Иван Костов: Предупрежденията ми за опасността не бяха чути и сега България е на ръба!

Пред БНР здравната криза в страната коментира Иван Костов, премиер на България в периода 1997 – 2001 година: „Предупрежденията ми не бяха чути. Страна е на ръба на безпомощност на институциите да се справят с една здравна криза.

Той подчерта, че е дал оценка и прогноза още на 1-ви август, която закъснява със закъснение от 40-50 дни, но е давала възможност в срок от 3 месеца да се направи подготовка да се посрещне втората вълна на пандемичната криза, която по думите му е много по-сериозна от първата.

Сега си давам сметка, че усилията ми да се включа са били безсмислени, песимист съм и за ефекта от това интервю“, каза Костов и припомни, че е дал 10 интервюта в периода след началото на епидемията. Според бившия премиер, ако сега четири пъти е надвишен броят на леглата, които се поддържат в болниците в страната за лечение на инфекциозно болни, след 17 ноември трябва да очакваме тези легла да се удвоят – да станат около 6000 хоспитализирани болни.

„Това означава и удвояване на броя на хората, които са в интензивни отделения, ако се запази сегашното съотношение, ще има около 450 души, нуждаещи се от интензивно лечение“.

„Тази криза изискваше да се положи огромен труд – още от февруари месец насам, за да се прекара страната по една пътечка между хуманитарна и здравна криза. Това време беше пропуснато от властите. Сега се действа със средства, които подсказват, че е паническа реакцията“.

Иван Костов беше категоричен, че липсата на обществено довери не позволява на премиера да вземе по-строги мерки.

„Хората не им вярват и не изпълняват мерките, защото то е свързано с доверие към самите институции, а доверието е подронено от самите институции, защото дават противоречиви указания. Мерките се менят непрекъснато, ревизират се. Това подсказва, че няма управляемост на кризата“.

Според него хората, които са компетентни и експерти не са начело на институциите, които трябва да овладеят кризата.

„Защо главният здравен инспектор, който каза, че не знае какво да се прави, стои на поста, да даде възможност там да застане друг, който знае. Това се отнася не само за тях, огромната работа трябваше да се свърши, започвайки от министъра на труда и социалната политика и завършвайки с министъра на спорта“.