ЛИЧНА ДРАМА: След смъртта на татко, моята мащеха разкри истинската си същност

Когато преди година и половина почина баща ми, останах сама със своята мащеха. От този ден животът ми се превърна в ад. Никога не ми е минавало през ум, че Гергана може да се окаже толкова лош човек.

Докато татко беше жив, тя се отнасяше добре към мен, но сега осъзнавам, че всъщност дълбоко ме е ненавиждала.

Няколко месеца след кончината на баща ми, тя открадна всички пари, които той беше спечелил и държеше в личния си сейф, за да ги даде на дъщеря си от първия й брак. Въпреки че не получих нито лев, си замълчах: не исках да навлизаме в кавги и спорове. Гергана явно мислеше, че цялото имущество се пада само на нея, затова остана силно изненадана, когато разбра, че притежавам дял от двуетажната ни къща.

Откритието я вбеси до такава степен, че ме обвини за смъртта на любимия ми баща. Крещеше, че аз съм виновна и с моите неразумни постъпки, съм ускорила края му. Един ден, прибирайки от работа, видях, че в дома ми има някакви непознати хора – семейна двойка. Развиках се, но за моя огромна изненада, те извадиха документ, с който удостовериха, че са купили дела на мащехата ми. Бях в шок.

Ако Гергана ми беше предложила да закупя нейната половина, както е по закон, щях да изтегля заем от банката, за да й платя, но зад гърба ми тя се свързала с недобросъвестни брокери и успяла да продаде дела си.

По-късно разбрах, че е получила нищожна сума за продажбата и единствената й цел е била да ми отмъсти. Оттогава съжителствам с напълно непознати хора, които напълниха родния ми дом с разни боклуци.

По цяла нощ от етажа им се чува силен шум и викове. За съжаление банята е обща и не мога да се изкъпя спокойно, защото се страхувам, че някой от тях ще нахлуе. Наглостта им стигна дотам, че започнаха да правят ремонт, без да го съгласуват с мен.

Опитах се да продам моя дял, но никой не ми дава сумата, която искам. Заради съжителството с шумните съсобственици, ми предлагат унизителна цена, която няма да ми стигне да си купя дори гарсониера.

Не мога повече да издържам на напрежението, затова реших да си потърся квартира. Чувствам се на ръба на нервна криза. Загубих родителите си, нямам близки роднини, а сега ще остана и без бащиния си дом. Всяка нощ плача и когато си спомня за онази, която ми причини този ужас – мащехата ми, от сърце я проклинам бял ден да не види.