Водещите новини
Home » Живот » Лили Иванова: Нищо не може да занесеш в отвъдното!
Лили Иванова: Нищо не може да занесеш в отвъдното!

Лили Иванова: Нищо не може да занесеш в отвъдното!

Сподели новината
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Колкото Лили Иванова се раздава по време на концертите си, толкова е пестелива в интервютата си, ако темата не е музиката и публиката. За тях може да говори дълго, раздипляйки човешката душа и музикалните строфи.

Но Лили има мнение и по всички други въпроси, които днес вълнуват обществото. Тя чете много, интересува се от история, задължително гледа новините, следи изявите на политици и публични личности и има свое мнение. Макар че никога няма да я изрече на глас, оценката ѝ е безпощадно точна.

За първи път Лили се обръща с призив към политиците: „Стига лозунги! Извадете можещите, за да блеснете и вие! Извадете интелигентните млади хора! „

Ненавижда завистта и агресията и е удивена как допуснахме негативизмът и противопоставянето да станат част от нашето ежедневие. Дълбото в себе си не приема злобата, която се излива от медиите, вътрешно е взривена от липсата на елементарно уважение между политиците. Но запазва дистанция. Този свят не е нейният.

Тя иска да раздава любов, да доставя на публиката удоволствие, да ѝ даде миговете на пречистване и зареждане.

С Лили си говорим в началото на 2021-а, зад гърба си тя оставя 2020-а, в която заради Ковид-кризата отмени всичките си концерти. Но не престана да работи. Създаде филма-анкета „Тайната снимка”, продължи да издава дискове и да записва нови песни. Неуморна, с неистов хъс за работа, подчинявайки се на максимата, че „само творчеството остава тук, на земята”.

И сега в първите дни на 2021-а Лили мисли за новото си национално турне в края на годината, здраво стъпила на веруюто си „Миналото е урок, а бъдещото – цел!”.

– Изминалата 2020 година беше без концерти за Лили Иванова – за първи път от близо 60 години „най-живата” певица без публика на живо! Как изживя този творчески „застой” във времето на пандемия?

– Преди да отговоря на въпроса ти, искам да изкажа най-искрени съболезнованя на близките на Асен Ошанов. Бяхме много добри приятели. Изпяла съм някои от неговите стихове, като най-емблематичен беше „Детелини“, тотален хит и до днес… Всяка трудност в кариерата си съм я посрещала с търпение. Без да се оплаквам и без да търся помощ. Старала съм се да се справям сама. Но благодаря на тези мои приятели, макар и малко, за това, което са направли за мен и са ми помогнали. Преодолявам всичко с търпение. Моята сила е в моето търпение.

– Много здрава философия! А немалко творци се оплакаха от липсата на контакта със зрителя, от отсъствието на сцената. Имаше ли мъчителни мигове в месеците, когато Ковид-19 ни затвори в къщи?
– Трудностите са средство за мобилизация. Това е пътят, по който съм вървяла през този период от една година. Във всеки труден път има моменти на изпитание, но аз знам, че трябва да намеря изхода. И то сама!

– И не си била потисната, унила, отчаяна?
– Не, не! За мен такива състояния няма. Аз винаги мисля какво да правя – с това ми е заета главата. Освен в търпението, моята сила е и в моята желязна дисциплина. Не съм се научила да хленча, макар да съм живяла в години, които са били много трудни за моите родители. Помня баба ми, родена е още по време на турското робство – здраво стъпила на земята, тя имаше поговорки за всяко нещо, от нея съм ги научила, много мъдрост има в тях.

– Търпение и дисциплина – това вероятно е вроден вътрешен стоицизъм, с който посрещаш всички изненади на живота.

– Това са твои думи. Важното е човек да има достойнството да издържи.

– Мнозина казват, че са се променили в този период, че по друг начин вече гледат на света, на бясната материална надпревара. Промени ли се нещо в теб, дори и в желязната ти философия за живота?
– Мисля за моята работа, за концертите и за публиката – какво има да се променям! Моята философия за живота винаги е била една и съща – миналото е урок, а бъдещото – цел! Назад няма нищо! Материалната надпревара никога не е била цел за мен.

– Издаде записи на концертите си от зала „Олимпия” и „Арена Армеец” като коледен подарък за феновете си, сякаш искаше да им кажеш: спомнете си, че бяхме заедно! Това не е ли страх от забравата? Или е част от връзката с публиката, към която се чувстваш задължена да й поднасяш непрекъснато изненади?
– Страх и забрава може да има само тогава, когато връзката между двама души или между публиката и изпълнителя не е искрена. Аз отдавам цялата си любов на моята публика. Това и получавам. Издадох тези албуми, защото сега имах много време да подготвя тази продукция.

– Какво става с гласа, ако една година „не влиза в действие”?
– Гласът е инструмент и той трябва да се упражнява и поддържа. Как го правя – това е моята малка тайна.

