Шефът на „Подкрепа“ Димитър Манолов: Медиците затъват тотално , ако протестът е само за едни пари

Димитър Манолов е магистър инженер по строителство на сгради и съоръжения. Като синдикалист е специализирал Колективно трудово договаряне в института на Хистадрут -Израел, изучавал е частните пенсионни схеми във Вашингтон, Буенос Айрес, Аржентина и Сантяго де Чили. Изучавал е спецификите на труда в контекста на устойчивото развитие в Oxford University, научи 365novini. 

Манолов става член на КТ „Подкрепа” от ноември 1989 г. Става основател на Синдиката на научно-техническите работници, както и на организацията на работещите в строителството. Димитър Манолов беше вицепрезидент, докато синдикатът бе оглавяван от Константин Тренчев. След оттеглянето му, на 10.02.2015 г. е избран за президент на „Подкрепа” .

Манолов е член на Надзорния съвет на НОИ, избиран е два пъти за негов председател и пет пъти за заместник-председател. Член е на Дирекционния съвет и вицепрезидент на Европейската конфедерация на профсъюзите. Член на Изпълнтелните комитети на Общоевровропейския регионален съвет и на Международната конфедерация на профсъюзите.

-Г-н Манолов, за пореден път медицинските сестри са на улицата и протестират за достойно заплащане. Подкрепяте ли протеста?

-Не ми е съвсем изчистено това, което те искат, не го разбирам напълно, а и с много неща не съм съгласен.

-Предполагам, нямате различно мнение по въпроса за нощния труд, който е срамно заплатен у нас – по 25 стотинки на час.

-„Подкрепа” се бори вече година и половина за заплащането на нощния труд. Сегашната нормативно определена база от 25 стотинки наистина е подигравка. Надявам се с бюджетни процедури най-после да променим това. Но тук трябва висока степен на съгласие с работодателските организации по темата. Но там големият проблем са армията и полицията, заради които въпросът е в застой. Защото там страшно много хора полагат нощен труд и на държавата й е потребен голям ресурс, за да реши въпроса. Заради това се дърпат.

-Да, наистина не е здравословно да се раздават постоянно допълнителни пари на всички недоволни браншове.

-Вижте, проблемът с нощния труд е много отпреди хората да се сетят да протестират. Това е нещо, което от година и половина е поставено на дневен ред – тази тема е минала през комисии в НСТС, в открити заседание на НСТС, не са вчерашни тези истории. Работата е показана, доказана и т.н.

-Абсурдът е, че разликата в заплащането на медиците в София, други големи градове и по-малките в провинцията е драстична. Но уж в големите клиники все пак заплатите са по-нормални.

-Не, за съжаление не е така. Не знам кои големи болници се визират. А и проблемът не е само в болниците, говорим и за училищното здравеопазване, където също има медицински служители. Но този дебат трябва да се води системно. А не някакви хора някъде са се сетили, че Иван Петров Иванов има някакъв проблем, който трябва да бъде решен и така ще бъдат изчистени всички проблеми. Трябва да се реши въпросът в съвкупност. Затова и с тази работа трябва да се занимават хора, които разбират. Да, това, за което протестиращите говорят, е вярно, но е само част от проблема. Има обаче и неща, с които категорично не сме съгласни в цялата тая история. Най-вече с така наречения проектозакон, който сътвори за пореден път на коляно Мая Манолова, за да се хареса на някого.

-Тя ли е основният двигател?

-Ами тя го занесе в Народното събрание. Кой го е писал, идея нямам.

Може да са го писали още по-некомпетентни хора. Идеята на закона е невярна. Да се разбие тая колегия, да направим някакви казионни организации, защото те искат да са такива, със задължително членство. Това е общо взето опасно и безсмислено.

-Т.е. до никъде не се стига, ако през няколко месеца се подхвърлят някакви пари, за да се запушват дупки, на парче.

-Така проблемът абсолютно няма да се реши. Както казах, въпросът трябва да се реши в съвкупност. Цялото финансиране на труда в здравеопазването трябва да бъде организиран по съвсем различен начин.

Ето сега, говори се за медицински сестри, които трябва да получават 900 лева, с което съм напълно съгласен. Даже са им малко. Но в общински болници в провинцията може да видите как лекари взимат по 800 лева.

