Биографът на Софийската Ванга: Слава Севрюкова предсказа пандемията

Феноменалната ясновидка Слава Севрюкова, наричана Софийската Ванга, живее скромно в столичния квартал „Овча купел“ и си отива от този свят през април 1991 г. на 89 години. Приживе проницателката допуска до себе си много тесен кръг доверени хора. Пред нейния дом няма тълпи от чакащи за среща, както е пред къщата на Ванга.

„Слава сама бяга от славата – казва изследователят й Христо Нанев. – Севрюкова е свръхфеномен и избира свои начини да завещае на поколенията проницанията и мъдростта си. Събития, които съм записал в своите дневници и съм публикувал преди години, се сбъдват в наши дни.

Няма как да съществува по-силно доказателство за способностите на Слава от това. Думи, изречени от нея преди повече от 30 години, днес се превръщат в реалност.“
С безценната помощ на Христо Нанев „България днес“ започва поредица, в която ще разкаже за феномена Слава Севрюкова, базирана на дневниците на нейния изследовател.

Г-н Нанев, в дни на изпитание човечеството се обръща за отговори към хора, доказали своите феноменални способности, каквато безспорно е Слава Севрюкова. Базирайки се на вашите многобройни срещи с нея, записите и дневниците, с които разполагате, има ли в нейните думи предсказания, свързани с пандемията от коронавирус?

В предсказанията си Слава казва, че населението на света ще намалее и най-силно засегнати ще бъдат хората в гъсто населените големи градове. Тези нейни думи съм ги публикувал преди години и сега те намират потвърждение в реалността. Мисля, че проницанието е свързано с пандемията от коронавирус. В началото, когато обработвах материалите и стигнах до това пророчество, предполагах, че става дума за някакъв катаклизъм, свързан с глобалното затопляне. Работата ми по тези дневници започна много преди появата на коронавируса. Явно Слава е имала предвид това, през което преминава човечеството в момента.

Има ли и други предсказания, свързани с болестите през които трябва да премине човечеството?

Да. Пророчествата са направени в един разговор от времето, когато светът научи за болестта СПИН. Тогава той не се лекуваше и беше много плашещо. Търсеше се ваксина. Всички се вълнувахме как човечеството ще се пребори с този бич. Слава каза, че болестта СПИН ще бъде овладяна и постепенно ще си отиде. Но и че ще се яви по-тежко изпитание. Цитирам по памет нейните думи: „СПИН ще изчезне, но нова болест ще ореди човешкото население“.

Нека ви върна към самото начало, към запознанството ви със Слава Севрюкова. Кога и как я срещнахте за първи път?

Запознахме се с нея около година преди големите промени започнали в България на 10 ноември 1989 г. Много трудно стигнах до Слава, имаше много пречки. Тя съзнателно бе държана изолирано и в сянка. Такова беше и нейното желание, и това на хората, които управляваха България по време на комунизма. Чаках почти половин година, за да си отворя вратите към нея. Тогава много помогна професор Стамен Стаменов, за съжаление вече покойник. Той лично съдейства, за да ме приеме Слава. Още след първите срещи проумях какъв феноменален човек стои насреща ми. Напуснах работата си, защото вече знаех, че моята мисия е да напиша книгите си за нея.

Какво работихте преди съдбовната ви среща със Севрюкова?

Бях заместник-директор в едно пловдивско училище. Но след запознанството ми със Слава се посветих изцяло на изследванията си върху нейните феноменални способности. В началото носих в чантата касетофон. Записвах я, уж тайно, въпреки че тя вероятно веднага е разбрала какво правя. След първите няколко срещи сама настояваше: „И си донеси машинката“. „Машинката“ работеше с български аудиокасети и записите не са много добри. Но, за щастие, те пазят посланията на тази невероятна жена!

Какво най-силно ви впечатли на тази първа среща с нея?

Задавах си много въпроси, преди да видя Слава за първи път. От моите източници чувах, че тя е с по-силни феноменални способности дори от Ванга. Питах се защо тогава хората не я знаят? Защо я държат в сянка? За Ванга бях наясно, че понякога се държи много остро. И че дори гони хора, които ходят при нея, без да имат някакви сериозни проблеми. Дори очаквах Слава да постъпи с мен по подобен начин. Но срещнах един много мил човек. Тих и деликатен. Говореше почти шепнейки и затова и записите са слаби. Тя предварително знаеше кой за какво е отишъл при нея. Даде отговори на въпросите, които си бях записал на едно листче, още преди да я попитам каквото и да било. Това ме накара да онемея…

Какви бяха въпросите ви?

Бяха свързани с археологически проучвания на селището Карасура край Чирпан. Тогава там работеха историци и се вълнувах какви открития биха могли да се крият в местността. Моите корени са от този регион… Но в момента, в който Слава ме погледна, думите й бяха: „Не обичам много археологията“. А аз изобщо не бях споменавал за какво ще я питам.

Какво се случи след това?

Говорих й на вие, но тя ме прекъсна. Настояваше да я наричам просто леля Слава. Необичайно бързо скъси дистанцията. Поясни, че не обича да приказва за разкопки, защото ровенето в древните останки смущава духовете на мъртвите. Въпреки това аз упорствах. Помолих я да ми каже какво вижда за Карасура. И тогава Слава ми описа селището сякаш стоеше пред него. Все едно беше пред очите й… Направи перфектна топографска характеристика в детайли. След това започна да говори за историята на мястото. Видя как е възникнало. След това видя как турците са го унищожили и как хората са били изклани. „Кръв върху кръв. Много духове бродят там. Много ужас е изживян.“ Такива бяха нейните думи. След време учените доказаха, че всичко, което е видяла Слава Севрюкова, е било точно така. Но в момента на нашия разговор тези факти бяха неизвестни на историческата наука.

Слава вижда както миналото, така и далечното бъдеще. Продължават ли да се сбъдват и други нейни предсказания в наши дни?

Предсказанията на Слава се сбъдват с удивителна точност. Някои от тях са насочени и към по-далечното бъдеще. Но за мен няма съмнение, че и за тях Слава Севрюкова отново ще се окаже права.