Водещите новини
Home » Живот » Болестите се дължат на две причини: или си взел повече, или си дал повече ♥ Петър ДЪНОВ
Болестите се дължат на две причини: или си взел повече

Болестите се дължат на две причини: или си взел повече, или си дал повече ♥ Петър ДЪНОВ

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

(Учителя Беинса Дуно – Петър Дънов, рисунка на Лили Димкова)

Начин на живот

Пазете живота си! Внимавайте да не скъсате нишката. Всичко останало – обезсърчаване и насърчаване, скръб и радост, сила и безсилие произтичат от един и същ източник. Остаряваш – обезсърчаваш се, подмладиш се – насърчаваш се. Като стар, губиш енергията си, като млад придобиваш енергия.

Вие сте виждали някой път децата връзват за крака някое насекомо с тънък конец. То не знае, че е вързано, хвръкне и падне на земята, хвръкне и пак падне. Често вие питате защо не успявате. Вързани сте с някой конец и падате. Пак литнеш, пак паднеш. Всичките тия работи ги обясняват, че съдба имало. Съдбата е, че си вързан. За пример имаш желанието да свириш, но туй свирене може да ти стане спънка. Искаш да пееш, но пеенето може да ти стане спънка. Искаш да учиш, но учението може да ти стане спънка. Искаш да ядеш, но яденето може да ти стане спънка. Всяко преяждане е спънка. Ако ядеш повече, ти изхарчваш повече енергия. Тази енергия мъчно се добива. Ние изразходваме безразборно ония сили, с които ни е на дарила природата. Мъчно се добиват.

Хората остаряват по единствената причина, че изхарчват енергията си и не знаят как да я добият. Най-първо завършват бюджета си с един приход, вървят нагоре. Дойде до едно място и всяка година завършва с недоимък и най-после, като дойде най-големият недоимък, фалира. Не може да уравновеси бюджета си. Най-първо имаш един подтик, ходиш, имаш едно желание в тебе, после туй желание се намалява, докато най-после се спреш вече, не ти се ходи. Не разполагаш с енергия, казваш: „Кой ще ходи да се мори?“ Днес отлагаш, утре отлагаш, намаля ваш, намаляваш, докато дойдеш до една точка – невъзможно е повече.

Във физическия свят е невъзможно в дадено време и пространство човек да прояви изведнъж всичката си енергия. Това трябва да става последователно – в младините си той ще изразходва един род енергия, в средната възраст – друг род, а в зряла възраст – трети вид енергия. Всяко време изисква специфични прояви. Същият закон се забелязва и при растенето и развитието на плодните дървета. Погрешката в сегашния живот на всички хора е, че те из разходват повече енергия, отколкото трябва, а пък пестят времето.

Две неща ни са дадени: време и сила. Време имаме в изобилие. Времето не зависи от нас, а пък силата зависи от нас. Силата ние трябва да я придобием отнякъде. Времето ни се дава даром. А пък за силата ти трябва да работиш, за да я придобиеш. И ако изразходваш безразборно своята сила и пестиш времето, ти си на крив път.

Живата Природа обича последователността, тя никога не бърза, това ще запомните. В нея е вечността, разполага с време, колкото иска. Тя икономисва силите, не времето. Тези, които много бързат, се изтощават бързо. Често младите казват: „Да изживеем всичко, докато сме млади, че на старини да не съжаляваме, че не сме опитали всичко“. Да желае човек да опита всичко в младините си, това значи преждевременно да остарее, а дали ще придобие нещо, е въпрос. Човек, който иска бързо да преживее, който иска да израсне изведнъж, който иска много неща, той бързо остарява. Който бързо расте, бързо и остарява, който бързо остарява, бързо и осиромашава. Такъв е законът в Природата.

За да продължим живота си, ние не трябва да бързаме. В това отношение, аз считам добродетелта в света като икономия на живата Природа. Преждевременно остарява този, който се стреми час по-скоро да узнае или изучи нещата. Гледайте не бързо, а солидно да проучвате науките или каквото и да било, за да се ползвате от тях, а не да бързате. Голямата интензивност на живота разклаща нашите нерви. Понеже не разбираме законите, тази интензивност дава обратни резултати, става подпушване, което се отразява зле на ума и на сърцето.

Старите хора умират от страх, а младите – от пресищане, от преизобилие. Страшна е отровата на пресищането. Дори и най-хубави те неща могат да доведат до пресищане. Пресищането произвежда втръсване, втръсването – отвращение, отвращението – бездействие. А бездействието води до смърт. Всяко постигнато желание е израз на смъртта. Всяко постижение носи със себе си страдание. Постигнеш нещо – остарееш.

Мъжете остаряват по единствената причина, че дават повече, а пък жените остаряват по единствената причина, че вземат повече. Аз тъй определям остаряването. Не трябва да даваш повече, не трябва да нарушаваш равновесието вътре в себе си. Ти може от лихвите на капитала, който придобиваш, да даваш, но капиталът трябва всякога да остава една и съща величина. Ако човек дава толкоз, колкото трябва, и ако взема толкоз, колкото трябва, това е вечният живот. Болестите се дължат на две причини, същият закон е и там: или си взел повече, или си дал повече. Здравето е да вземеш нормално, законно да вземеш – толкоз, колкото трябва, и да даваш колкото трябва. То е здравият човек. Става една обмяна.

От начина на храненето и от живота, който човек води, може да се определи колко години неговата кола, т.е. негово то тяло ще му се подчинява. Това зависи и от разумността на човека. Който не живее разумно, той е осъден на преждевременно остаряване; когато човек остарее, краката му отслабват и се отказват да му служат. Такъв човек се намира вече в зависимост от другите хора и често става играчка в техните ръце.

