Изгубени във времето: Селото, до което се стига само ако вървиш 2 часа пеша

Има такива места, има и такива истории – родопското село Дойранци и неговите последни двама жители.

Село Дойранци – селото, до което се стига само ако вървиш 2 часа пеша. И макар че на картата Дойранци е в България, последните му двама жители са толкова откъснати, че вече почти не говорят български език.

В този край няма нито шосе, нито път. Една крива пътека се изнизва от село Ненково през малка рекичка по баира към връх Бездивен, където се намира село Дойранци. Няма обхват, няма GPS. До селото се стига само пеша – 2 часа път. Там обаче все още има двама жители.

Пътят нагоре е изпълнен с изключителни гледки – криволичещата полупресъхнала река Боровица, в далечината се вижда яз. Кърджали. Тук почти под всеки хълм има по едно сгушено селце с по трима, четирима жители. До тези селца се стига отново само по същите кози пътечки, по които се движи и екипът ни.

По пътя срещаме Рамадан и двата му коня. Той разказва, че след Дойранци има още по-далечно село – Авджиевци. В него живеят само той, баща му и брат му. Взимат си провизии от село Ненково. Слизат до него всеки ден по два пъти с коне.