365 Novini Новини 365 дни в годината
Пловдивската акушерка Петя Запрянова е победителят за цяла Европа в специализирания международен конкурс “Kate Granger Awards 2020”. Петя Запрянова е старша акушерка на Родилно отделение в Клиниката по акушерство и гинекология на Университетска болница “Свети Георги”. Работи в Клиниката по гинекология повече от 30 години – от 1991 г. Завършила е акушерство в Пловдив.
През 2014 г. е Акушерка на годината за България. До престижното признание тази година се стига след номиниране на Петя Запрянова от Алианса на бъл- гарските акушерки (АБА) по повод на обявяването от Световната здравна организация на 2020-а за Междуна- родна година на медицинската сестра и акушерката.
Сертификатът в категория “Акушерство” за вдъх- новяваща работа и състрадателна грижа бе връчен на Петя Запрянова от Крис Пойнтън, съосновател на кампанията.
Работя с любов, въпреки че ситуациите са стресови – винаги се грижиш за два живота
– Как една пловдивска акушерка стигна до спечелването на тази престижна награда?
– Член съм на Управителния съвет на Алианс на българските акушерки, който членува в Европейската конфедерация на акушерките. На годишната среща в Прага през 2019 г. присъстваха наши делегати. След като СЗО обяви 2020-а за година на акушерката и медицинската сестра, са били планирани много събития, конкурси. Там е било обявено, че всяка страна трябва да излъчи свой представител – достойна кандидатура. Нашите представители са ме номинирали за участие в международния конкурс „Kate Granger Awards 2020“.
Приех номинацията като много голяма отговорност. Благодарих на колегите, че в мое лице са видели достойна кандидатура, акушерка с дълъг професионален стаж, с натрупан опит и професионални постижения – била съм Акушерка на годината за България през 2014 г. Освен това се занимавам с много други дейности извън пряката ми работа в клиниката. Влагам цялото си сърце и душа във всичко, с което се захвана. И понякога успехите и наградите идват вследствие на труда, който си вложил, на любовта, с която работиш.
За мен не е самоцел участието в конкурси. Стана съвсем случайно и благодаря на колегите за това, че са повярвали в мен, че са преценили, че ще мога да представя достойно България.
Още по-горда и удовлетворена съм от това, че стигнах до финалния етап на конкурса. Радвам се, че видеото, в което представям работата си, е впечатлило журито толкова силно, че и единодушно са взели решение, че трябва да съм крайният победител от петимата финалисти.
– С какво сте ги впечатлили? Защо точно вас са избрали?
– Със сигурност всички финалисти са били отлични професионалисти. Всяка държава, член на Европейската конфедерация на акушерките, е излъчила свой представител. Международно жури от изтъкнати в своите страни акушерки и медицински сестри са преглеждали и оценявали кандидатурите.
Радвам се, че са видели нещо по-различно в моята презентация. Радвам се, че съм представила достойно България, Алианс на българските акушерки, моята болница и себе си, защото става въпрос и за личностни качества.
Не знам точно кое ги е впечатлило - може би разнородните неща, с които се занимавам – поддържам страницата на Родилно отделение, участвам в Националния съвет по качество към Българската асоциация по здравни грижи.
– Какво следва след получаването на наградата?
– Наградата е придружена със сертификат. В момента изпращат рамкирания оригинал от Лондон. Получих копие, което трябваше да покажа на онлайн награждаването – то се състоя виртуално заради пандемията.
Наградата носи участие в две поредни години в журирането при избора на следващите кандидати в конкурса, който съществува от 2014 г. във Великобритания. Тази година за пръв път акушерките са в отделна категория, а не заедно с медицинските сестри.
Така че от догодина се надявам да бъда поканена в журито на следващите конкурси. Освен това наградата ми дава възможност за три публикации в специализирани медицински английски издания.
Не пожелах да отида в чужбина, макар че там взимат 2-3 пъти повече и се грижат не за 25, а за 4-5 пациенти
– Радвате ли се, че покрай наградата се заговори за трудната професия на акушерката?
– Удовлетворена съм и от факта, че с тази награда се дава гласност на професията акушерка, която не се ползва с много голяма популярност в последните години. Нещата вървят зле, има отлив на млади кадри. Повечето завършващи млади хора не избират да са акушерки и медицински сестри, защото професията е трудна, отговорна, с много рискове, нископлатена, с недостатъчно престижен имидж в обществото. А младите хора търсят по-престижни професии.
