Приказка за златното пиле

Здравейте, деца. Въпреки, че отдавна деца не сме. Днес ще ви разкажа една приказка, която звучи като за малки, но всъщност е за големи.

Един цар имал златно ябълково дърво, което раждало златен плод. Не били златни фурми, нито златни листа, а най-били златни ябълки, едър плод, на който всеки производител-земеделец би завидял.

В един момент дървото спряло да ражда. Ябълките започнали да изчезват една по една. Изяждало ги „златното пиле“. То изчаквало царят да заспи сладко-сладко нощем и долитало, за да открадне златните му ябълки, за да ги занесе в златния си кафез.

Ако приемем, че в последното десетилетие, България имаше нещо като цар, който раздаваше златните ябълки, дойде моментът, в който и златните пилета и „производители-овощари“ започнаха да долитат от топлите страни.

Скандалите през седмицата, в която в парламента станахме свидетели на приказки за пилета, зърно, плеймейтки, белот и фурми, е много показателен за токсичния политически дебат, с който България навлиза в нов исторически цикъл.

Видяхме хора, които се обвиняват взаимно и се опитват да се изкарат бели, говорейки и оправдавайки се кой е бил по-близо или по-далеч от властта. Това ли са милионерите на България?

Закърмени с европейски пари, каращи европейски коли, почиващи в европейски курорти, но с типично български манталитет – трябва да си близо до дървото, за да ядеш златен плод. Спреш ли да даваш, „златното пиле“ ще дойде и за твоите ябълки. Това беше основната идея на цялата шумна седянка, която гледахме с пуканки в ръка, а някои се събуха по боксерки и си отвориха бира.

„Не ми сочи палмата, покажи ми фурмите“, гласи стара афганистанска поговорка. Докато има ядене, никой не се интересува от дървото, което ражда плодовете, а само от плодовете. Падне ли дървото обаче, си отива и дървото, и сянката. Точно това се случва в момента. Дървото се клати. Капят и фурми, и листа, и всичко капе.

Така „Шоуто на Мая“ успешно се доближи по рейтинг до „Шоуто на Слави“ и издуха „Включванията от джипката“ в станалата отдавна еднообразна мултимедийна програма за българската публика. То вся смут дори и в конкурса „Мис Плеймейт“, където се надигнаха емоции, филъри и силикон.

Момичета, срещу вас не искам да кажа нищо лошо… 30 ноември, канени сте на рожден ден…. Ще играем карти…

Покрай толкова шум, дюдюкания и звуци, с които депутатите посрещнаха събитията от седмицата, ни убягват и няколко важни въпроса, които незаслужено отстъпват на втори план. А те са – с какво се храним всъщност ние? Ако изнасяме качествената българска продукция, за да я продадем скъпо, а внасяме евтина чуждестранна храна, за да я продаваме пак скъпо, какви стоки достигат до нас?

Какви са картелите при месото, млякото, слънчогледа, зърното? Как крупните реципиенти на земеделски субсидии карат автомобили каквито можем да видим в Монако, Монте Карло, Френската Ривиера? Ето тези показания са истинското ядро и на признания, и на разкрития. А и на разследвания. И най-важното – на дела, и на присъди.

На тях отговор не може да даде нито една парламентарна комисия. Защото в залата в петък имаше няколко големи отсъстващи – а именно представителите на държавното обвинение. Това е истинският проблем. Но докато разсъждаваме, че не ни интересува дървото, а си искаме златните ябълки ще е така. Златните ябълки ще са и за царете, и за пилетата, и за овощарите. Докато не се скарат. А ние ще си ручаме жабетата.

Край на приказката. Три дни – яли, пили, и се веселили. После дошли изборите…

Светослав Иванов

btv.bg