-Наистина е унизително един лекар да взима 400 евро. Дори не колкото чистач на офиси в други държави.

-Ето, нали разбирате? Затова този въпрос трябва да се погледне в цялост, не на парче, защото в крайна сметка някой набързо го е поставил. Това, което може да направи единствено правителството в рамките на сегашната законова уредба е да даде едни пари, които обаче отново ще минат през клиничните пътеки. Каква е гаранцията, че тия пари ще стигнат до медицинските сестри и т.н.?

-Самите протестиращи казват, че още по време на миналите протести през февруари, кабинетът е отпуснал 50 млн., които едва са се усетили.

-Ами да, колкото и да се дадат, ще се получи същото. Плащането на труда в здравеопазването трябва да се организира по съвсем различен начин . например остойностяване на дейностите в здравеопазването.

Например – едно от решенията, но то непременно е решение, защото когато разбием разходите примерно по различните лечения, вътре ще има раздел труд и ще е разписано – толкова медицински сестри са потребни, толкова часа, толкова лекари и нещата си идват по местата.Има и друг начин – но във всеки случай, това, което сега се случва, не работи.

-Т.е. този протест е обречен и няма да си постигне целите?

-Не смея да го твърдя категорично но не е изключено нещата да се направят така, че да има дългосрочни вредни последици. Идея нямам. Защото не знам какво искат, как ще го направят и докъде ще стигнат.

Защото примерно ние тук сме говорили с колеги за такъв план – те имат колективен трудов договор, където заплащането е разписано в пожелателен стил, т.е. ако някой има възможност. Трябва да се направи промяна – и този доброжелателно – пожелателен стил да стане задължителен, след което министърът на социалната политика в рамките на законовите си правомощия да разпростре този текст върху всички здравни заведения в България. Това би било някакво решение. Дали това е РЕШЕНИЕТО, аз не мога да кажа. Но трябва да съберем хора, които разбират от тази работа без да претендирам, че аз съм най-разбиращият. И да ги изумуват всичките тези възможности.

Защото решенията на парче най-често са вредни. Дали някой ще иска да си прави политически имидж от цялата тая работа, дали иска да краси недоволството, все едно. Решението на парче – там хвърляме едни пари, най-често работи вредно.

Ето следващата седмица в НСТС ще се занимаваме с медицински експертизи на хората с увреждания. Защото тук бяха направени колосални, грандиозни бели с идеята някой да си изкара някакъв пиар. И това са бели, които ще тежат на десетки и стотици хиляди хора.

-Защо протестиращите не се обръщат към големите синдикати – към вас в „Подкрепа”, КНСБ?

-Това не мога да кажа, питайте ги тях. Защото тогава отиваме в едни разсъждения, които могат да стигнат навсякъде.

-Интересно – непрекъснато се говори как тук, в България почти не останали лекари и медицински сестри. Тогава излиза, че трябва да се решат проблемите на една шепа хора.

-Аз това казвам – тази работа е сбъркана още преди 20 години.Изтъркал ми се е езикът да приказвам. Този разговор, който сега водим съм водил с д-р Адемов, когато още в Народното събрание официално се пушеше. Сетете се за кое време ви приказвам.

Докато водих този разговор с д-р Адемов, в коридора изпуших половин кутия цигари. Т.е. проблемът не е от вчера, нещата са объркани много отдавна, но никой не им обърна внимание, защото този модел на финансиране създава възможност да се правят ужасни дивотии и някои хора да правят за себе си едни твърде добри пари. И за съжаление тези хора са близки до взимащите решения.

-Разликите в заплатите в крайна сметка са твърде големи. Това е и един от големите проблеми, които повдигат недоволните.

– Нали за това говорим. Защото няма никакъв регламент какво да се случва.

-Според Вас ниските заплати ли са причината някои лекари и медицински сестри да искат подкупи, допълнителни пари на ръка?

-Не, не е само това за съжаление. Ако беше само това, можехме да погледнем малко по-снизходително. Ако тръгнем далеч в тази посока, знам и конкретни примери, при които в частни болнични заведения се сключват умишлено договори на минимална работна заплата, другото се раздава на ръка и ето такива неща

Нещата, които ги има в бизнеса, ги откриваме и в здравеопазването. Където, по мое мнение поне, има някакви остатъци от морал. Такива неща не бива точно там да има.

Лупа