Home » Живот » Станислав Сланев – Стенли: Видях, че Живков пада от власт и се прибрах у нас
Видях че Живков пада от власт

Станислав Сланев – Стенли: Видях, че Живков пада от власт и се прибрах у нас

Станислав Сланев, известен с псевдонима Стенли, е роден през 1959 г. във Велики Преслав, припомня 365novini. В началото на 80-те години на миналия век пристига в София, за да учи в Консерваторията, в класа на Ангел Заберски.

Две години по-късно започва като вокалист в група “Тангра”, след разпадането й преминава в “Спринт”, а от 1990 г. стартира самостоятелната му кариера. До дни пуска нов албум, който е първи от 17 години насам. Потърсихме го за да ни разкаже как се реши да издаде този албум, за комерсиалната музика, за соца, за дългогодишния му брак и началото на кариерата му.

– Стенли, пускате албум за първи път от 17 години насам. Как се решихте?

– Срещнах правилните съмишленици, с които да създам този албум. Честно казано, ако не бяха те, едва ли щях да вляза в студио. През годините станах много претенциозен към песните, които създавам сам, и автоматично взех да отхвърлям една по една всички набелязани за албума. Можех да протакам до безкрайност и да пускам само сингли, каквато е масовата практика за нашия малък пазар. Да пуснеш албум си е бутиково удоволствие тук, и супер специален жест към феновете.

Всичко започна от моя скъп приятел Любо Киров, който преди години ме побутна да сформирам групата си. Той ме вдъхнови да направя крачката към албум и ме свърза с екипа на „Вирджиния рекърдс“, който пое всичко по комуникацията и разпространението му. Много се радвам, че толкова млад екип като този на Саня Армутлиева повярва в проекта и му се кефи истински!

– Има ли промени в групата, с която ще представите албума на 1 ноември в „Music Jam“? Кои са другите замесени герои в „Чужди тела“?

– Имам нов барабанист и китарист, да. Стефан Попов от „Gravity Co“ тръгва да свири по кораби, а с Иво Чалъков пътищата ни просто се разминаха, но сме си в добри отношения. Препоръчаха ми Станислав Вълчев като китарист. Спомням си като се чухме, той директно каза „Стенли, аз съм твоя човек!“. Оказа се добър пророк. Записа всички китари в албума. Барабанистът ми пък е едно момче-чудо, само на 23 години, а от световна класа – Николай Николаев.

„Чужди тела“ е записан за една година в три държави – Англия, Ирландия и България. Автор на музиката е Благо от „Hayes & Y“, които отдавна си живеят в Манчестър, той ми пращаше демо версиите по вайбър от там. Звукът го работи Янко Генов от група „Лора“, понастоящем „Amoric“, които са в Дъблин.

– Разкажете малко повече за участието на съпругата ви Локо, дъщеря ви Никол и Наталия Симеонова в албума.

– Людмила има един текст в албума. Като меломани с нея имаме много общ вкус, но като артисти сме супер индивидуалисти и всеки си гледа неговия път. Не се месим в проектите на другия. Никол записа вокали в „Чужди тела“. Трябваше ми нежен женски глас, тя влезе в студио и за 20 минути свърши страхотна работа. Със Светлин Къслев, който е автор на част от аранжиментите в албума, само се спогледахме и знаехме, че сме готови. Наталия има три текста в албума. Тя като че ли преживяваше най-лично всички промени, които исках да направи по тази или онази фраза, но резултата е съвършен. С нея си останахме близки след раздялата.

Винаги съм смятал, че е въпрос на себеуважение да задържиш по някакъв начин в живота си човека, с който сте си били толкова близки. А Наталия ме усеща добре и като артист, тя е автор на всички текстове и в албума „Пътят към храма“. Два текста има и Александър Петров, към който храня страхотен респект.

Видях че Живков пада от власт

Стенли с дъщеря си Никол

– Ще има ли завръщане към албумите и отлив от безплатното теглене на музика?

– Отлив от пиратството като че ли има, защото все повече хора у нас си плащат абонамента за платформи като Спотифай, да речем. На месец той струва толкова, колкото билет за кино или два шоколада.

Българинът обича музиката, но не е свикнал да плаща за нея. Трябва да мине много време, преди да осъзнае, че за песен или албум се плаща като за ремонт на колата, или за хляба в супермаркета. В световен мащаб все повече големи групи правят предимно турнета и все по-рядко албуми. Иначе има завръщане към винила. Дори тук, в България, плочите пак започнаха да се търсят, но като правиш плоча, е в лимитиран тираж, само за ценители.

– Откъде идва прякорът ви Стенли?

