия с частите на Трети украински фронт и Черноморския флот навлиза на територията и акваторията на България през северната и морската ни граница и окупира градовете Варна, Русе, Силистра, Добрич, Бургас.

По нареждане на правителството българските войски не оказват съпротива, а вместо това се обнародва решението му за обявяване война на Германия. Така страната се озовава във война едновременно, от една страна, със САЩ, Великобритания, СССР, и от друга страна с Германия.

На 9 септември сутринта по родното ни радио прозвучава прокламация на Отечествения фронт, гръмко произнесена от Кимон Георгиев. На същата дата по нареждане на главнокомандващия на “народоосвободителната армия” – НОВА, Добри Терпешев, всички партизански формирования слизат от планините и вземат съвместно с армията властта в селата и градовете в България.

Даже историците на БКП признават, че в навечерието на преврата комунистическата партия не разполага със съществени ресурси в столицата – около 600 партийни членове, 72-ма членове на бойни групи, а от 6 септември – с още 20 партизани от Шопския отряд.

Точно този момент е идеален за всякакви конформисти, които, усетили накъде духа вятърът на политическите промени, бързат да излязат и да вземат дейно участие в иначе безкръвната смяна на властта. Объркването и хаосът, до голяма степен умишлено създадени, са идеални за всякакви безскрупулни хора и авантюристи, решили да се възползват от обстоятелствата.

Така в столицата и в други градове никнат като гъби след дъжд хиляди набързо въоръжени „народни борци“ и се включват в иначе доста рехавите редици на шумкарите. Обикновените хора не могат да се начудят откъде са се взели толкова нелегални. В големите градове те дефилират по централните улици. В София веднага след нощта на преврата се появяват колони от партизани в центъра.

Скандирайки комунистически лозунги, те обикалят около военното министерство и булевардите „Цар Освободител“ и „Граф Игнатиев“ и създават суматоха, за да разберат всички, че властта е вече в техни ръце. Една такава шумна колона преминава и през площад „Славейков“. Точно в този момент там с микрофон в ръка като репортер, който отразява на живо събитията за радио “София“ се намирал и известният говорител Петър Витанов.

Комунистите набързо организират митинг. Внезапно един от въоръжените до зъби се отклонил от шествието, грубо дръпнал за ръката радиоводещия и рекъл: „Тука има един наш другар, който иска да каже няколко думи на хората по радиото!“ Витанов нямал голям избор и реагирал на момента.

„Сега ще дам думата на… един човек от народа, за да обясни какво се случва“,

обявил той и подал микрофона на напористия „герой“. Импровизираният оратор не бил майстор на словото – направо си бил недодялан и неграмотен, а гласът му бил дрезгав и неприятен. Но все пак размахал юмрук и в ефира се чули няколко нечленоразделни лозунги и призиви цялата власт да се даде на Отечествения фронт.

А сред другарите му се разнесли възгласи на одобрение. Тогава създалата се ситуация си била съвсем в реда на нещата и вероятно случката е щяла много скоро да бъде забравена. Но се оказва, че човекът, който неканен се провикнал в ефир по радиото, бил не кой да е, а самият бъдещ генерален секретар на БКП Тодор Живков. Явно не само на Живков, а и на другарите му този анонс от известния и обичан радиоговорител се е харесал и оттогава като прякор му се лепва и прословутото „човек от народа“.

След случайната им среща съдбите на двамата са коренно противоположни. Докато слабообразованият Живков, който е бил овчар и после печатарски работник, благодарение на създалата се след съветската окупация у нас ненормална обстановка щурмува най-висшите постове в държавата,

 Петър Витанов е репресиран и незаслужено е обречен на забрава Накратко единият става „човек от народа“, а другият е обявен за „враг на народа“.

„На 9 септември баща ми като главен говорител е изпратен да отразява събитията в центъра на София – разказва Божидар Витанов, син на Петър Витанов, пред в. „168 часа“. – Пратен е като репортер, защото силата му е била в репортажа, има богат речник и каквото вижда, го пресъздава с думи. Онзи се е представил – Тодор Живков. Първоначално на 30 септември уволняват баща ми. Искат да го съдят от Народния съд, защото като репортер е отразявал народната скръб по време на погребението на цар Борис III, но тогавашният културен елит се застъпи за него и не допусна това да се случи. Той отива да работи в кинематографията, като способен веднага го приемат за говорител, сценарист и артист. Снима се и в някои от най-известните филми по онова време като “Огнена диря” например. Озвучава киното – ето пише го в трудовата му автобиография: изговорил е обяснителните текстове на почти три хиляди филма – хроникални, игрални, документални.

След това назначават свои хора в радиото, но после се усетиха, че нямат подготвени кадри, и по ирония на съдбата, когато през 1949 г. умира Георги Димитров, отново викат баща ми в радиото да отразява и неговото погребение и народът пак плаче. По този повод баща ми винаги ми е казвал, че си е вършил работата като говорител.

Спомням си по-късно през 1960 г., когато ни изселиха, че шефът на отдел “Интерниране и въдворяване” към Държавна сигурност Делчо Чакъров, един от най-големите палачи, му викаше:

“Ти разплака народа, когато умря царят!”

И баща ми му отговори: “Аз го разплаках и когато умря Георги Димитров – такава ми беше работата.” “Пропуснахме те, но сега ще те оправим!” И тогава ни изселиха в село Овчарово, Шуменско.“

И в България в продължение на половин век никой не споменава за заслугите на първия ни радиоговорител, който освен това е и даровит автор на популярни песни, артист и изобретател. Нещо повече – дори и до днес никой не знае, че именно той е създал текстовете на някои от най-обичаните стари градски шлагери като „Красив роман е любовта“, „Майчино сърце“, „Обичам да мечтая“, „Две очи“ и още много други доказано стойностни песни, които отдавна са спечелили любовта на публиката.

Петър Витанов е роден в София през 1907 г. – кореняк софиянец. Баща му е бил пилот. Завършва риторика и дикторско майсторство в Италия, след това и у нас. Когато е бил едва на 27 години, печели първия конкурс за водещ в радиото. На любителско ниво радиото в България стартира още през 1933 г., но официално с указ на цар Борис III радиопредаванията започват през 1934 г. и Витанов става първият официален, платен говорител.

Любопитното е, че вече като говорител на радио „София“ през 1937 г. Витанов участва в международен анонимен конкурс за радиоводещи в Швейцария и сред голяма конкуренция – участвали са радиоводещите, от цяла Европа – се класира втори. А първото място заел не кой да е, а самият Юрий Левитан, който заради уникалния си тембър бил любимият диктор на Сталин и станал известен със съобщенията от Втората световна война, започващи с „Говорит Москва“.

След този успех го канят в германското и в италианското радио на работа като говорител заедно с цялото семейство, но той отказва от патриотични подбуди. Когато се връща в България, за големия успех

лично цар Борис III ІІІ го удостоява със сребърния кръст на народния Oрден за гражданска заслуга

В знак на уважение царят често му дава и личния си автомобил, една от малкото коли по това време, за да прави репортажите си.

Източник: spomen

Сподели новината

Be the first to comment on "Кой даде прякора „човек от народа“ на Тодор Живков"

Твоят коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.