Водещите новини
Home » Свят » „Полихрон“ – неизвестният манастир, в който Кирил и Методий пишат азбуката
"Полихрон" - неизвестният манастир в който Кирил и Методий пишат азбуката

„Полихрон“ – неизвестният манастир, в който Кирил и Методий пишат азбуката

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

БНТ разказа за него в документален филм, след като направи експедиция по стъпките на светите братя

“В търсене на “Полихрон” – документалният филм на журналистката Мария Чернева, бе излъчен на 26 май по БНТ 1. За да го направи, тя тръгва по градчетата по южното крайбрежие на Мраморно море, където търси останките от легендарната обител. В “Полихрон” според тълкуванията на историци светите братя Кирил и Методий създават глаголицата през 855-860 година.

Ето разказа на Мария Чернева за експедицията ѝ

“Полихрон” е моето 8-годишно непрекъснато усещане за не докрай свършена работа. Искахме да го потърсим още докато подготвяхме филма за Великоморавската мисия заедно с Петя Тетевенска. Манастирът “Полихрон” все пак е твърде важен етап от историята на Кирил и Методий, за да го пропуснем. Но не ни стигна времето, а и бюджетът за подобно пътешествие.

Пък и тогава не подозирахме колко трудна е тази мисия. Затова, когато ме поканиха преди 3 години на конференция в Истанбул, наивно реших, че най-накрая ще нахраня това червейче, дето непрекъснато ме гризе, и ще снимам манастира. Но… излезе твърде амбициозна задача.

Отне ми месец, докато стигна до някаква що-годе информация къде ли ще е този манастир.

Картата, която показва евентуалното място на манастира “Полихрон”

Картата, която показва евентуалното място на манастира “Полихрон”

 Оказа се, че има само една единствена научна публикация за “може би” мястото на “Полихрон”. Едни от най-известните и авторитетни учени византолози от миналия век – Сирил Манго и Игор Шевченко, са тълкували всички средновековни източници и дори са се опитали да го потърсят. Но не като изследователи на делото на светите братя. Тяхната цел е била да възстановят цялата история на Теофан Изповедник като манастирски строител.

Но по пътя към “Полихрон” се сблъсках с много по-изненадващи за мен истории, които се избистриха, след като се утаи огромното ми раздразнение, че не мога да стъпя на нито един сигурен факт в тази история.

Първо да споделя, че моите колеги от IХ век не са били особено усърдни. Колкото и да изглежда абсурдно от днешна гледна точка, византийските хроникьори нямат и ред за делата на Кирил и Методий.

Те за тях като че ли не съществуват. Как е възможно това? Очевидно братята не са били “публични личности”. Трудно се преглъща тази идея, но в крайна сметка е факт. Тогава? Как са достигнали въобще до някакви сведения за живота им? Похвалните слова и житията далеч не са особено подробни. Тогава откъде сега все пак черпим някакви сведения за техния живот? От писмата, от кореспонденцията на императора, на патриарха с други висши служители на империята.

Така например научаваме за писмо на цар Борис до патриарх Фотий, в което моли да бъдат обучени българи монаси в истинското монашество. Писмото на Борис го няма, но разбираме за него от писмото на Фотий до някой си монах Арсений, в което той се разпорежда българите да бъдат обучени в истинско монашество. И най-вероятно първите автори на житията на двамата братя са черпили от подобни източници. Може би. Все трябва отнякъде да знаят какво се е случило. Само че какво са интерпретирали, пропускали, дописвали или грешали следващите, докато преписват… кой да каже?

Но определено най-много грешки в преписите се правят с имената. Когато срещнат непознат топоним, който вероятно век по-късно не съществува, преписвачите преценяват, че авторът се е объркал, и коригират с най-познатото за тях звучене на друг топоним. Важно уточнение заради един от проблемите с името на манастира “Полихрон”. Във всеки случай това, което правят историците сега, е да засекат информацията от различните жития, надявайки се, че това ще ги доближи до истинските, реалните факти и събития.

И като се свикне с това люшкане в несигурните води на източниците, вече разбираш и целия хаос с различните интерпретации и на нашите историци. Колкото хора – толкова и хипотези. Явно ще трябва да се примиря с това. И да се опра на тази, която ми изглежда най-логична.

И така, между двете тези: “Азбуката, написана в Константинопол” и “Азбуката, написана в “Полихрон”, за мен тежат повече аргументите “Полихрон”.

<

p style=“text-align: justify;“>Останки от подпорната стена на манастира

Останки от подпорната стена на манастира „Мегас Агрос“, който учените са идентифицирали, се намират в турското селце Куршунлу близо до Бандърма. В житието на Св. Теофан Изповедник е казано, че „Полихрон“ се намира на 6 мили от него.

 Няма да ги повтарям, може да се чуят във филма “В търсене на “Полихрон”, развити от доц. Георги Николов и проф. Димо Чешмеджиев. Все пак с две думи: азбуката като графични знаци е лесно да се направи.

Но дълго трябва да се напасва с фонетичните особености на славянската реч. А и самата азбука, славянската писменост, не е крайната цел. Византия разширява своето влияние чрез християнизацията на народите, етносите. И тук по-важни са преводите на богослужебните текстове, отколкото писмеността. А превеждането е дълъг, прецизен процес. Още повече че абстрактната реч на Христовите проповеди и Старият завет нямат съответната лексика на славянски език. Този труден процес има своята логика да се е случил в онези 4-5 години, в които двамата братя са се усамотили в манастира “Полихрон”.

И това е преди Великоморавската мисия, след като Ростислав моли императора да му изпрати хора, които могат да извършват богослужение на славянски език.