– Отговорът ще ви шокира – не знам. Знам само мястото – „Кристал“. През 81-ва ме приеха в Консерваторията и на „Кристал“ се събирахме музикантите, всичките с дълги коси, цветни птици. В един момент някой се обърна към мен със „Стенли“ и така си остана.

– Да ви върна към началото на кариерата ви. Как станахте част от ,,Тангра“?

– С прослушване. Конкуренцията беше жестока, все пак тогава имаше само 3-4 големи работещи групи в страната. Пуснах им запис на касета, минах през няколко етапа, пях парчета на „Scorpions“ и „Whitesnake“.

Аз – слабичък, симпатяга, с дълга коса, те вече подстригани според номенклатурата. И за това „Подстригах си косата без излишен шум!“ – Сашо Петров за мен я написа тази част от текста на „Бъди какъвто си“.

Видях че Живков пада от власт

– Какво беше усещането да си рок звезда през 80-те години, по време на комунизма?

– Искам да ти кажа, че аз се чувствах много добре. Защо? Защото за нас се грижеше Концертна дирекция със служители във всеки окръжен град, и те се занимаваха с организацията на всичките ни участия. Гарантираха ни работа. Естествено, печелеха страшно много от нас, ние правихме по 70 концерта за три месеца, за да изкараме 150 лв. заплата. Имали сме и много проблеми, включително с полиция. Веднъж излязох на сцена с военни кубинки и панталон от дядо ми, който години наред живееше в Америка. Това стана в Перник, комсомолците се напиха и искаха да се преоблека, стана скандал.

– На върха на кариерата си в България сте мислели да останете в Швейцария. Какви бяха причините и защо се отказахте?

– Това беше 85-та година. Бяхме една от групите от соц лагера, която отиде да свири на фестивал в Женева. Бях на косъм да остана, но се изплаших. Замислих се какво ще се случи с близките ми, ако ме обявят за невъзвращенец. От „Тангра“ вече се бяха простили мисловно в мен, чакаха ме в хотела в един сутринта, за да им кажа окончателно какво правя. Когато взимаш такива решение, всички мостове трябва да са изгорени, а аз имах „Тангра“, имах популярността и залога беше голям.

– Как решихте да започнеш солова кариера?

– От 88-ма до 90-та работих в Русия със „Спринт“. Видях по телевизията как Живков пада от власт и им казах, че се прибирам. Прибрах се и записах първия си албум. За тия две години нищо не харесах в Русия, много пари, студ и водка. Върнах се с шест вилици от там, всичко изхарчих, а някои от групата се върнаха с по две коли.

– Блазнела ли ви е мисълта за по-комерсиална музика?

– „Чужди тела“ е по-комерсиален като звучене. Както казва Фънки, басиста в бандата ми и скъп приятел, „Ей, най-накрая и в твоето творчество да се случи нещо светло!“. И го свири невероятен кеф, защото албума е свеж и позитивен

– Какво мислите за младите изпълнители. Могат ли да останат във времето?

– Единственият ми съвет към българските групи е да не пеят на английски. Ако се целят към международен пазар- да, тогава сигурно това е логичен избор, но за да бъдат обичани от все по-голяма публика тук трябва да пеят на родния си език. Рецепта за дълголетие няма, но песента е най-важна, и посланието, което оставяш. Хубавите песни поддържат живота на артиста във времето. От младите изпълнители ми допадна Тита, но чак след последното й парче „Първият човек“. То е коренно различно от всичките й хитове и е продуцирано от Любо Киров. Тук е момента да кажа, че за мен Любо е номер едно сред мъжките гласове у нас.

– През август станахте на 60 години. Направихте ли си равносметка?

– Не съм човек на равносметките, гледам да изживявам пълноценно всичко, което ми се случва тук и сега. „Чужди тела“ излиза в тази юбилейна за мен година. Съжалявам за някои неща в миналото, но като не мога да върна времето назад, взимам си урока от тях и гледам напред.

– Каква е тайната на 21-годишния ви брак?

– В това да имаш хубаво приятелство в основата на връзката. С Людмила се усещаме прекрасно дори когато си мълчим. Не сме си „Чужди тела“, както се пее в песента ми.

– Какво ви прави щастлив?

– Наскоро с бандата свирих на площад в Ловеч и в публиката видях супер много млади лица, което ме изненада приятно! Нямам търпение да започнем да свирим новия материал, надявам се и на турне догодина. Иначе риболовът е моето хоби, имам каравана на морето и прекарвам по цели лета там.

Лупа

Твоят коментар

About 365Novini

Коментари

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.