Радвам се, че покрай тази награда се вижда, че навсякъде в българските болници има добри акушерки, които работят с отдаденост и любов. Има колеги, които се раздават в работата си, чувстват се на мястото си. Защото, за да работиш нашата професия, трябва да я чувстваш като призвание, освен че е наблюдавана и регулирана в Европа.
– Колко са децата, за чието раждане сте помогнали?
– Не мога да посоча бройка, защото не съм работила само в родилна зала. Не мога да кажа, че през тези години само съм израждала бебета. При нас в акушерството има доста широко поле за изява – в гинекология, в родилна зала, родилно отделение, патологична бременност. Това са все сектори, в които работят качествени, висококвалифицирани акушерки, грижат се за бременните, за майките родилки, за бебетата.
Действително имам няколко години работа в родилна зала. През тези години лично съм водила доста раждания и ми е изключително приятно да видя тези бебета вече пораснали. Много мило, че помнят своята акушерка и ми се обаждат.
Радвам се, че с наградата се даде гласност на професията – младите не искат да работят нещо високоотговорно и нископлатено
– Никога ли не ви е минавало през ума, че може да се занимавате с нещо друго?
– Никога досега не съм съжалявала, че съм избрала тази професия, която работя с любов. Дълбоко в моята същност е заложено чувството, необходимостта да помагам на хората. За мен наистина е удоволствие да помогна за бебенцето, на майката, на родилката, да дам правилни съвети за кърменето. Неописуемо е чувството да видя щастието в очите на доволните пациенти. Убедена съм, че човек си тежи на мястото и когато е удовлетворен от работата си, не се оглежда встрани.
– Не ви ли се е искало да заминете за чужбина?
– Не съм имала желание да замина, за да работя в чужбина. За много хора може би е странно. Която и акушерка да вземете в България и да я сравните с нейна колежка в чужбина със същия стаж – там вземат 2-3 пъти по-добри заплати.
Докато при нас професията е много изцеждаща. Работим в стресова ситуация – носиш отговорност за два живота, за майката и за детето. Този стрес се натрупва в годините и създава условие за развитие на Бърнаут синдром (синдром на професионално прегряване, психическо изтощение, от англ. burn out, термин на американския психиатър Хърбърт Фройденбергер – б.р.).
При това, за разлика от колежките в Европа, където по стандарт една акушерка се грижи за 4-5 пациенти максимум, тук понякога по време на дежурство една акушерка се грижи за 20-25 пациенти.
Естествено, когато трябва да обгрижиш толкова хора на дежурство и си сам, няма как да отделиш подобаващо внимание на всяка родилка и бебе.
Въпреки всичко не пожелах да замина в чужбина. Семейството ми е тук, а за мен то винаги е било на първо място.
Но винаги е дразнещо, когато разбереш, че колегите ти в чужбина за същата работа получават 2-3 пъти повече, без да полагат грижи за повече пациенти, нито да работят повече часове месечно.
В България, за съжаление, това са реалностите. Но правителството ни е много задължено на системата на здравеопазването. Навсякъде у нас медицинските специалисти са ниско заплатени и оттам идва и неглижирането към тях от страна на обществото.
– За толкова години стаж сигурно имате много незабравими случаи с раждания. За кои се сещате винаги?
– Да, има много такива случаи. Когато работех в родилна зала, имахме пациентка от Благоевград, дошла да ражда тук. Беше чула добри отзиви за нашата клиника. Случих се в екипа на раждането. Жената беше толкова впечатлена от грижите и вниманието, че и при второто си раждане дойде от Благоевград отново, специално заради мен.
Имахме друга пациентка – българка от Лондон. След две неуспешни бременности във Великобритания за третата се върна в България. Лежа няколко месеца за задържане. Раждането беше тежко, с усложнения. Слава богу, завърши успешно, със здраво бебенце. Прибраха се обратно в Лондон.
Пациентката лежа дълго при нас, два-три месеца се грижихме за нея. В такива случаи ставаш близък с пациентката, чувстваш я като част от семейството.
На следващата година жената ме покани на кръщене на бебето и там разбрах, наистина сме близки роднини – братовчедки. Явно в този живот няма нищо случайно!
COVID-19 не влияе на раждаемостта
В ситуацията с коронавируса работим трудно, с повишен стрес и отговорност. Никога не знаем кога ще дойде пациентка, която е със съмнение за COVID-19 или с положителен тест. Ние сме длъжни да окажем грижи. Няколко дни преди да се позитивира тестът, те са безсимптомни, но са заразоносители.
