Home » Живот » Защо коренно промених мнението си за ваксините: разказът на една българска учителка
Защо коренно промених мнението си за ваксините: разказът на една българска учителка

Защо коренно промених мнението си за ваксините: разказът на една българска учителка

„Ако можех да се върна назад, веднага щях да се ваксинирам“: дълго време тя отказва да се ваксинира срещу Ковид-19. Но след като коронавирусът я поразява тежко, коренно променя мнението си.

Българска учителка разказва:

Дарина* е учителка. Разказва, че по-голямата част от нейните колеги отказват да се ваксинират срещу Ковид-19 – макар да са сред хората, които са изложени на по-голям риск. И тя доскоро е била скептична към ваксините. Преди да види Ковид отделението в Александровска болница от пациентското легло.

„Ако можех да се върна назад, когато вярвах, че няма нужда да се ваксинирам срещу Ковид-19, щях със сигурност да го направя, без да се замислям.“

Това казва днес Дарина, която доскоро е отказвала да се ваксинира срещу Ковид-19. Причините са били много, но всички те ѝ се струват незначителни на фона на това, което преживява, когато се заразява с коронавируса. Днес мнението ѝ за значимостта на ваксинацията е коренно различно – щом измине периодът след инфекцията, в който е противопоказно да се имунизира, Дарина начаса ще си постави ваксина.

Как страхът се предава от уста на уста

„Не съм от хората, които вярват на теориите, че с ваксината ни чипират или вкарват метал в тялото ни. Въпреки това не смятах, че трябва да се ваксинирам. Страхувах се от широко тиражираните странични ефекти и всячески си търсех причини да не се ваксинирам”, споделя Дарина. По-рано тази година тя е диагностицирана с автоимунно заболяване, което за нея се превръща в още една причина да избере да не се ваксинира. Дарина признава, че е направила този избор, без да се консултира с лекар – навярно от страх, че ще бъдат опровергани доводите ѝ против ваксинацията.

Днес Дарина осъзнава, че се е влияла твърде много от общото мнение. Повечето от колегите ѝ учители не желаят да се ваксинират, а и много хора от обкръжението ѝ омаловажават Ковид-19. „Въпреки че с течение на времето постепенно се убеждавах, че това не е просто обикновен грип, дълго време останах на кантар – мислех, че се преувеличава и че изобщо не е толкова страшно”, признава Дарина.

Решаващият фактор за избора ѝ да не се ваксинира е бил преди всичко страхът. Тя самата го определя като параноя, която назрявала у нея в резултат от разказите на други хора, които ѝ казвали, че познават човек, при когото ваксината е причинила увреждане или пък знаят за друг, който бил чел, че имунизацията срещу Ковид-19 ще му причини рак. „Казвах си, че в такъв случай не бива да се ваксинирам, защото и на мен може да ми се случи нещо. Това обаче беше до момента, в който нещото наистина се случи – положителен тест за Ковид.”

Пътят до катарзиса

Въпреки че работи с деца и поради това е знаела, че е потенциално застрашена, Дарина винаги си е мислела, че няма как да се зарази, щом взима предпазни мерки като носене на маска, дезинфекция и спазване на дистанция. Вирусът обаче се оказва по-коварен от очакваното. В първите дни Дарина все още не вярва, че при нея Ковид-19 ще се превърне в онази истински страшна болест, за която го представят. Но след по-малко от седмица тя е вече с бронхопневмония и е неспособна да извършва дори най-леки дейности в дома си. Разболява се и съпругът ѝ. „Този вирус изобщо не ти дава време да осъзнаеш какво се случва – докато си казвахме, че всичко е наред и може да мине просто като настинка, болестта беше вече в толкова напреднал стадий, че и двамата се оказахме в безпомощно състояние”, спомня си Дарина.

В крайна сметка се налага семейството да постъпи в Ковид отделението на Александровска болница в София. „Видях на практика последиците от решението ми да не се ваксинирам. Моето и на други хора. 98% от пациентите с усложнения в отделението бяхме неваксинирани”, разказва Дарина.

Усещането при влизането в болница описва като паника. Виждайки с очите си колко тежко може да поразява вирусът, Дарина още в болницата започва да се чуди защо не се е ваксинирала, когато е трябвало. „Осъзнах, че ако не бях отишла в болницата своевременно, можеше и да не изляза от тази криза само с поука. Осъзнах и друго: че съм можела да предотвратя всичко това.”

Дарина остава в болницата 10 дни, съпругът ѝ – 20. Едно от първите неща, които прави след изписването, е да провери кога най-скоро може да се ваксинира. „Много хубаво е чувството да се събудиш у дома, без да чуваш кислороден апарат до себе си. Сега просто изчаквам да мине необходимото време след инфекция и веднага ще се ваксинирам.”

Благодарна. На лекарите и на съдбата.

Днес Дарина полага усилия да сподели с възможно най-много хора около себе си какво е преживяла и как това е променило мнението ѝ за ваксинацията. Като учител тя съветва близките си да се ваксинират, но от позицията на опита. След като излиза от болницата, се замисля за това какво влияе най-много на негативните нагласи на хората относно ваксините. „Мисля, че психиката на хората в България е такава, че когато много настоятелно им се казва да направят нещо, това постига точно обратния ефект”, казва Дарина. Затова и самата тя се старае да подхожда с внимание в разговорите си с хората, които все още се съмняват в ефективността на ваксините.

Споделя им това, което се е случило с нея – с надеждата, че ще предотврати някой друг да изпита същото. А фактът, че може да говори от позицията на човек, който доскоро е бил против ваксинацията, навярно улеснява диалога. „Осъзнавам, че и прекалената свобода не е решение, защото и аз по свое желание не се бях ваксинирала. Затова се опитвам да говоря с хората по начин, по който и моето Аз отпреди няколко месеца би се замислило над решението си.”

След престоя си в Александровска болница Дарина усеща много по-интензивно и натиска върху здравните специалисти в страната. И осъзнава, че огромна част от товара им може да бъде свален, ако повече хора се ваксинират. „Аз като учител се чувствах некомфортно от това, че няколко часа трябва да преподавам с маска. А лекарите часове наред работят с предпазни облекла, трудят се непрестанно и оказват наистина най-добрата грижа на пациентите си. Трябва и ние да се опитаме да се погрижим за тях”, апелира Дарина.

Днес тя е благодарна на лекарите, че са ѝ помогнали да се възстанови бързо и без последствия. Благодарна е и на съдбата, че ѝ дава урок, който да я предпази. Надява се, че подобен катарзис може да се случи и на други хора, без да им се налага да се сблъскат с животозастрашаващия вирус. „Дадох си сметка, че трябва малко по-отговорно да мисля за здравето си и за хората около мен. Не искам втори път да преживявам това, което ми се случи.”

*Името е променено поради желанието на събеседничката ни да запази анонимност.

Твоят коментар

About Цветан Славчев

Коментари

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.