Лошото момче на руското кино: Хората на върха изтъпяват от височината, а тези в низините – оскотяват от нищета

Известният актьор и телевизионен водещ, познат на българските зрители от сериала „Кухня“ – Дмитрий Нагиев – от дълги години се занимава с благотворителност.

Той е председател на благотворителната фондация „Анна“, която подкрепя и помага на многодетни семейства, детски домове и приюти. Ако на екрана шоуменът е повече в комедийни роли и обича да се шегува, понякога саркастично, в реалния живот той е съвсем различен.

Ето разговор с eдно от децата, за които се грижи фондацията, променил живота на Нагиев завинаги…

„Преди три години оглавих фондацията „Анна“. От онзи момент общувам често и дълго с болни деца. И това общуване ми помогна да сляза от небето на земята. Веднъж разговарях с едно дете, питах го как живее, за какво мисли. Малчуганът разказа, че всяка сутрин за него е радост.

„А на какво се радваш?“ — попитах го. Момчето ме погледна с неразбиращ поглед и получих най-неочаквания за мен отговор:

„Радвам се, защото съм се събудил и значи съм жив“ — каза моят събеседник. И, знаете ли, след този разговор разбрах, че моите проблеми са пълна глупост. Благодарен съм на онова момченце, което ме научи да се радвам на живота, и – не се боя от тази дума – ми помогна да осъзная Смисъла“.

„Сега времената са трудни, действителността ни удари под пояса. Половината от нас се прегънахме на две, а другата половина се прави, че всъщност изобщо не я боли. Боли, даже много боли. Боли, че се налага да се губи толкова време и единственият живот да се харчи за изясняване на отношенията помежду ни и за да си изтръгнем един от друг чувалчето със захар. Обидно е…

Обидно е, че в нашата страна по върховете хората изтъпяват от височината, а хората в низините – оскотяват от нищета“.

„Аз съм слаб… Слаб съм и не искам да виждам бедните възрастни женици, стискащи в юмрук дребните монети, които ще им стигнат само за хляб, който не е както ни учеха едно време „най-вкусният на земята“. И аз искам да живея заедно с вас в богата красива страна. Искам да се гордея с нея и да плача, когато звучи химнът. Искам да работя за вас и да живея за вас.

Но в същото време моят живот не ви трябва. Вие се боите за своя живот и това е правилно. Но не е правилно целият ни живот де е борба и борбата да ни да е начин за оцеляване.

Нямам какво да ви пожелая освен: пазете децата си, не се превръщайте в скотове, а именно за това ни подготвят. Не забравяйте, че дори такъв гнил и измъчен свят като нашия трябва да се управлява от ЛЮБОВТА…“

Източник: Списание 8