Затова има смисъл да се потърси манастирът. Още повече че вече има готово тълкуване за мястото му, което от 1970 година досега никой не е оспорил. Сирил Манго и Игор Шевченко засичат житията на светите братя от края на IХ век с тези на Теофан Изповедник – най-ранното, с “най-пресни” данни от VIII век, написано от патриарх Методий. Указанията за манастира са накратко следните – вероятно “Полихрон” и “Полихнион” са вариации за името на един манастир, той е бил много богат, голям, с над 70 монаси и се намира на 6 мили, или 10 километра, от “Мегас Агрос”, последната обител на Теофан Изповедник.

Но и двата манастира са на южното крайбрежие на Мраморно море, от единия до другия се стига с лодка. В житието на Теофан Изповедник има достатъчно разкази, които клонят към тази теза. На място двамата учени дори са потвърдили с голяма доза сигурност мястото на манастира “Мегас Агрос” в днешното селце Куршунлу. Но следите на “Полихрон” не са толкова ясни. И на изток, и на запад от “Мегас Агрос” откриват останки от църкви, но византолозите смятат, че западната дестинация е най-вероятната.

С тези указания сме тръгнали и ние. Куршунлу е по-скоро вилна зона, отколкото селище, и заради тежките противоепидемични мерки изглежда обезлюдено. Но все пак намираме местен човек, който ни води при останките от манастира. Очевидно подпорната стена на брега е византийски строеж. Хоросанът ѝ с примеси от натрошени тухли го издава. Над него откриваме следите от манастира навсякъде.

Колоните, мраморните орнаменти, обработените камъни от основите му се виждат ясно вградени в стените на изоставени постройки или пръснати по земята.

Мраморното парче е разпознато от проф. Казимир Попконстантинов като част от мортариум или съд, пълен с вода, в който вярващите са потапяли пръсти, преди да влязат в църквата.

Мраморното парче е разпознато от проф. Казимир Попконстантинов като част от мортариум или съд, пълен с вода, в който вярващите са потапяли пръсти, преди да влязат в църквата.

Корниз, който е фрагмент от църква, е открит на брега.

Корниз, който е фрагмент от църква, е открит на брега.

Начинът на изписване на гръцката буква “омега” в това късче мрамор датира надписа от III - II в. пр. Хр.

Начинът на изписване на гръцката буква “омега” в това късче мрамор датира надписа от III – II в. пр. Хр.

Останките от манастир, открити на изток от Сирил Манго и Игор Шевченко, не отговарят на уликите за “Полихрон”. Те са нависоко и навътре в сушата и няма как дотам да се стигне с лодка. А и ние не откриваме път дотам, всичко в местността Малкара Юстю е обрасло с гъста гора. Така че се концентрираме към западната точка, посочена и от Манго и Шевченко като най-вероятна.

Местността според тяхната карта се нарича Тиманио, но на днешната такова място няма отбелязано. Местният ни гид Исмаил също не знае място с подобно име, но пък има идея къде трябва да е. Тиманио означава също така и поземлен имот, чифлик. По тесния път и стръмните откоси на брега би трябвало да отличим “чифлика” веднага. Точно така и става. След един от завоите пред нас се ширва чуден залив с равно място, на което може и два манастира да се поберат. Още повече че мястото е прорязано от рекичка, виждат се под водата и струпвания на камъни с очертанията на пристан.

Вече стъпили на плажа, веднага се натрапват останки от основите на голяма сграда, очертава се много дълга стена почти по цялата линия. На брега стоят разхвърляни камъни, някои от тях – мраморни с орнаменти. Със сигурност от църква. Това говорят останките от всички манастири, проучвани от археолозите. Най-голямо усилие изисква великолепието на църквата, жилищните постройки трудно се четат. Те не са масивни, камъните от основите не са обработени и лесно губят очертанията си. Така че в заливчето със сигурност е имало църква, има място и за всичко останало, нужно за голям манастир.

Крайбрежният път до Тиманио, или най-вероятното място на манастира “Полихрон”, който е отбелязан на картата, се оказа черен и тесен път, на места изяден от свлачища, обрасъл с гъсти храсталаци.

Крайбрежният път до Тиманио, или най-вероятното място на манастира “Полихрон”, който е отбелязан на картата, се оказа черен и тесен път, на места изяден от свлачища, обрасъл с гъсти храсталаци.

Но за съжаление, виждаме и съвсем прясна намеса на иманяри. Исмаил твърди, че те са разграбили отдавна всичко, в детството си е виждал повече останки.

Дали това, което намерихме, са останки на “Полихрон”, дали това е манастирът, обитаван от Кирил и Методий – единствено археолозите могат да потвърдят или допълнят тази история. И съвсем не е невъзможно да разпознаят скриптория или “работилницата”, където са се преписвали книгите. Доц. Росина Костова, специалистка по средновековна византийска и българска археология, смята, че има следи, по които може да се идентифицира.

Вече има един разпознат средновековен скрипториум със сигурност тук у нас и той е в манастира от втората половина на IX век в село Равна, Провадийско. Без някакви архитектурни особености учените го разпознават като скрипторий благодарение на открити рисунки като “реплики” на миниатюрни ръкописи или надписи на кирилица и глаголица, изписани по стените като учебно ръководство за монаси, които трябва да усвоят изкуството на преписите.

Мария Чернева с турските гидове на брега, където откриват различни останки от манастира.

Мария Чернева с турските гидове на брега, където откриват различни останки от манастира.

Така че историята за “Полихрон” може да придобие повече плътност. Търси си изследователите.

Може да видите филма  тук.

Източник: 24 часа

Твоят коментар

About Натали Славова

Коментари

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.