Иво Инджев: В Европа няма такива, които “трима папа да са ги галИли” по главата и пак да се държат като горили

Връщането назад, което ни демонстрират реставраторите на миналото от ретрокоалицията ДПС, ГЕРБ и БСП по повод реабилитацията на манипулацията като основна ценност на гласуването с хартиена бюлетина, няма прецедент като законодателен акт в най-новата ни история.

Ако греша, моля да бъда поправен, но ще повторя : не се сещам законодателите да са наложили връщане от вече взето важно решение в полза на по-старо и очевидно ретоградно решение, което е отстъпление от техническия прогрес, наложен вече като стандарт.

Да, да, да – знам основната приказка в играта на криеница зад обобщението, че никъде в Европа никой не гласувал с машини. Равняващите се по стандартите най-неспособните да се справят с машинния вот у нас ( неграмотните и най-възрастните) в същото време се равняват по Европа, когато им изнася.

Да попитам тогава:

Къде в Европа се пазаруват на едро цели махали, три синджира роби на труда в дадено предприятие или капсулирани по етнически признак анклави да гласуват както им нареди техният местен феодал?

Къде другаде в Европа виреят такива компактни маси гласопродаватели пред широко затворените очи на властите?

Има ли у нас човек, който да може да чете (и в интернет), да пише (каквото и където и да било), да гледа телевизия и да слуша радио, който да не е запознат с практиката на изборните фалшификации с помощта на хартиената бюлетина?

Големи “европейци” изведнъж се изкараха пазителите на България от машините за гласуване. Само че в Европа също нямат онбашии, който да се хвалят безнаказано, че “раздават порциите” в държавата. Няма и такива, които “трима папа да са ги галИли” по главата и пак да се държат като горили (в прекия и преносния смисъл). А главите на онези у нас, в които още гърмят залповете на “Аврора”, нямат нищо общо с начина на мислене в днешна Европа, дори и в нейната социалистическа част, която е антипод на БСП по теми, като отношението към рашизма, национализма и хомосексуализма ( на който са подвластни около 10 на сто от световното население).

Апропо, последното повдига въпроса колко са като процент от гласуващите у нас онези, които били притеснени от машинното гласуване, че тяхното малцинствено притеснение да предизвика такъв яростен нагон за връщане назад към хартиената бюлетина в ретрокоалицията БСП, ДПС и ГЕРБ?

И колко от притеснените ползват далеч по-сложни машинки, като банкомати, дистанционни управления за телевизора, да не говорим за мобилни телефони (че и компютри за разговор по скайпа с близки и с внучета в чужбина)?

Лицемерието да се съизмерваме с най-слабите в обществото като основание да се връщаме назад нямаше да е толкова прозрачно, а щеше да изглежда като достойно за уважение усилие, ако не беше фактът, че нашата държава е толкова далеч от Социална Европа, колкото и от Електорална Европа.

Журналистът Иво Инджев, Фейсбук