Водещите новини
Home » Свят » Как Китай се справи с епидемията – разказ на една българка на място
Как Китай се справи с епидемията – разказ на една българка на място

Как Китай се справи с епидемията – разказ на една българка на място

В Китай правят проверки за температура и взимат проби за тест за коронавирус навсякъде в метрото и на улиците. Снимка: Чайна нюз

Лунната Нова година е един от двата най-големи празника в далекоизточната част на Азия. Празнуването е като Коледа за християните, семействата се събират за този празник. Тръгва огромен човекопоток от големите градове към малките населени места. Това е и времето за печалба на туроператори, ресторанти, барове, туристически центрове. Всяка година досега приходите растяха. Около 150 милиарда долара беше оброта за лунната Нова година през февруари 2019. В Китай а се очакваше лунната Нова година 2020 да е по-доходна.

Но всичко това се изпари през януари 2020, когато мълвата за загадъчен грип в Ухан плъзна първо в неформалните мрежи и чатове в Китай. Новината нямаше официално потвърждение на 7 януари, когато Централният комитет на управляващата ККП се събра на закрито заседание за ситуацията с вируса.

Започнаха да се появяват кратки официални съобщения, а на 22 януари бе предавана директно безпрецедентна пресконференция (каквато не е провеждана от времето на Културната революция) на ръководството на Ухан и провинция Хубей, където кметът на Ухан, първият секретар на Хубей и ръководителят на медицинските звена в целия град обявиха, че вирусът е сериозен, може да се разпространи много бързо, казаха какви мерки са взели досега и обявиха, че смятат да наложат карантина на целия 11-милионен град Ухан. След това изказване, до 26 януари постепенно бяха затворени в карантина и градовете около Ухан и реално бе блокирано населението в цялата провинция Хубей – 150 млн. души.

А от 26 януари нататък бе наложено затваряне на цял Китай (26 януари е китайската Бъдни вечер).

Самолети, жп транспорт, автобуси и коли не бяха спрени до 26 януари и всички, които искаха да пътуват, се бяха установили където ще празнуват (включително и ако бяха на екскурзия в чужбина). Блокирането за карантина бе наложено веднага след тази дата.

Междувременно Пекин повдигна обвинения срещу ръководството на Ухан – кметът бе сменен с кмета на Жинан, управителят на провинция Хубей – със заместник кмета на Шанхай, а първият секретар на партията в Ухан – с партиен лидер на провинция Джъджиян. По-късно имаше присъди за сваленото ръководство и то беше изпратено в затвора.

Първо беше блокиран автотранспортът в цялата провинция. Ухан заприлича на мъртъв град – затворени магазини, заведения, театри, атракциони. Забранени бяха събиранията и излизането на улицата, с изключение само на доставките на стоки. Хората бяха затворени по домовете си. В Ухан постепенно разбраха как все повече и повече стават заразените и болните, говореше се за липса на места в болниците, за хора, които падаха по улиците или умираха навсякъде.

Тогава изградиха походни болници – за 72 часа се появи полева болница на терен за завод в Ухан. Всички стадиони, концертни зали, конгресни центрове в града бяха превърнати в полеви болници, в които се настаяваха леките случаи. А болниците останаха само за тежките случаи.

От всички краища на Китай беше командирован лекарски персонал.

Случваше се лекарите и сестрите да не разбират местното наречие, но организацията беше желязна.
Познати лекари признаха пред мен, че за целия им двумесечен престой в Ухан са изминавали само разстоянието между болницата и хотела, в който са живели и не са видели нищо от останалата част на града.

В полевите болници пациентите с лека форма на ковид са лекувани основно по методите и с лекарствата на традиционната китайска медицина. Предоставяна е и психологическа помощ на преживелите смърт на близки, или хора докарани в шок.

