Водещите новини
Home » България » Илиана Раева разплака България с тези думи
Илиана Раева разплака България с тези думи

Илиана Раева разплака България с тези думи

Илиана Раева винаги е била от жените, които имат какво да кажат и знаят как да го кажат. В навечерието на 2021-ва тя публикува прочувствен статус в профила си във Фейсбук, който за секунди събра хиляди харесвания. Ето какво написа тя:

„Днес е последният ден на една година, която всички ще помним дълго. Беше тежко и много различно. Коя ли година е била лека?!

Животът е борба, препятствия, изпитания и редки щастливи мигове, за да ни заредят с достатъчно сили и вяра за следващата житейска битка. Днес обаче аз искам да благодаря на отлитащата 2020 г. Ще споделя само някои от многобройните прекрасни моменти. Трудните и тежки мигове ще ги пропусна, защото мое дълбоко убеждение е, че трябва да умеем да виждаме, доброто, красивото и трябва да се научим да сме благодарни. Ясно е, че не красивото и доброто преобладават в живота ни в последните години, но истината е, че ги има и трябва да имаме очи, сърце и душа за тях.

*И така: Какво ще помня и ще остане в сърцето и душата ми от изминаващата 2020 г и за какво ще съм благодарна:

*Благодаря, че през тази година получихме двойна благословия с Наско – родиха се двете ни внучки Емили и Асияна. Благодаря за времето, в което цялото ни семейство (Наско, аз, двете ни дъщери с любимите си момчета, трите ни внучки и моят баща)изживя незабравими мигове заедно заради пандемията. Толкова много закуски с палачинки, вкусни обеди и вечери, всякакви вкуснотийки приготвени с много желание, кино-вечери с пуканки, вино, шоколади, игри с внучките, тераса превърната в детски кът, градина направена на детска площадка с батут и сглобяема къща за куклите, където игрите с невероятно енергичната малка Илиана станаха ежедневие…

*Наско засади своите три череши.

*С удоволствие наблюдавахме и коментирахме първо появата на люляците на майка, на цветята, на цветовете на ябълката, крушата, дюлата, сливата. Радвахме се на отрупания лешник, на достолепния орех, а есента сочните плодове и кехлибареното грозде бяха просто като вълшебна картина, на която се любувахме всеки ден. Разходките с трите ни кучета бяха спокойни и по-дълги от обикновено, а закачките с красивата ни котка сваляха бързо напрежението и умората.

*Изкарахме десет щастливи дни с трите внучки за първи път от 28 години на българското Черноморие и останахме много, много доволни. *През тази странна година Наско стана собственик на любимия си “Левски” с огромна подкрепа от привържаниците му. През същата тази година аз бях преизбрана за трети път за президент на БФХГ с пълно единодушие.

*Като начало “Левски” оцеля и не фалира, а прекрасните ни девойки от националния отбор спечелиха златен, сребърен и бронзов медал от Европейското първенство в Киев. Има и още разни красоти през тази година, но и тези са достатъчни, за да бъда благодарна. И в личен, и в професионален план хубавите моменти не липсваха. Този пост можеше да бъде друг и да изглежда по друг начин. Можех да изброя всички неприятности, през които преминахме.

И щеше да е също толкова достоверен, ако бях предпочела примамливата и удобна роля на жертвата. Защото в живота ни хубавото и лошото се редуват. И тази година имахме своите тежки и доста неприятни моменти. Но някак не успях да се науча да показвам тази страна от живота си. Нямам потребност да се правя на жертва, за да предизвиквам симпатии и всенародно одобрение.

Може би, защото в живота си се нагледах на хора, които както казва великата Татяна Лолова “Има едни, дето им дай да страдат. И като страдат, и като си ги разказват изпитват неистово удоволствие. Аз пък искам да мога да не говоря никога за нещастия…” Ами и аз мисля така.

А и малко ли са болките на хората, за да ги натоварвам допълнително и с моите. Вярвам, че трябва да се научим да гледаме в облачното и навъсено небе и да търсим късчето гълъбово синьо, за да му се порадваме. Не трябва да се отчайваме и да губим вяра! Да!

Тази година беше най-различната година за всички ни, но може би тя поиска и нас да ни направи по-различни… Сигурно трябва да сме по-различни… Нека не я отхвърляме! Нека се опитаме да я разберем! Нека осъзнаем посланията ѝ! Нека сме ѝ благодарни! Аз ѝ благодаря!“, сподели Иляна Рева в поста си.

Твоят коментар

About Цветан Славчев

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

365Novini във Facebook