Мнение: Короната за Радев, вируса – за народа

Представа нямам защо човекът, който убедително населява сградата на президентството, прие изолацията като лична обида. 

И то след като сам се изолира още на връх Шипка, жестоко подведен от лидерските си инстинкти, от съветниците си и лично от своя пръв партиен и наддържавен ръководител другарката Нинова. След като мълча като Сталин две седмици след вероломното нападение на коронавируса. И остави уважаваната президентша да прави среднощни фейсбук анализи за фронтовата линия. А после предприе ходове, поразени от естрадния въпрос „дали аз закъснях, или времето бързаше“. Оказа се трето – други генерали иззеха лидерската му позиция, която и по дълг, и по конституция му се полага и възлага в страшни времена. Това панически го отведе до Хамлетовия въпрос, който явно е бил префасониран в пренапрегнатото президентско съзнание като „Ще ме бъде ли, или не?“. Така де – и след най-големите кризи пак се задават избори.

И така логично стигна до последния си брилянтен ход – да наложи вето на закона за извънредното положение. Мотивите – почти правилни. А някои от тях и обагрени в правда до червено, нали преди това минаха през червените. Ама и те са правилни. Но и при толкова правда да забавиш един закон във време, която всяка минута е безценна, означава само едно – че си загрижен за собственото си обезценяване. Сега остава да свика и Консултативния съвет за национална сигурност с единствена точка – как да преодолеем извънредното положение, в което изпадна президентът. Защото за другото извънредно положение съветът трябваше да бъде свикан още преди две седмици, ако се налагаше – и на Шипка. Свиквал го е и за къде по-маловажни проблеми. И там можеше да се реши всичко, което вече е решено. И Радев да си влезе в ролята.

Вместо това, надпартийният мъж влезе в партиен лабиринт, от който едва ли ще излезе повече.

Преди време бях писал, че е добре Радев да прочете „Генералът в своя лабиринт“ от Маркес. Е, не я прочете. Явно си е оставил за пенсия, когато ще има повече свободно време.

Иначе е прав, законът за извънредното положение крие много капани – като започнем от свободата на словото и свършим със словото на свободата. Крие и рискове някой да забрави да демонтира тези капани, след като извънредните събития отминат. Знайно е от историята, че армията успешно е въдворявала ред в държавата при времена на хаос, но после често е забравяла да си се прибере в казармите. Това – в преносен смисъл.

А в непреносен – и сега е опасно някой полицай да ти каже къде да ходиш. Ала още по-опасно е бай шофьор от колата да ти каже да ходиш на майната си, щом го предупредиш, че върши тъпоумия.

И тъй като няма никакво време, тези рискове трябва да се поемат. И старите демокрации на Запад го разбраха. Само че късно.

Също като президента, който сега панически иска да си запази короната. Ама няма как да стане така: короната за Румен Радев, а вируса – за народа.

марица