Home » Живот » Не забравяйте, че синът на чистачката никога няма да стане директор
Не забравяйте че синът на чистачката никога няма да стане директор

Не забравяйте, че синът на чистачката никога няма да стане директор

В нашия клас беше едно момче Паша. Нито лош ученик, нито отличен ученик, освен че имаше склонност към математика.

Дори участваше и в регионални състезания. Майка му работи като училищен техник и често й помага след училище.
В началото всички го дразнеха за това, но той не реагира много и затова съучениците му го оставиха на мира.

Имахме учител по биология Роза Йосифовна, много отвратителна личност. Нарекохме я Роза-Йося или просто Йоска.

Тя е била много нагла и хитра , и винаги се е опитвала да бъде учтива и любезена към децата, чиито родители са били богати или на добри позиции и не възприемаще децата , които не са имали такива родители.

Но любовта към Паша беше специална. Ако не се е подготвил добре към урока или е бил забелязан с лошо поведение по время на урока – тя му говорище различни неща , като примерно „няма да постигнеш нищо в живота си “, „ще растеш напразно, ще бъдеш само бреме за обществото“ “.

Веднъж, по време на такива атаки срещу Пашка, тя каза една фраза „Не забравяйте, че синът на чистачката никога няма да стане директор, точно както синът на режисьора никога няма да стане портиер!“

На 20-та годишнина след училището повече от половината от класа се събраха, беше и Пашка. Поканихме няколко от нашите учители, включително и Йоска, въпреки че в нашия клас тя не беше класна учителка, тя беше по едно време класна учителка в паралелния клас, с който се обединихме в 10-ти клас.

Въпреки че беше доста стара, Йоска не промени същността си – почти от вратата на кафенето започна да пита всеки, какво е постигнал в живота си.

Когато дойде ред на Паша, тя попита: „Павлуш, какво правиш, надявам се не миеш етажите?“. Без дори да се опитва да се усмихне на шегата на учителя, Павел спокойно отвърна: “Изграждам къщи!”

– Строител значи? – продължи Роза Йосифовна.

– Не съвсем. Моята строителна компания … генерален директор съм, Паша отговори скромно.

Лицето на Йоски се промени и гласт й трепереще. Последният удар за нея беше, когато щеше да напусне кафенето, след като седна с нас за по-малко от час, Паша наредил на шофьора си в луксозен мерцедес да я отведе у дома.

В колата тя стана по-тъмна от облак.

Твоят коментар

About Цветан Славчев

Коментари

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.