Всички хора се стремят към живота, искат да живеят. Колкото повече време живеят на земята, толкова по-добре за тях. От какво зависи дългият живот? От правилното разпределяне на енергиите в човешкия организъм. Човек трябва постоянно да пренася енергиите си от физическия свят в духовния, от духовния в Божествения, и обратно: от Божествения в духовния, и от духовния във физическия. Спре ли на физическия свят и остане задълго време там, той непременно ще се натъкне на ограниченията и на недоволството, които изсушават, изсмукват енергиите му. Такъв човек се радва и скърби, но нито радостта му е трайна, нито скръбта – разумна.

Който престава да се развива, преждевременно остарява. Човек остарява от леност, от мързел. Остаряването на човека се дължи на натрупване на известни киселини и отрови, както и на утайки, които предизвикват болестта артериосклероза. Страшно е да гледате как човек постепенно се втвърдява, докато дойде до пълен фалит, не може да мисли, да чувства, да диша, да се движи. Докато е на земята, човек трябва да мисли, да чувства, да се движи, да диша дълбоко, да работи. Рече ли, че не се нуждае от много мисъл, той е дал вече път на склерозата в себе си. Чуете ли някой да казва, че човек може да яде каквото намери, ще знаете, че той е отворил вратата на организма си за всички болести.

Човек, който не може да се забавлява, не може да се подмладява. Сериозността вкоравява човека. Сериозни са тези, които изчерпват своите сокове, влага. Нервите, мускулите им започват да се втвърдяват. В забавлението има разширение, а не натегнатост.

Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане, от правилното мислене и чувстване. Като слушате своя вътрешен лекар как да дишате, ще изправите всичките си недостатъци. Каквото ви липсва, ще го набавите, като подобрите дишането си. Продължителността на живота зависи от количеството въздух, което приемаме в дробовете. От каквато и болест да страдате, търсете помощ в дълбокото дишане. Няма болест, която да не може да се лекува чрез дишане. Дългият живот зависи от дълбокото и правилно дишане. Дишането пък зависи от правилното мислене и чувстване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение иде върху човека чрез въздуха.

Ако искате да живеете дълго, ще дишате плавно, бавно, без да се забелязва отвън, че дишате, да не се вижда, че гръдният кош се повдига, раменете също да не се движат, да не се чувства дори, че има някакво свиване и разпущане. Човек, ако диша правилно, ще чувства една музика при диша нето. Клетките на дробовете са оркестранти. Хора, които живеят затворени в стаи по цял ден, умират по-рано от онези, които са изложени на проветряване. Ако дишате добре, можете да останете на земята до дълбока старост. Който не диша правилно, заминава преждевременно за онзи свят.

Като почнете правилно да мислите, като обикнете живота, като дишате дълбоко, като пеете и свирите, ще удължите живота си.

Старите казват, че младите не живеят като старите. Нито старите живеят като младите, нито като възрастните. Всеки трябва да живее като себе си. Казвате: „Да има едно прави ло!“ Ето едно правило: не яж, докато не ти се яде; не пий, докато не ти се пие. Не вземай тези атавистични склонности, които отпосле са дошли. Пий само това, с което си се родил. Яж, пий, обличай се, но за себе си, не за хората. Погрешките състаряват. Човек може да се състари от яде нето, от много чувствания, от тревожни мисли, от вкисната, гнила, престояла храна.

Ако вие обичате Бога, ще цените нещата. Това искам да ви кажа: ако вие обичате Бога, ще цените вашата глава. Ако вие обичате Бога, ще цените вашите дробове. Ако вие обичате Бога, ще цените вашия стомах. Ако вие обичате Бога, ще цените вашето тяло, свещено ще бъде. Колко хиляди ваши приятели, които не ги знаете, са работили за създаването на вашето тяло! Един ден тия приятели ще ви дадат начин да се подмладите. Те знаят начин как да се обновите. Те, чрез една нова мисъл, която внасят във вашия ум, чрез едно ново жела ние, което внасят във вашето сърце и чрез една нова постъпка, която внасят във вашето тяло, те ще ви дадат един подтик за подмладяване. Подмладяването е хигиена на живота. Може да се подмлади човек само тогава, когато признава, че Бог е единствен, в Когото той живее. Трябва да обичаме себе си по причина на това, което Бог е създал. Трябва да обичаме себе си, понеже от Бога сме излезли.

Най-големият лекар е вътре у вас. Когато заболеете, ще кажете: „Аз ще живея. Имам много работа, която трябва да свърша. Нищо не съм направил досега, трябва да живея и като си свърша работата, тогава ще си замина.“ Така ще кажете на по-висшите същества и те ще ви помогнат, няма да ви уволняват. И псалмопевецът казва: „Да не ме вземеш, Господи, на половината на дните ми, за да придобия това, което искам, да разбера закона Ти. Да поправя живота си и да живея толкова, колкото трябва.“

Болен си. Никой не може да ти помогне. И най-способните лекари не могат да ти помогнат. Тогава ще си кажеш: „Има нещо по-силно от лекарите, аз ще живея, имам още работа, която трябва да се свърши. Искам да живея!“. И ще живееш.

Из: „Книга на живите. Раждане, подмладяване, прераждане, карма“, Петър Дънов, изд. Астрала
* Учителя Беинса Дуно – Петър Дънов, рисунка на Лили ДИМКОВА, lilidimkova.com

Източник: Уебстейдж

Твоят коментар

About Цветан Славчев

Коментари

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.