– Защо всичко около твоето творчество го държиш лично в ръцете си – репертоар, концерти, издателска дейност – искаш всичко ти да ръководиш. За звезда като теб не трябва ли да има екип, който да се грижи за това, а ти просто да мислиш само за сцената?
– Не мога да си позволя този лукс да мисля само за сцената. Съобразявам се къде живея, къде работя. Разчитам само на себе си, защото не мога да направя компромиси с творчеството си, с музикантите. Ако направя грешки – отговарям само аз. За мен аз съм певицата Лили Иванова. За хората, може би, съм звезда, всеки има мнение. Но не помня да съм се похвалила, че съм звезда.

– Като човек с медицинско образование какво мислиш за лекарите, които са на първа линия в битката с Ковид-19?
– За мен те са бойци, войници на първата линия на фронта. Без тях сме загубени! Те понесоха много критики, но те нямат вина за занемарените болници, за липсващата медицинска техника…

– Каза ми, че сега сме си затворили душите, а по рано сте живели в къщи без да ги заключвате. Защо се променяме така?
– Защото нямаме вяра в себе си. Като че ли сме свикнали да получаваме всичко наготово. И това сега излиза на преден план. Трябва да работим! Който и да дойде на власт, той няма да ни нахрани, ако ние не работим. Където и да отидем по света, не държавата ще ни нахрани, а ние с труда си. Замисляли ли сме се – какво правим ние за държавата си? Какво ѝ даваме? Аз не чакам някой нещо да ми даде… Аз работя.

– Но ти си Лили Иванова!… Как така никой няма да ти даде нищо?
– Не помня да съм се похвалила, че съм Лили Иванова.

– Струва ми се, че на която и врата да почукаш, винаги ще се отвори пред теб…
– Не е вярно! Всички така казват, но не е вярно. Не си го слагам на сърце. Нищо не може да занесеш в отвъдното! Само творчеството остава тук, на земята. Затова съм се концентрирала – да оставя творчество, това мога!

– Как гледаш на днешните политически противоборства? Знам, че отказваш за говориш за политика, но все пак имаш мнение.
– 30 години се наслушах на лозунги и обещания. Искам резултати!

– Четеш исторически книги и се интересуваш от история. А ние често загърбваме миналото си, изтриваме историята си…
– Да, изтриваме историята си, но от нея не можем да се откажем? Назад е поуката! Трябва да пазим паметта и паметниците си.

– Забелязваш ли как растат сега младите, виждаш ли добри примери сред тях?
– Имаме будна, образована, прекрасна младеж, но за съжаление никой не я показва. Имаме интелигентни хора, но и те не фигурират в праймтайма на медиите. Търси се скандалното и пошлото. В България има интелигенция. Обръщам се към политиците: Извадете можещите, за да блеснете и вие! Извадете интелигентните млади хора! Имаме ги!

– Добър съвет, но политиците в повечето случаи смятат, че са си самодостатъчни и нямат нужда от можещи и учени хора.
– На тези години аз продължавам да се уча и обичам някой да ме учи.

– Простила ли си всичко?
– Всичко помня, нищо не забравям, но не отмъщавам. Имам своето достойнство. Ако някой ме е нагрубил или ме е обидил, не се разправям, отминавам, без да отмъщавам. Баба ми казваше: „Една врата не трябва да се затръшва, защото не знаеш кога ще почукаш на тази врата“.

– Ти си много целеустремена, казваш: „Решавам да направя нещо и го правя. Когато го сбъдна, съм щастлива и мисля за следващата стъпка”. Имаш ли несбъдната мечта?
– Всяка следваща е несбъдната, докато не я осъществиш. Мечтата е моята цел, всъщност.

– Най-тежката битка, която си водила досега, коя е?
– С времето! Винаги да бъда в крак с времето. Нямам право да изоставам! Спиралата на времето се движи само напред. Има ли колело, което се движи назад? Няма!

– В този объркан свят, къде намираш ориентири?
– В творчеството.

– Често казват за теб, че имаш труден, особен характер. Това притеснява ли те?
– Нека онези, които не харесват характера ми, да кажат каква е марката за характер. Ще си я сложа в чантата и ще я вадя според случая. Но, слава Богу, че имам характер! И моят характер определя коя съм аз.

– Винаги стъпваш на максимата, че „Един текст трябва да е послание към публиката ми”. И твоята публика много внимателно следи какво й казваш с песните си. Смяташ ли, че след преживяното около Ковид-19 публиката ще бъде променена? Какво искаш да ѝ кажеш през 2021 година?
– Вярвайте в себе си, но най-вече – работете! Една мъдрост гласи: „Сега е така, но няма да е все така!“.

Специално за интервюто си пред Епицентър.бг Лили Иванова направи и нова фотосесия, чийто автор е фотографът Костадин Кръстев – Коко. Тя благодари за прекрасната атмосфера на магазин Stol Bulgaria и г-жа Емилия Геновска.

Твоят коментар

About Цветан Славчев

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

365Novini във Facebook