Кеворкян захапа хунтата: След историята със ЗИЛ-а, Путин да ни изпрати цистерна от руската ваксина

Тази година – за първи път от доста време – не си пожелахме тук, в тази страница – Светли празници в навечерието на Рождество Христо.

Изглеждаше някак неуместно в разгара на Корона Бедствието – поне за мен беше така. Сега, в навечерието на Новата/2021 година, можем поне да си пожелаем здраве.

И повече Здрав Разум в ония, в чиито ръце е Държавата.

Те могат да го почерпят и от някои малки истории. Нашенци след изнурителни перипетии се прибират от Лондон. Репортерка спира млад мъж и му задава някакъв въпрос.

А той казва: „Честно ли да ви отговоря – или като за пред телевизия?“

Това е отговор-некролог на телевизиите ни. Ще дойдат ли някога Властниците на неговия акъл?

Доста разправии имаше около 45 годишния съветски хладилник ЗИЛ, в който съхранявали ваксини срещу Ковид 19. Тази история е хубав намек, че Миналото не може да бъде изчегъркано/заличено, няма как – то непрекъснато изниква от някъде. Колкото да ни подсети, че трябва да го уважаваме.

Джон Льо Каре, който почина наскоро, казва на едно място:

„Утрешният ден е рожба на вчерашния. И на онзиденшния. Да не обръщате внимание на Историята е все едно да не обръщате внимание на вълка пред вратата ви“.

След историята със ЗИЛ-а, Путин трябва да ни изпрати една цистерна от руската ваксина – ако има излишък от чувство за хумор. Тази история ни подсеща и за друго. „45 години стигат“ беше призива на СДС през 1989-90 година.

И какво се оказа – 45 годишен „комунистически“ хладилник още действа.

Призива трябваше да бъде: „75 години не стигат!“

При всичките фукни за чуждестранните инвестиции в България, през последните години най-голям инвеститор са Бегълците – хората, които избягаха от тук, понеже окончателно загубиха доверие в Политическата Секта.

Извън другото, така те изплащат обичта, която са вложили в тях клетите им родители. Тази година, покрай Корона Вихрушката тези помощи са намалели десет пъти. И се чу репликата на една майка: „Дано се оправят нещата, да мине Пандемията, та пак да ни помагат децата… Да се почувствам и аз човек!“

Да се почувствам човек!

Това може да е репликата на годината.У нас милиони хора не се чувстват човеци. Дано бъдат забелязани – най-после – някога – както трябва.

БЪДЕТЕ ЗДРАВИ, ДРАГИ ПРИЯТЕЛИ!

ПАЗЕТЕ СЕ !

Текстът е публикуван на стената на Кеворк Кеворкян във фейсбук