Водещите новини
Home » Идеи » В неделя е Сирни Заговезни. Ето какво трябва да направите:
В неделя е Сирни Заговезни. Ето какво трябва да направите:

В неделя е Сирни Заговезни. Ето какво трябва да направите:

Сподели новината
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Прошката ни подготвя да се пречистим чрез поста. 40 дни трябва да сме смирени и духом, и тялом. Даряваме десятъка си за Господ. Великият пост не е диета, а време за размисъл и израстване

“Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви” (Мат. 6:15).

Тези думи чуват православните във всички храмове в неделята на всеопрощението. Без ритуала на прошката не можем да влезем чисти в поста – времето за размисъл, усъвършенстване и примирение със събратята.

Тази година Неделята на Сирни заговезни е на 14 март. Наричана още Прощална, Сиропустна, Масленица, Прошки. На нея хората взаимно прощаваме греховните си помисли и деяния към другите, а църквата призова вярващите да пречистят душите, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат възкръсналия Христос. Тя винаги е 7 недели преди Възкресение Христово.

Именно от прошката започва пречистването – духовно и физическо, което се извършва с постите. Най-дългият и най-суров 40-дневен пост, наречен Покаятелен, започва от понеделник. Посветен е на последните дни от земния живот на Господа, на неговите страдания, смърт и погребение. Идеята е чрез него християните да се подготвят за достойно посрещане на Възкресение Христово. Той напомня за 40-дневното гладуване на Христос в пустинята. През това време Иисус успява да се пребори с изкушенията, да подготви поучителните си слова, да се подготви и за срещата си със своя народ и да се открие пред хората като техен Бог.

В поста е закодиран и друг смисъл – да дариш една десета част от дните си в годината на Господ. Още в Стария завет Господ заповядал на синовете Израилеви всяка година да дават десятък от всичко, което придобивали. Срещу десятъка Бог им дарявал благословението за техните дела. Оттук и светите апостоли постановили времето на Великия пост, или още св. Четиридесетница.

Най-строга е първата седмица от Великия пост, като монасите и по-ревностните християни прекарват първите три дни без храна и с оскъдни глътки вода, или т.нар. тримирене. Гладува се и по един ден от всяка седмица на постите.

Великите пости допускат само растителна храна.

Риба е разрешена само два пъти – на Благовещение и на Връбница/Цветница.

През останалото време обаче е позволено да се храним с морски дарове, стриди, раци и охлюви, тъй като безгръбначните животни се смятат за постна храна. В събота и неделя, както и в празнични дни може да се готви и яде с олио. Тогава се разрешава да се пие и вино.

Тази неделя – 14 март, за последно се готви със сирене, яйца и мляко, защото от следващия ден започва дългият 40-дневен пост, затова народът я нарича Сирна. Прошката се иска и дава на вечернята и след нея.

Православието не е крайно в строгостта на поста и освобождава децата, болните, възрастните, бременните. Постът не е само да не ядеш месо, а духовен акт. Иначе се превръща в обикновена диета. По време на пост трябва да покажеш смиреност, скромност и отдаденост на пост и молитва.

Преди пост се иска благословия от духовник. Още в края на първата седмица човек трябва да се изповяда и да вземе причастие. Това се прави и в края на постите.

До Великден е греховно да се мине под венчило. Сватби не се позволяват от Сирни заговезни до вторник от Светлата седмица.

Не се прави помен за починали през първата седмица на Великия пост, а също от Лазаровден до Томина неделя.

Постът, в основата на който е молитвата, е изпитание на духа и на волята. Той не е средство, а цел да се възвиси духовно човек. Препоръчително е съпружеското въздържание.

Гонят злото с въртене на оратник на Сирни заговезни

С “въртене на оратник” се гони злото на Сирни заговезни. Характерният обичай от миналото представлява палене на факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата.

Друг обичай е паленето на огньове, които се прескачат за здраве. В Тракия пък хвърлят стрели, по които се гадае кой ще живее най-дълго. Това са малки дървени “ракети” с крила, наречени “уши”. Те се палят и с помощта на две пръчки стрелата, която на различни места наричат още бутерница или перница, се изстрелва напред и нагоре. Предварително се нарича на член от семейството и се вярва, че чиято стрела отиде най-далече, той ще живее най-дълго.

Стрелите се изработват от меко мишово дърво, което по този край наричат мекиш. Изстрелват се вечер по тъмно, като на поляна край селото първо се пали огън, от който се палят и “ушите” на стрелите.

В Неделя сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна служба, след която взаимно се опрощават, като всички – духовници и миряни – си искат един от друг прошка и взаимно си прощават всичко сторено с дума, дело или мисъл. Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата, за да заговеят с млечни храни. На трапезата се нареждат баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Характерен е и обичаят “хамкане” – на червен конец се завръзва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг, а децата се опитват да хванат халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари – целуват ръка и изричат: “Прощавай”. “Господ да прощава, простен да си!”, е задължителният отговор.

В седмицата преди Сирни заговезни в някои тракийски селища тръгват кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете, разиграват комични сцени и благославят за здраве и плодородие.

About Цветан Славчев

Коментари

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.