Спазваме всички мерки за безопасност, работим с предпазно облекло – маски, ръкавици, престилки.
До този момент имахме две пациентки с COVID-19. Всичко мина и замина благополучно. Когато се спазват всички изисквания, няма проблеми.
При раждаемостта нещата са на приливи и отливи. Има периоди, където седмица след седмица имаме все нови родилки, а след това започват дни, в които само изписваме. Така че раждаемостта няма връзка с COVID епидемията, заявява Петя Запрянова.
Препоръчвам нормалното раждане, макар че секциото е на мода
Винаги съм препоръчвала нормалното раждане, пред секциото, когато има възможност. Бременността е един естествен биологичен процес и природата така е отредила раждането. Два часа след това жената става и забравя болките. Ала за съжаление, през последните години процентът на оперативните раждания е доста голям. Защото това стана мода сред пациентките да искат секцио по желание. Понякога и лекарите се поддават, без да има сериозни индикации за това. В цяла Европа се стремят да намалят процента на секциото, но при нас, за съжаление, расте.
Обичам природата, пътуването ме разтоварва
Почти нямам свободно време, но ако все пак ми остане малко, обичам да излизам сред природата. Пътуването и в България, и в чужбина ме разтоварва. Сега в чужбина е по-трудно, но и у нас има много красиви места. Да разгледам един нов град например за мен винаги е било удоволствие.
За последно бях във Във Велико Търново, имахме поредното обучение с Алианса на българските акушерки.
Често ме питат как балансирам между работата и семейството? Семейството е на първо място. Честно казано, понякога ми се сърдят вкъщи, идва им в повече моята ангажираност и натовареност, но гледам когато мога в събота и неделя или да излезем някъде заедно, или да ги поглезя със сладкиши, тортичка, кексче. Имам внук на пет години, той ми доставя голяма радост, когато имам възможност да го разходя.
Обичам да гледам медицински сериали, особено „Откраднат живот“ го следя с интерес. Много отдавна излъчваха „Болница накрая на града“, тогава беше интересен сериал.
Имам двама синове, големият е семеен, от него е внучето. Те са архитекти, имат фирма и се занимават с интериорен дизайн.
Аз съм първият човек в рода, който работи в сферата на медицината.
Благодарни пациентки: Петя е жената-ангел за мен!
След като спечели престижната награда, Петя Запрянова бе засипана с поздравления и благодарности от свои пациентки.
Петя Балтова: Петя Запрянова е жената-ангел за мен, жената, която беше до мен през моите най-тежки дни в живота ми! Тя влизаше всеки ден с усмивка и ми държеше ръката, повтаряйки ми, че всичко е наред! Тя знаеше точно как ще се почувствам по-добре и го правеше! Даваше ми това, от което имах нужда – малко спокойствие! Тя беше човекът, с който посрещнах детето си, тя триеше сълзите ми, тя ме водеше при него! Ти заслужаваш да си акушерка №1 в света!
Стела Ангелова: Честито на най-усмихнатата и добра акушерка! Всеотдайна към професията си и с голямо сърце! Още много успехи пожелавам!
Мария Дончева: И аз мога да кажа само хубави думи за тази велика жена!
Милена Чакърова: Страхотен човек! Радва се на бебчетата все едно са нейни деца.
Обичам природата, пътуването ме разтоварва
Почти нямам свободно време, но ако все пак ми остане малко, обичам да излизам сред природата. Пътуването и в България, и в чужбина ме разтоварва. Сега в чужбина е по-трудно, но и у нас има много красиви места. Да разгледам един нов град например за мен винаги е било удоволствие.
За последно бях във Във Велико Търново, имахме поредното обучение с Алианса на българските акушерки.
Често ме питат как балансирам между работата и семейството? Семейството е на първо място. Честно казано, понякога ми се сърдят вкъщи, идва им в повече моята ангажираност и натовареност, но гледам когато мога в събота и неделя или да излезем някъде заедно, или да ги поглезя със сладкиши, тортичка, кексче. Имам внук на пет години, той ми доставя голяма радост, когато имам възможност да го разходя.
Обичам да гледам медицински сериали, особено „Откраднат живот“ го следя с интерес. Много отдавна излъчваха „Болница накрая на града“, тогава беше интересен сериал.
Имам двама синове, големият е семеен, от него е внучето. Те са архитекти, имат фирма и се занимават с интериорен дизайн.
Аз съм първият човек в рода, който работи в сферата на медицината.
Хенриета Костова, Румен Златански
Източник: Марица