След затварянето бе оповестен и щаб за борба с вируса, оглавен от 84-годиния доктор Дзжонг Наншан, ръководител на екипа, разработил лечение на SARS през 2003 г., всепризнат авторитет в китайската медицина. Доктор Дзжонг Наншан пристигна в Ухан със скоростния влак в началото на февруари и остана там до края на март 2020, когато стана ясно, че нараствнето на случаите е спряно и започна спад. Всеки ден той рапортуваше от името на щаба за развитието на ситуацията, като даваше и указания за полезни практики за предпазване на хората.

В този период президентът на Китай не се изяви нито един път в медиите. Информация бе предоставена по всички медии, основно интернет. Беше предоставяна и чрез есемеси от мобилните оператори, също и локална информация в интернет чатовете по райони, квартали и предприятия. Информация бе предоставяна на китайски, английски, японски и корейски. Всички важни заповеди бяха придружени от изображение и файл на заповедта на общинската или градска управа.

Всичко бе улеснено неимоверно от ИТ системите на държавната администрация в Китай, където отдавна са налични електронни административни услуги, електронно удостоверявне (не чрез електронен подпис, както е в България например, а с много по-лека процедура), небанково електронно разплащане (чрез системите Алипей и Уичат), , електронно здравеопазване, и др.

Хората бяха карантинирани в домовете си, храната, медикаментите и стоки за бита бяха доставяни по куриери. Нямаше прекъсване на ток, вода, газ и интернет и в най-отдалечените краища на страната и започна изнасяне на почти всички дейности чрез интернет.

Медицински лица, военни на служба и от резерва бяха мобилизирани, като им бе предоставен специален режим за придвижване по цялата страна. Съставиха план за снабдяване с храни и медикаменти във всички краища на страната (която по територия е малко по-голяма от цяла Европа). Храна, техника и други тежки товари бяха превозвани с военна авиация, а медицинско оборудвне, лакарства и дори донорски органи – с високоскоростната железница, която в Китай и Япония е със средна скорост 330 км/ч.

Доставките на храни и лекарства, и карантинните мерки бяха координирани не само из Китай, но на правителствено ниво и в целия далекоизточен район, включващ Южна Корея, Япоия, Сингапур, Тайван, Тайланд. Специалните райони Хонг Конг и Макао също бяха затворени, но съобразввайки се и със спецификите на обществените си системи.

Затварянето отначало съвпадна с периода на ваканцията за лунната Нова година, която обичайно е около 2 седмици, но после беше удължавана неколкократно. И никой не можеше да се върне на работното си място (освен ако не спада към военни, лекари, работници по електро и водоснабдяване, интернет или доставки на храни и лекарства). Не се позволяваше и връщане по местожвеене от домовете на родителите в провинцията. Необходими бяха разрешение от работодател, от община по месторабота и пропуск за придвижване от провинцията (ако идва от друга провинция). Такива не се издаваха на жители на Ухан и Хубей до края на април 2020.

Разрешителните се издаваха от всяка провинция самостоятелно според ситуацията със заболеваемостта, опасността от заразяване, подготвеността на фирмите за осигурявне на безопасна среда за работа и здравното състояние на служителите.

Всички хора, пристигащи от други градове подлежаха на 14-дневна домашна карантина след пристигането си по домовете. Административният персонал при карантина работеше дистанционно от вкъщи.

Движението на служителите се контролираше стриктно по безопасни маршрути, фирмите редлагаха за одобрение в общината маршрут за всеки служител от дома му до предприятието, с имена, здравен статус, контролни пунктове където ще минава, вид транспорт (метро, личен автомобил, служебен транспорт).

Градският транспорт бе спрян до края на април, а междуградският – до края на май. Тези ограничения бяха за източните провинции като Дзянсу, Джъджиян, Гуандонг и Шандонг, както и Шанхай, където заболеваемостт беше ниска, а в Дзянсу нямаше нито един смъртен случай.

