„Скъпи мои деца“ или едно писмо на застаряваща майка. Толкова е трогателно, че ти става мъчно, когато го четеш!

Скъпи мои деца! Утре ще ми дойдете на гости, защото имам юбилей. Ще видите, че остарявам.

Моля ви, бъдете търпеливи и се опитайте да разберете през какъв етап от живот преминавам в момента… Ако аз или баща ви разказваме нещо, което вече сме разказвали преди години, ако повтаряме едни и същи истории отново и отново, не ни прекъсвайте, за да отбележете с раздразнение: “Вече ни го разказа. Преди минути…” Просто послушайте.

Моля. Опитайте се да си спомните онези времена, когато бяхте малки, а аз ви четях една и съща приказка отново и отново, докато не заспите.

Когато ви казвам, че не искам сега да си взема баня, не се сърдете и не ме смущавайте. По-добре се сетете, как вечер след тежката работа ви уговаряхме вас да си вземете душ, когато бяхте деца. И вие не го обичахте много, нали? Когато видите колко съм невежа в това, което касае новите технологии, дайте ми време да се науча. И не ме гледайте така!

Помнете как търпеливо ви учех да правите нещо ново по правилен начин?

Как ви учех да се обличате, да си решете косите, всеки ден да решавате сложни житейски въпроси… Идват дни, когато все по-осезаемо и осезаемо ще забелязвате, че остарявам. Моля ви, бъдете търпеливи. И опитайте да разберете през какво минавам, опитвайки се да науча вашите джаджи и скайпове…

Ако понякога си изгубя мисълта или нишката на разговора, дайте ми време да се сетя за какво става дума. Не нервничете. Не проявявайте нетърпение и високомерие. Просто знайте: най-важното за мен е да бъда до вас.
Вие винаги ще заемате главното място в моето сърце…

Когато старите ми, уморени нозе не позволяват да ходя така бързо, както ходите вие, просто ми подайте ръка и променете своята крачка с моята. И аз така ви подавах ръка, когато ви учех да ходите… И в тези дни не ми беше тъжно!

Просто бъдете малко с мен. Опитайте се да ме разберете.

Дайте ми възможност да доживея до края на живота си с любов и трепет. Аз ценя времето, прекарано с вас и го възприемам като дар. С голяма усмивка и огромна любов завършвам това писмо.

Просто искам да напомня: “Обичам ви”, мои сладки деца!