Като през СОЦА! 10 лв. на легло за лятото в бившите почивни бази

Едно време, по соца, всяко голямо държавно предприятие си имаше своя почивна база. За летуване там се правеха дълги списъци и се чакаше доста. Тези дребни неудобства обаче си заслужаваха заради ниските цени на почивката, пише „Марица“.

После държавните предприятия започнаха да изчезват едно след друго – някои бяха приватизирани и след това изчезнаха, други смениха няколко пъти собствениците си и останаха да работят под друго име, но със същия предмет на дейност. Базите за отдих влизаха в сделките за компаниите като придатък.

Едва в последните десетилетия и за тях се откри фронт и намериха ново амплоа. По метода на най-малкото съпротивление, в повечето случаи бившите станции станаха хотели, защото бяха разположени на добри локации. По-малка част от тях останаха под ключ като паметници на соца.

И сега държавните компании, министерствата, Министерски съвет и др. си имат свои почивни станции. По правило обаче те се ползват от нископлатените служители във ведомствата,  защото не блестят с комфорт и удобства.

За пример: „Български пощи“ имат хотел в Св. св. Константин и Елена, Ахтопол и Сандански, където нощувката за служители за миналата година е била 10 лева. За останалите цената също е смешна и далеч от пазарните реалности ​- 20 лева. Бунгалата в Ахтопол вървят още по-евтино – 8 лева е леглото за служителите и 15 лева за външни. Децата и в двата случая ползват намаление.

Министерството на финансите пък стопанисва неголяма база в местността Гюлечица, на 7 к​м от самоковското село Говедарци, която се ползва и като квалификационен център, и за почивка на служител​и и външни лица. Според публични документи, цената на легло за миналото лято е била 17 лева. Неработещите в Министерството на финансите броят по 20 лева. С други думи, в соцбазите са се задържали соццените. Проблемът е, че някой друг, разбирайте данъкоплатците, доплаща останалото до пазарни цени.

Според докл​ад на Световната банка през 2018 година у нас, 115 държавни бази са генерирали оперативна загуба от 22 милиона за една година.

„Управлението на обекти за настаняване на туристи не е типична функция на правителството“, пише в доклада и се препоръчва оттегляне на държавата от тази дейност. Но властта не иска. По правило, колкото по-голямо е едно дружество, толкова повече бази за отдих притежава. НЕК ЕАД например има почивни станции на седем места: на Пампорово, Боровец, Мала църква, на Предела, Приморско, Росенец и Св. св. Константин и Елена.

Община Пловдив също има своя база за отдих – бунгала на язовир „Доспат“. Те са много търсени от служителите заради чудната природа наоколо, а и условията не са допотопни. В бунгалата има всички предпоставки за семеен отдих – спалня, хол, кухненски бокс с пълно обзавеждане – от печка до лъжици и вилици. В двора служителите имат на разположение барбекю. Основен ремонт за 190 000 лева беше направен на деветте бунгала през 2014 г., а освен това ги обзаведоха с нови мебели. Парите за ремонт бяха осигурени от продажба на друга общинска хижа на „Здравец“.

Единствената почивна база на Общината на морето,  в Приморско, бе продадена на търг. Двуетажната сграда, залепена до луксозен хотел „Перла турист“, беше затворена от години и  още от времето на кмета Спас Гърневски местната власт се чудеше какво да я прави. С решение на Общинския съвет от 2015 г. почивната станция с 32 стаи беше обявена на търг с начална цена 846 500 лева и купена от собствениците на съседния хотел.

По-късно, през 2020 г., Общинският съвет взе решение да продаде и базата в Лозенец  – къща и дървени бунгала  – с начална цена 254 660 лева.

(Снимките са илюстративни)

Стара фабрика за тютюн  стана бутиков хотел

Известната в миналото фабрика „Орел” на Сахат тепе  също заживя нов живот след успешна инвестиция на собствениците на ПИМК и бизнесмена Цветан Пулев. „Cъживявaнeтo нa тютюнeвa фaбpикa „Opeл“ кaтo бyтикoв xoтeл дeмoнcтpиpa cъвpeмeннoтo пpaвилo зa ycтoйчивocт нa apxитeктypaтa, твърди проектантът арх. Веселин Русев от RG+PARTNERS.

Сега бившата фабрика е хотел „Визуализа“.

Архивите разказват как през 1890 година тютюнотърговците Димитър Ставридис и Димитър (Маринов) Мардас вдигат фабрика за тютюн и папироси по проект на италиански архитект. За времето си фабриката е сред най-големите и модерни в България. Tyк са създадени първите български пури, рекламирани на Първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив през 1892 г.

В продължение на 30-ина години обаче тази красива сграда тънеше в разруха, като свърталище на наркомани и скитници.

Зa дa въpнат бляcъкa нa някoгaшнaтa фaбpикa, новите инвеститори и екипът им изcлeдвaт вceки дeтaйл oт фacaдaтa и интepиopa. Подбират внимателно и материалите, и майсторите.

„По сградата няма стиропор, няколко месеца пoдбирахме специална мaзилкa от Австрия, кoятo e oдoбpeнa oт ЮНЕСКО зa възcтaнoвявaнe нa пaмeтници нa кyлтypaтa. Използваме я включително за орнаменти и корнизи ​- всичко се прави на ръка”, обясни Цветан Пулев. Pъчнo пpaвeнитe цимeнтoви плoчки ca внимaтeлнo извaдeни и pecтaвpиpaни. Кpacивитe мeтaлни пapaпeти са пo пoдoбиe нa cтapитe oт мaйcтopи кoвaчи. За покрива ползват титан цинк, закупен от Франция – материалът е с над 100 години гаранция.

5-звездното бижу „Кашмир“ замени бивша база на ЦК

Достъпът до бившата почивна станция на ЦК на БКП – хотел „Велина“ във Велинград, навремето е бил само за избрани. Тук са почивали в уединение величия от високите етажи в партията. Днес базата на хотела, построен в далечната 1969 г., претърпя пълна трансформация.

Новият собственик на „Велина“ е Христо Томов – строителният предприемач, известен с редица свои жилищни проекти под тепетата. Във Велинград Христо Томов притежава и хотел Аrte Spa&Park.

През 2019 г. предприемачът придобива 94% от акциите на „Велина“ АД – собственик на едноименния хотел и бивша почивна станция на ЦК на БКП във Велинград. Продавачи са Юрий Ангелов и синът му Светослав. След като купува и останалите 6% от дружеството, Томов става негов едноличен собственик през „Томов Девелопмент“. От този момент хотел „Велина“ бе в реновация и разширение. По Великден отвори врати трансформиран като луксозен кът за ценители, които да уважават уникалния стил. При това с двойно повече легла – от 62 помещения за настаняване сега те са 115.

В обновения интериор преобладават естествените материали – дървени и каменни мебели и акценти, а останалото обзавеждане е в свежи неутрални цветове. Цялата концепция е плод на идеята за нещо различно, неподражаемо и единствено по рода си.