Историята на “Желязната леля” – единствен жител в бобошевско село

Бившата шлосерка в МК “Кремиковци” Горица Николова от двадесетина години е единствен жител на с. Циклово.

Благодаrение на нея селото още е на административната карта на България, коментират от общината в Бобошево. Най-близкото с. Висока могила с двадесетина обитатели отстои на 5-6 километра по черен път. Още толкова са до общинския център Бобошево. Но и до там тя рядко ходи. При личния лекар, когото не се налага да търси.

“Но нека и аз да имам джипи – като всички българи, за всеки случай!”, усмихва се леля Горица, наричана в Бобошевско – Желязната, заради характера й. Сама обработва градината край къщата, има имоти край селото. “Ако има начин, ще скопае синора чак до с. Блажиево оттатък”, шегуват се из съседните селца. Гледа и крави – двадесетина, има помощници във фермерството, защото с добитъка е трудно.

Леля Горица не ще и да чуе за връщане по София.

Особено пък за “Кремиковци”, където “такива работи ставаха и всичко там вече е погребано!”. Веднага, щом се пенсионирала след 33 и половина години в комбината, през 1991 г. дошла с мъжа си Кръстьо в Циклово, негово родно.

Пенсията и не е малка – сега с вдовишките взима около 500 лева. Купили една крава, после ги увеличили до цяло стадо. Заради млякото – да има какво да ядат.

“Аз съм от с. Септемврийци, Видинско. Натам обаче не ме тегли. Тука ми е хубаво. Вижте какъв рай е. Три чешми бълбукат през цялата година. Едната е от турско време, другата е строена през 1939-а, с два чучура е. Каквато и суша да върлува, тия чучури не пресъхват. А и такова спокойствие е. Не се чувствам откъсната от света и не ми липсва нищо – какво като съм сама. Имам телефон в къщата, ползвам и GSM. Вечер гледам телевизия, надавам ухо за новините.

Ако ми се приходи нанякъде, звънвам на такси до Дупница или Бобошево. Идват додето е асфалт, до Висока могила, насам отказват. Аз вече съм се придвижила пеша и чакам колата. Накъдето искам, дотам мога да стигна. Но не ми се мърда. Тука съм си най-добре”, куражлия е бившата шлосерка.

За този Илинден тя посрещнала стотина гости, дошли семейства и от София. Направили и осветели курбан, станало голямо веселие. Пред спомената чешма и пред параклиса “Св. Илия” вдигнат от сина й Явор Николов, бизнесмен в столицата. Храмът е върху старо оброчище – 94-годишен старец сънувал сън и “разпоредил” да се изгради параклис.

Синът на Горица го издигнал, изпълнил завета на стареца. Желязната леля го поддържа, клисарува вътре. И се радва на всеки дошъл в селото, където тя е и кмет, и фермер, и ВиК, и клисар и всичко.

Източник: Кмета