Home » Живот » Бащата, който отглежда сам четирите си деца
Бащата който отглежда сам четирите си деца

Бащата, който отглежда сам четирите си деца

Те са тук. Около нас. Виждате ги, но не подозирате каква е историята на живота им. Или предпочитате да я подминете. Е, недейте.

Защото те са хора точно като вас. Живеят в България и се борят с по-тежката си съдба достойно. Не молят за помощ, приемат реалността смело и заслужават нашето огромно уважение.

Запознайте се с един такъв човек – бащата, който сам отглежда четирите си деца.

Цветелин Топалски, на 46 г. , живее в Габрово и отглежда децата си сам от ноември 2011 г. Той е с инвалидна пенсия заради прогресивно наследствено заболяване на очите. В момента е с вградени лещи, които имат срок на годност (който изтича след няколко години). Местните лекари не дават гаранции за успешна операция, ако се опитат да ги сменят. Пари за операция в чужбина няма. Цветелин се е примирил с този факт, но се бори да възпита четирите си деца, доколкото това му е възможно. А те го уважават и разчитат на него.

Децата са Велизар (15.04.1998), Тихомир (08.02.2002), Ивайло (08.01.2007) и Цветелина (11.12.2008).

Велизар е във втори курс на Строителния техникум в града. Баща му разчита там той да придобие някаква
професия, с която да се прехранва, когато порасне. От две години момчето тренира в местната школа по бокс „Янтра” с треньор Николай Стойнов.

Тихомир е в шести клас, учи във 2-ро основно училище „Неофит Рилски” и отговаря за Ивайло, който е първокласник в същото училище. Харесва да гледа кулинарни предавания и се опитва (успешно, според баща му) да готви.

Един типичен ден за бащата (когато децата не са в почивка) протича по следния начин:

Сутрин води дъщеря си на детска градина, пазарува, чисти, пере, готви, простира, след 16 часа я взема от градината и купува още нещо необходимо, което е забравил сутринта. Ако му остане време, среща се с приятели или работи почасово за някой лев като строител. Не пие, не краде и не среща подкрепа от институциите. Дори не ходи да ги моли за нещо.

Не моли и нас. Ние го помолихме да отдели от времето си, да поговори с нас.

Благодарим му, че го направи.

Да, те са тук. Около нас. А дали са невидими, решавате вие. Ние избираме да ги виждаме – както в този материал, така и винаги, когато имат нужда да бъдат забелязани.

Честит рожден ден на малката Цвети!

Източник: truestory

Твоят коментар

About clslavchev

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.