Ухан и Хубей останаха затворени с всичките си заводи и индустрии до юни, с всички хора там затворени по къщите си, с разрешение за излизане само до магазина. В случай че в някое предприятие се появеше болен от ковид, цялото производство се спираше и затваряше, екипът се карантинираше, а след това предприятието трябваше да кандидатства повторно за отваряне в общината.

Моята компания в Чангджоу започна работа от 15 февруари заедно с още само 6 предприятия (общо 4 китайски и 3 чуждестранни), в район с 5,5 милиона население, с 5 бизнес парка с площ колкото цял Пловдив. Постепенно всички предпрития получиха разрешение от общината да отворят, като предоставяха всеки ден информация за здравният статус на персонала – температура, придвижване в рискови райони, ако има такова.

От април за цял Китай бяха въведени и електонните кодове за придвижване, базирани на мобилността на хората, контактите им с болни или с контактни. Зелен код – за здрави и неконтактни, жълт – за контактували с контактни, червен – за контактували със заразен. Кодовете са динамични и се актуализират непрекъснато.

Цялото население на Китай от 1,5 млрд. души има кодове (родителите имат кодове и за децата си), свързани с личните им документи, включително и чужденците, пребиваващи в Китай.

Ресторанти, клубове,заведения и компании за услуги отвориха последни, чак от края на април. В Ухан и Хубей – чак от юни/юли. Ако има някъде огнище на зараза – те се затврят отново до изчистване.

В райони без зараза вече си работят нормално ресторанти, кина, барове, атракциони, спортни съоръжения и не се налагат ограничения.

С Япония, Тайван, Южна Корея, Сингапур има установени „зелени коридори”, при които може да се пътува без да се налага карантина на място след пристигане. За всички други страни има задължителна 14 дневна карантина и поне 3 теста за това време, които трябва да са отрицателни.

Училищата удължиха втория си срок до юли и завършиха с онлайн обучение за всички класове. Матурите, които се провеждат през юни, бяха проведени през август, когато стана възможно присъстено провеждане. В университетите все още има дисциплини, които се предават онлайн, а студентите не можеха да напускат общежитията от февруари до септември, освен ако не са завършили.

В края на март констатираха изчистване на инфекцията в Ухан и временните и полеви болници бяха разформировани, а командированият медицински персонал беше върнат.
Въпреки, че всички лекари и сестри работили в тези болници бяха доброволци, държавата им даде допълнителни възнаграждения за риска, а в последствие и редица привилегии, включително и кариерно издигане. Някои от тези лекари вече имат научни публикации и доклади за успешни практики при третиране на ковид инфекция, профилактика и лекарствени средства.

Пристигащите в Китай чужденци, след отврянето на границите на 25 септември 2020, подлежат на задължителна 14-дневна карантина в специални хотели, като преди това са представили негативен PCR и антигенен тест.

Боледувалите в страните си или диагностицираните по време на карантината, се изпращат в болница или се карантинират за 28 дни. Карантинните мерки се актуализират постоянно според страните от които пристигат хората и решенията на местната администрация.

Носенето на маски е задължително на обществени места, в градският транспорт, концертни зали, стадиони, както и на открито в зони със среден риск от зараза (констатирани заразени) и държавни учреждения. В райони със заразени, училищата се затварят, докато се проследят всички заразени и контактни.

Всички мерки са разработени на базата на управление на кризи и на опита от борбата с епидемията от 2003 и епидемията на птичи грип в района на Гундонг през 2013.
Нововъведението е, че сега бе приложен целият капацитет на държавната електронна ИТ-система, капацитетът на високоскоростната транспортна инфраструктура във всички страни от района Китай/Япоия, Южна Коерея/Сингапур.

Превенцията важи и досега – основно да няма внасяне на зараза отвън.

– –
* Авторката живее в Чангджоу, провинция Дзансу, източен Китай, от 2014 г.

Източник: e-vestnik

Твоят коментар

About Натали Славова

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

365Novini във Facebook