Водещите новини
Home » България » Историкът Георги Марков: Преди 143 г. България възкръсва на …
Историкът Георги Марков: Преди 143 г. България възкръсва на ...

Историкът Георги Марков: Преди 143 г. България възкръсва на …

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Крайно време е да разберем, че всеки Голям брат има своя интерес.

Нека политиците да престанат да се намесват в историята, тя не бива да е слугиня на политиката.

3 март 1878 г. нямаше да го има без героизма и жертвите на Априлското въстание през 1876 г.

– Време ли е да приключат съмненията, че именно 3 март е най-подходящата дата за националния ни празник?

– Години наред слушам призиви това да е 24 май – наистина това е най-българският празник, но е празник на духа, на културата. А националните празници на всички държави се отбелязват в деня на ключови събития – въстания, революции. Така че няма как да отместим 3 март с оглед на политическата конюнктура, която не понасям.

– Академик Марков,  какво е 3 март за българина 143 г. след паметните събития от 1878 година?

– Първо да припомня, че е по-точно да се отбелязва датата 19 февруари, по стар стил. Отдавна водя борба да уеднаквим стила на празниците, тъй като отбелязваме по стар стил 6 септември – Деня на Съединението, и 22 септември – Деня на независимостта, а 3 март е различно.

Подписването на Санстефанския договор на 19 февруари или 3 март 1878 г. е ново начало в нашата история – България отново се появява на политическата карта на Европа. Независимо  че е в доста орязан вид, все пак вече имаме българско княжество, макар и васално на султана.

Твърде дълго сме чакали свободата – тя идва в резултат на 9-ата поредна Руско-турска война. След Влашко, Молдова, Сърбия, Гърция сме се надявали, че идва нашият ред, особено през Кримската война през 1853-1856 г. Тогава обаче нашето освобождение се отлага, тъй като  западните държави – Австро-Унгария, Франция, Великобритания и Сардинското кралство, подкрепят Османската империя и побеждават Руската.

Така че няма как да не оценим значението на 3 март 1878 г.

– Можем ли да се гордеем наистина, че не сме получили свободата си даром, каквито съмнения винаги се активират около важни дати?

– Да, можем да се гордеем, че сме заслужили свободата си с кръв. Категорично 3 март 1878 г. нямаше да го има без героизма и жертвите на Априлското въстание през 1876 г. Въстанието е военно смазано, но постига политическа победа, защото поставя на международната сцена Българския въпрос като част от Източния въпрос.

Руският император Александър Втори не е искал да воюва, не е искал да ни освобождава точно тогава. Над него е тежал призракът на Кримската война -баща му Николай Първи умира заради поражението в тази война. През 1877 г. Русия не е готова да воюва нито военно, нито финансово.

Решаваща роля за решението на Александър Втори да воюва е общественото мнение, славянофилството, призивите на известни личности като Лев Толстой, Фьодор Достоевски за освобождение на еднокръвните братя славяни и православни.

Русия не може да загуби влиянието си сред православните християни на Балканите и се принуждава да воюва само заради отзвука от жестокостите в Априлското въстание.

Самата Русия се надява на Цариградската конференция от 1876 г., която предвижда образуването на две автономни области – Източна и Западна, със столици Велико Търново и София, което по същество е Санстефанска България. Османската империя обаче  по английско и германско внушение отхвърля решението на Цариградската конференция  и така Русия се принуждава да извади меча през 1877 г.

Освен това  Русия има предварително  секретни споразумения с Австро-Унгария и Великобритания да не създава голяма славянска държава на Балканите.

Неслучайно след това тези две Велики сили настояват договорът от Санстефано да е предварителен, след което да бъде ревизиран на Берлинския конгрес.

– Т.е. са били неизбежни болезнените за България решения на Берлинския конгрес през лятото на 1878 г., който съсипва бляна ни за целокупна България?

– Разбира се. Дипломатът граф Николай Игнатиев, участник в Руско-турската война,  не знае за споразуменията на Русия с Австро-Унгария и Англия и  прави Санстефанския мирен договор въз основа на решенията на Цариградската конференция за двете български области.

Руският канцлер княз Александър Горчаков, който сключва предварителните споразумения с Австро-Унгария и с Великобритания,  настоява договорът от Сан-Стефано да бъде предварителен, прелиминарен и налага това на граф Игнатиев.

Горчаков е наясно, че договорът ще бъде ревизиран от  другите европейски страни.

– Все пак не можем да отречем, че Освобождението отприщва българския гений, предприемчивост, потискани от векове робство? 

