В цял свят започна европейско въстание срещу локдауните

В продължение на няколко нощи имаше жестоки сблъсъци между протестиращи и полиция в Нидерландия.

Това, което изглеждаше като „един от обикновените” протести срещу локдауна, каквито се проведоха в редица градове в Европа, се превърна в нещо по-голямо, по-продължително и много по-жестоко. Изненада ли е станалото? Не. Измина почти година, откакто по-голямата част от света потъна в „специален режим”, а търпението на хората свърши или поне постепенно се изчерпва, пише „Адванс”, цитиран от „Фокус”.

Няма да бъде изненада, ако кадрите на ставащото по улиците на Амстердам, Ротердам, Утрехт и др., се повторят в повече европейски градове, особено там, където сега се затягат ограничителните мерки срещу коронавируса – Франция, Германия, Великобритания и т.н.

Ако това се случи, тогава неизбежно ще стигнем до нежелано и дори потенциално опасно политическо решение. В опит да запазят мира на улицата, някои страни може да започнат да облекчават мерките. Това, разбира се, би било достатъчно за тези, на които вече им е писнало от всякакви ограничения, но вирусът ще се разпространи бързо и безпрепятствено, убивайки много повече хора.

В същото време трябва внимателно да се анализира кой всъщност протестира и с какви цели. Дали носенето на маска, да речем, на обществени места е достатъчно основателна причина за бунт по улиците? Мнозина биха се съгласили, че не е. Но има и друга страна на монетата. Сред онези, които яростно се съпротивляват, има все повече такива, които буквално се борят за собственото си оцеляване. На първо място, това са малките предприемачи, които са пострадали тежко от настоящата ситуация и техните служители.

Корпорациите, разбира се, са отделно нещо. Това е разговор за същността на съвременния капитализъм и факта, че колкото и да се възхвалява свободният пазар, той дава еднакъв шанс за всички. Големите корпорации са в състояние да оцелеят и да се измъкнат от катастрофалната бизнес ситуация. Малките предприемачи са почти лишени от този лукс и в условия на криза като сегашната те са първите, които фалират. Каквото и да обещаят правителствата, независимо колко от обещаното бъде спазено, малкият бизнес просто не може да оцелее, без да работи месеци наред.

Затова не е изненадващо, че все повече хора вярват на теориите, че всичко, което се случва, е част от „мащабен план” за унищожаване на малкия бизнес. Вярно е, че държавата често се държи цинично, вярвайки, че независимо колко малки предприятия са затворени, вместо тях ще се появят нови. Лоялността на политиците винаги е на страната на големите корпорации, тъй като те финансират политиката, а това е добре известна симбиоза. Ясно е, че корпорациите могат дори да се възползват от прочистването на пазара.

Но не е трудно да си припомним, че т. нар. дребна буржоазия променя цели системи няколко пъти в историята на човечеството.Струва си да поговорим за ситуацията в петата по големина държава в Европейския съюз, Полша. Там започна истинско малко въстание сред представители на малкия и средния бизнес и то вече заплашва да прерасне в нещо повече.

Някои действат директно и „смело”, други се възползват от различни дупки в законите. Да кажем Йозеф Пасек, собственик на ски комплекс в курорт в Южна Полша. Той избягва мерки за заключване, като провежда „политическа среща на върха” в курорта на всеки 15 минути, като посетителите играят ролята на участници. На входа те трябва да подпишат споразумение за „членство” в неговата партия, наречена „Стачка на собствениците на бизнес”.

Йозеф Пасек е един от няколкостотин предприемачи от цяла Полша, които нарушават локдауна по един или друг начин. А властите просто си затварят очите.

Неговият пример беше последван по различни начини от собствениците на ресторанти, кафенета, нощни клубове, хотели – основно всички, които по закон бяха задължени да затворят. Според някои оценки близо половината от местния бизнес в Полша работи в „нелегален режим”. Например ресторантите приемат гости през задните си входове.

Как властите се справят с това? Те се лутат между „тоягата” и „моркова”. Най-показателният пример е новият пакет за държавна помощ под формата на милиард злоти. Въпреки това на всички предприятия, заловени в нелегална дейност, ще бъде отказана възможността да се възползват от тази помощ.

Проверките работят, но предприемачите вече са усвоили тактиката: отказват да платят глоба на място и се надяват, че в съда ще успеят да докажат незаконността на глобите.

Какво мислят хората за това? В последната голяма анкета, проведена на 19 януари, мнозинството симпатизира на тези „бунтовници”. Около 70% от анкетираните смятат, че кафенетата и ресторантите имат право да нарушават ограниченията. Изключение правят нощните клубове. Само 24 процента от анкетираните подкрепят това последните да работят.

Докато предприемачите изглежда се държат „анархистки”, трябва да се отбележи, че властите обещаха да отслабят ограничителните мерки, ако броят на заразените спадне до определена граница. Това се случи на 26 декември, но отслабването на ограниченията не последва. Освен това обещанията за финансова помощ все още остават неизпълнени.

Произволните мерки също предизвикват значително възмущение. Например църквите все още са отворени, както и някои фирми.

Мерките в Полша, поне на хартия, са сред най-строгите в Европа. Например това е единствената държава, в която всички хотели са затворени, дори и за бизнес пътници.

Може да изглежда, че има някакво мълчаливо споразумение: държавата позволява някои индулгенции, а предприемачите поне се правят, че спазват мерките и ще продължат да пускат хората през задната врата.

Но въпросът е докога ще продължи така, защото доверието на хората към държавата все повече намалява и би било наивно да се очаква от онази част от бизнеса, която честно спазва ограниченията, че ще прави това за неопределено време. Полските бизнес бунтовници са уверени, че техните действия неизбежно ще доведат до това държавата да смекчи мерките.

Но винаги е възможен друг сценарий. Властите може да се уплашат, че губят авторитета си. И така да изхвърлят всички „моркови” и да оставят само „пръчките”.

Други държави, разбира се, ще следят отблизо събитията, които се случват тези дни в Полша, както и в Нидерландия, където управляващите вече заеха изключително твърда и безкомпромисна позиция. След няколко нощи на насилие премиерът Марк Рюте обяви, че няма да има облекчение на мерките.

Изглежда, че се приближаваме все по-бързо до момента, в който всички държави ще трябва да решат по кой път да поемат, или по-скоро как ще реагират на предстоящата ескалация. Ще си затварят очите, като в Полша, или ще заемат твърда позиция, като Нидерландия? И двата варианта имат своите плюсове и минуси и окончателното решение вероятно до голяма степен зависи от текущата епидемиологична ситуация.

Но това може да се превърне в капан. В края на краищата, както вече видяхме, епидемиологичната ситуация се променя драстично и е изключително трудно да се обърне към по-добро. Това е видимо във Франция, където изглежда, че дори и най-строгите мерки не водят до резултати, въпреки че и там може би има много фирми, които работят нелегално.

Факт е, че никой няма „рецепта” и ако се прецени, че кампанията за ваксиниране не върви по план, в близко бъдеще можем да очакваме множество краткосрочни решения от властите, както и ответно възмущение, което ще се натрупва и ескалира.