Какво СЕ ПРАВИ и НЕ СЕ ПРАВИ на Никулден

На утрешния ден празнуваме един от най-големите празници за българина – Никулден. Този празник се е запазил до наши дни още от далечното минало и се празнува в чест на стихията вода.

Според народните вярвания св. Никола ходел по моретата, реките и езерата и пазил моряците и рибарите от удавяне. Светецът покровителства и над целия подводен свят – рибите, юдите, самодивите, халите и демоните. Хората си представяли св. Никола като млад, силен момък, който лети над всички водни ширини. Докато в християнските представи, св. Никола е старец с дълга бяла брада.

Мълниите, небето се падат на свети Илия, подземният свят е отреден за Св. Архангел Михаил, а пространството между земята и небето е за св. Никола, казвали старите хора.

Ето какви са обредите и гаданията

Най-тържествен този ден бил за именниците, но нямало къща, която да не отбележи празника, макар в нея да няма именник. Подготовката за големия празник започвала още на предния ден, когато всяко домакинство, било то по-заможно или пък не чак толкова, си купувало шаран. Ако пък не могли да намерят шаран, но само в краен случай, си купували друга риба, но задължително трябвало да бъде такава, която да има люспи, като щуката и мряната например.

Рано сутринта на Никулден започвала подготовката на трапезата. Рибата се приготвяла по специален начин, като се пълнела с булгур, ориз, орехи, лук и стафиди, увивала се в тесто и така се слагала да се пече. Това ястие наричали “рибник” – жертвата, която принасяли в чест на св. Никола. Подготовката продължавала с омесването и изпичането на обредни хлябове – единият наричали на св. Петка, а другият на св. Никола. Останалите гозби трябвало да бъдат задължително постни, например сарми, чушки, фасул, царевица.

След като специалната трапеза за празника била готова, идвал свещеникът, който прекадявал храната и отрязвал опашката на рибата. После стопанинът на къщата вдигал високо над трапезата хлябовете и ги разчупвал. В този обред се криело вярването, че вдигнатият високо хляб ще “вдигне” магически житата от следващата реколта.

Тъй като Никулден е по време на Коледните пости (които свършват на 24 декември), на трапезата освен рибата присъстват и други постни ястия – постни сърми и пипер с ориз, боб, варена царевица, жито и други.

Костите от рибата не бива да се изхвърлят. Те се закопават в земята или се пускат в течаща вода, за да има благополучие в семейството и то да се увеличи. Тъй като тази кост – „кръхче” или „дъна” се смята за необикновено лековита, в някои краища на страната ни майките я пришиват на шапчиците на новородените си деца, за да ги предпазят от „зли очи” и уроки.

Според поверието, когато чистите рибата трябва да внимавате да не настъпите някоя паднала люспа, защото можете да се разболеете и умрете.

Традиция е и да се сложат най-големите люспи от шарана в портфейла – за да носи пари през цялата година.

В никакъв случай обаче не трябва да слагате на трапезата си „гола“ риба (без люспи), тъй като се смята, че това е на бедност и тегоби.

Традиция е цялото семейство да се събере край празничната трапеза.

Хлябът се разчупва от стопанина, вдигнат високо над масата и масата не се прибира през целия ден.

Девойките, които искат да се задомят, трябва да се помолят за това рано сутринта на 6 декември.

Когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св. Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете.

Никулденската трапеза не се раздигала през целия ден, защото хората вярвали, че в дома се връщали отишлите си от този свят, за да се гостят.

Следобед на мегданите се извивало хоро, което в някои краища на България наричали “сглядно”. На него се хващали всички моми, на които им предстояла женитба.

Наред с останалото, празникът имал и друга важна функция – отбелязвал времето на преход към зимата, вярвало се, че от този ден започвала същинската зима, бурите и снеговете. Дори хората вярвали, че на този ден ще завали първият сняг, който свети Никола щял да поръси от дългата си бяла брада. Никулден отбелязвал важен момент и за рибарите – краят на есенно-зимния риболовен сезон, след този ден риболовът бил забранен.

Различни гадания също съпътствали празничния ден. Народа вярвал, че ако през деня било студено и валяло сняг, реколтата през идната година щяла да бъде добра, а ако времето било меко – щяло да има слаба реколта.

Както се вижда, денят бил изпълнен с много обреди и гадания, някои от тях запазени и до днес. И в наши дни, почти няма дом, който да не посрещне празника без шаран на трапезата. И всички, носещи имена, производни на Николай – Никол, Никола, Николина, Николинка, Николета, Ненка, Нина, Нинка, Кольо, Нико, Ница, Нелина, Нено, Ния, посрещат скъпи роднини и приятели.