–   Естествено, Освобождението дава простор на българите. Вече има българска държава. Не приемам тезата за „османско присъствие”, издигната през 1990-те от възпитаници на известна фондация.

Вярно е, че българите през 18. и 19. век имат собственост, дори участват в местното самоуправление, но си остават гяури, неверници, втора ръка, дори чорбаджиите.  Османската империя е теократична –  можеш да станеш и велик везир, но трябва да приемеш исляма.

Затова  частичното Освобождение от 1878 г. носи вяра за българина, че рано или късно ще се освободи цялостно, че ще има национално обединение.

Не приемам отричането на санстефанския идеал. Има причини  той да не бъде осъществен. Нали осъществихме Съединението за Източна Румелия с Княжество България – първия етап на този санстефански идеал!

Можехме да осъществим този идеал докрай, ако имахме разумна политика в Балканските и Първата световна война. Но максимализмът на цар Фердинанд и антуража му – всичко или нищо, сега или никога, доведе до националните крушения.

Но е факт, че 30 години след Освобождението България става независима държава – от изостанал Дунавски вилает България става европейска държава. Това е епоха в историята.

– Отърсихме ли се вече от прословутите зависимости от Големи братя?

– Крайно време е да разберем, че всеки Голям брат има своя интерес. Да, вярно е, че Русия е искала да завладее Дарданелите – стремежът към топлите морета е заветът на Петър Велики. Но всъщност тези интереси на Русия през 1877 г. съвпадат с нашите национални интереси. Нека да не отиваме от идеологическата коректност и цензура преди 1989 г. към политическа коректност.

Нека да черпим поуки от историята, без да се съобразяваме с Големия брат!

– Свободни ли сме днес – 143 г. след Освобождението?  

– Разбирам някои млади колеги – с 650 лева не се живее. Но това не е мотив да се вземат грантове от разни фондации, в резултат на което да се налагат измишльотини като „османско присъствие”.

Ето сега ни натискат разни европейци и по македонския въпрос – стига с тази история, стига с тоя Гоце Делчев! Как стига – той е наш национален герой! Казвал съм на французи, че има различни тези за тяхната героиня Жана д’ Арк – дори че е войнишко момиче, а не е дева. Ами как ще реагират турците, ако им кажа, че смятаният  за баща на нацията Мустафа Ататюрк има майка българомохамеданка?

Не можем да се отказваме от историята и героите си. Има истина в историята, която не може да бъде слугиня на политиката! Нека политиците да правят история, но да не ни казват как да пишем история.

– Ще успеем ли да излекуваме раната Македония? Как ще завърши спорът със съседите?

– Не можем да направим компромис с историята – това означава да станем съучастници в голяма лъжа. Съседите може да се пишат македонци, но корените им са български.

Бедата им е в това, че се пишат македонци, но техните дядовци са българи.

Това е психическо раздвоение, те са с промити мозъци. Нека се пишат македонци, но да не издават песните на братя Миладинови като „македонски”, което е кощунство с историята. Не можем да предадем нито братя Миладинови, нито Гоце Делчев, те приживе са се самоопределили като българи. Не можем да кощунстваме с тяхната памет и кости. Ако някое правителство отстъпи, ще бъде обявено за национални предатели – надявам се това да не стане.

Казвал съм на премиера Бойко Борисов: Г-н премиер, внимавайте да не постъпите като Георги Димитров с националното му предателство през 1946 г.! Да караш сънародниците ни от Пиринска Македония да се пишат македонци – това го няма никъде в историята! Мисля, че премиерът се е вслушал в думите ми.

По отношение на Скопие не трябва да се огъваме, да се поддаваме на натиск – нито от Чичо Сам, нито от Брюксел. Дължим го на паметта на предците.

– Там ли да търсим поводи за национална гордост?

– Да, в предците и славната ни история. Това, че сме най-бедните в ЕС, не може да зачеркне факта, че сме дали много на света. Кралство Белгия, където е столицата на Европа, е измислена държава, създадена по политически причини. Ние сме много по-древна държава. Българите имат право да държат главите си високо изправени и да развеят гордо трибагреника на националния празник 3 март.

Акад. Георги Марков е един от най-авторитетните български историци. Пловдивчанин. Баща му е военен инженер от Военновъздушните сили, дядо му е загинал през 1916 г. по фронтовете на Първата световна война. Акад. Марков е директор на Института по история към БАН от 1993 до 2013 г. Автор на десетки трудове и книги, сред които  „Българското крушение 1913“,  „Парола Сабя. Заговорите и превратите на Военния Съюз 1919-1936″, „Голямата война и българският меч над Балканския възел 1914-1919″.

Твоят коментар

About Натали Славова

Коментари

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.