Home » Живот » Когато касиерката в магазина ми смигна си помислих, че просто се шегува
Когато касиерката в магазина ми смигна си помислих че просто се шегува

Когато касиерката в магазина ми смигна си помислих, че просто се шегува

Касиерката в магазина ми се усмихваше. Така започва моят разказ.

Здравейте, аз съм един щастлив мъж и ще ви разкажа моята история. Обичах да пазарувам в един и същи магазин. Един ден забелязах младо момиче на касата, което не бях виждал досега. Оставих покупките пред нея, а тя ми се усмихна. Помислих си, че го прави от любезност и просто е по-възпитана. Пожела ми хубава вечер, а аз се учудих, че такова симпатично момиче е избрало подобна професия. Наскоро се бях разделил с тежко завършила 3-годишна връзка. От нея научих, че от жените мога да очаквам всичко.

Бившата ми приятелка успя да ми изневери цели три пъти, последният път беше с мой добър приятел. Сега исках да си почина малко и да осмисля живота си. Но съдбата беше решила друго и не ме оставяше на спокойствие. Когато след няколко дни пак пазарувах, отново засякох момичето. Пред него имаше други хора и то ги гледаше безизразно. Машинално им желаеше хубав ден и гледаше да мине на следващия клиент.

Когато се приближих, още не ми беше дошъл реда ми, а усмивката й грейна на лицето й. На мен ли ми се стори или не, но тя постоянно ме гледаше. Когато дойде моят ред, тя ме попита искам ли още нещо за десерт. Аз реших да си взема една вафла, за да остана по-дълго на касата. Зад мен една възрастна жена лека даваше зор, но вместо да се трогне, касиерката ме попита как е минал денят ми! Благодарих й, взех вафлата и й подадох парите. Тя ги взе и като ми върна рестото ме погледна и ми намигна.

С усмивка ми каза да заповядам отново. Така започнах редовно да се отбивам в магазина. След третото й намигване, вече бях сигурен, че трябва да действам. При следващото ми минаване на касата й казах, че ще я чакам в парка зад една известна беседка. Тя се усмихна и каза, че ще помисли.

Дойде очакваният ден и аз се отправих натам.

Носех най-хубавите си дрехи и се вълнувах. Но не наех дали ще се появи – нямах й телефона. Минаха няколко минути след часа на срещата и аз започнах да губя надежда. Точно си гледах часовника и тя се появи. Беше великолепна, нежна и добре облечена. Тръгнахме мълчаливо и постепенно започнахме да си говорим. Тя ме попита защо съм я поканил, аз пък й казах, че съм се усъмнил, че ще дойде. Разговорихме се за миналото и разбрах, че тя работи на каса, за да изкара допълнително пари за следването си. Родителите й нямали много възможности, а тя искала да се грижи сама за себе си. Учеше право, а работеше в хранителен магазин!

Аз бях компютърен специалист по професия, работех си от вкъщи. Неусетно бяха минали няколко часа. На сбогуване си позволих да я целуна по бузата и взех телефона й. Оттогава срещите ни зачестиха, докато не се стигна и до първата ни целувка. След това я поканих на моето таванче и правихме любов до сутринта. Така започна нашата прекрасна връзка, която продължава и до днес.

Тя вече е стажант-адвокат и не работи в магазин. Аз се грижа за нея и мечтаем за семейство.

Твоят коментар

About Цветан Славчев

Коментари

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.