ЛИЧНА ДРАМА: Как се съюзих с любовницата на мъжа ми и двете го изхвърлихме от живота си

Живеехме в общежитие, сградата беше стара, нямаше душ и пералня, единствено кухнята беше по-нормална.

Със съпруга ми много искахме да си имаме наше гнездо, затова той предложи да замине за няколко години в чужбина и да се върне, щом събере нужните пари. Простичко казано: мъжът ми избяга от пелените и скандалите. Не казвам, че ни изостави напълно. Двамата често се чувахме по телефона и всеки месец ми изпращаше пари. През това време и аз се вразумих – животът каза своята дума.

Разбрах много неща и преосмислих отношението си към семейния живот. Често споделях мислите си на съпруга ми. Но той не ги разбираше и не искаше да ги приеме. Годините минаваха, а аз всеки ден го чаках да се върне, докато един ден мой съсед ми каза, че от няколко дни мъжът се е върнал, но живее при родителите си. Шокирана от чутото, отказах да повярвам. Взех дъщеря си и се запътих към дома на свекърва ми. И там, в дома на родителите на мъжа ми, се запознах с Олга, която като мен беше крайно удивена.

Както по-късно се разбра, мъжът ми скрил от мен, че има любовница, а от любовницата си, че има жена и дете. Когато истината се разкри и мъжът ми поиска развод, аз му отказах под предлог, че не искам дъщеря ми да расте без баща. Имах подкрепата на свекърва си, която не харесваше новата си снаха. За нея Олга беше селянка, чиято цел е да се намърда единствено в града. Но любовницата на мъжа се оказа богата жена и след като купи апартамент, двамата с мъжа ми напуснаха жилището на свекърва ми.

За да ме компенсира, Генчо, така се казва мъжът ми, купи апартамент за мен и дъщеря ни, и започна да ни посещава всеки уикенд. С времето визитите му започнаха да стават все по-чести. Отначало си помислих, че най-накрая се е вразумил и ще се върне при нас, но се оказа, че любовницата му не може да има деца. Така започна войната между мен и Олга.

Всяка от нас се стараеше да угажда на Генчо.

Когато идваше да ни навести, аз му приготвях любимите ястия и му купувах подаръци. И двете полагахме неимоверни усилия. На Генчо подобен начин на живот много му допадаше. Когато се отегчаваше от Олга, идваше при нас, а когато му писнеше от детски глъч – обратно при любовницата си. Така той си имаше две къщи, две семейства и чудесен живот. Ако някоя от нас нещо го ядосаше, Генчо веднага заплашваше, че ще отиде при другата. Самият той се промени много, започна все по-често да пие, съвсем се разпусна и вечно идваше пиян ту при мен, ту при Олга.

Един ден нервите на Олга не издържали, хванала го за врата и го изритала през вратата с думите, че не иска да живее с пияница. Генчо дълго проклинал и крещял зад заключената врата, заплашвал, че си тръгва и никога повече няма да се върне. На следващия ден цъфна у дома и каква беше неговата изненада, когато ни видя с Олга на дивана да си бъбрим приятелски. Сега с нея сме близки приятелки.

Обединява ни взаимната ненавист към този самодоволен и красив Генчо, който беше причината за всичките ни проблеми. И досега бившият ми съпруг не разбира как така се оказа, че и двете изхвърлихме от живота си „такъв прекрасен и забележителен във всяко отношение мъж“.