Водещите новини
Home » България » Асен Ошанов, 2010: Срам ме е от българската политика. Честният живот не е там!
Асен Ошанов 2010: Срам ме е от българската политика

Асен Ошанов, 2010: Срам ме е от българската политика. Честният живот не е там!

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Днес от 365 Новини ви предлагаме едно интервю с Асен Ошанов, взето през 2010 година.

Това е истинският Асен Ошанов

– Докоснахте се, г-н Ошанов, до политиката като адвокат на Симеон II. Сега ни изненадвате със стихосбирката “Детелини”, в която освен любовни трепети има и разочарование от политиката. Защо?

– Малко е да се каже, че съм разочарован. Дълбоко съм разочарован! Моята работа е била свързана и с много пътуване по света. Посетил съм десетки страни. Това, което виждам у нас, ме кара да се тревожа безкрайно: ние сме най-бедната страна в ЕС, българите живеят зле, хората са недоволни.

– В едно от стихотворенията казвате: “За политиката вече не говоря / Защото просто ме е срам!/ Не убеждавам никого, не споря/ на честният животът не е там.” Доста звучен е шамарът ви!

– Колко време мина от зората на демокрацията до днес? Какво направиха политиците за народа в тези 20 години? Колко от тях са високообразовани, кадърни, с висок морал, с висок дух, който да помага на държавата? Избират се хора, които не заслужават позициите си и които не могат да се справят със задачите, които днешното време поставя пред една държава и пред един народ. Моите деди са дали много на България и аз страдам много за това, което виждам сега. Нямаме визия за страната, движим се в омагьосан кръг, в който все плачем за тези нещастни заплати и пенсии, с които хората се чудят как да свързват двата края. Нямаме макроикономисти, които да посочат какво да правим. Ето това ме влудява!

– Защо царят не можа да повдигне жизненото равнище на народа?

– От начина, по който ми задавате въпроса, разбирам, че оценката ви за него не е добра. Но в четирите години, в които той бе министър-председател, поне бизнесът се чувстваше добре.

– Да, имаше и спокойствие в държавата?

– И още нещо – царят се опита да създаде нов политически модел, нов политически климат, който се отрази добре на страната. Той се разписа и за влизането ни в НАТО и в ЕС. Това е голяма задача, която царят изпълни.

Но да се върна на въпроса ви – защо не успя докрай? Значи екипът му не е бил достатъчно добре сглобен. Хората, които са работили около него, не са били достатъчно добре подбрани. Това е моята забележка към него. Но в някаква степен го оправдавам. Той толкова години е отсъствал от страната, не познаваше хората. Много набързо и наготово му бяха предложени екипи и в края на краищата той трябваше да ги приеме, да се съобрази с тях. Мисля, че той даде от себе си това, което можеше, стремеше се към най-доброто. Оттам нататък оценките ги давате вие, журналистите.

– Познавате отдавна и Бойко Борисов. Как оценявате управлението му?

– Харесвам амбицията на Борисов и Цветанов да направят нещо полезно за държавата. Борбата им с организираната престъпност, срещу корупцията, срещу прогнилата съдебна система, заслужава моята подкрепа. И когато чуя някои да ми казват: „Виж как грубо действа Цветанов, прави показни акции“, аз отговарям: „Това е в реда на нещата!“ Навремето един от големите френски президенти бе казал: „Ако организираната престъпност се е сляла с политическата власт, тогава положението е безнадеждно!“ Страхувам се, че положението у нас наистина е безнадеждно заради страшната престъпност, която е овладяла държавата и я ръководи с мощните парични потоци, които притежава. Доказателствата ги вадите вие, журналистите. И затова всеки, който се противопостави на това страшно зло, за мен е добре дошъл. Груб бил Цветанов ли? Ами и аз бих бил груб с престъпниците.

– Виждам, че се ядосвате. Да успокоим топката, като се върнем към лириката ви. Откога пишете?

– От млад обичам литературата. Израснал съм в интелектуално семейство. Само вкъщи имам 7000 тома лична библиотека. Дължа го на баща ми. Като млад и той е писал стихове. Но когато прочита за първи път стихосбирката на Димчо Дебелянов, прибира се вкъщи страшно отчаян, къса листовете и хвърля в печката всичко, което е написал. Същото направих и аз много години по-късно, когато прочетох първата стихосбирка на Дамян Дамянов. Той ме потресе – страхотен, велик поет. С баща ми си приличаме и по това – никога не сме издавали стиховете си, пишехме за себе си. Обичам чистата, Гьотевата поезия – изящните рими. Умението да се създаде музика в куплета е задължително.

– А как стихотворението ви „Детелини“ стана песен на Лили Иванова?

– Лили Иванова е мегазвезда в българската попмузика. До каквото се докосне тази жена: музика, песен, текст, го прави изящно. Причините са две: страхотното й трудолюбие и големият й талант. Казах веднъж на Асен Гаргов: ние трябва да сме щастливи, че ти като композитор и аз като поет имаме изпълнител като Лили да представи тази песен.

– Откога се познавате?

– Повече от 40 години сме приятели с Лили. Познавам се с музикалния и артистичния свят на България. Като млад свирех много добре на пиано. Познавах се с Вили Казасян, с Еди Казасян – те тръгнаха по пътя на музикалната кариера, а аз се отдадох на правото. През 70-те и 80-те години у нас бе забранено да се изпълняват чужди песни. Това постави голяма въпросителна пред изпълнителите ни. Аз знам езици и с още няколко души започнахме да превеждаме италиански и френски песни. Така заработих с музикантите като текстописец. Аз преведох известното танго „Агата“ за Богдана Карадочева и тя го изпя, когато спечели „Златният Орфей“.

Триумфираше с това танго на финалната вечер. Другата причина да пиша добри текстове бе, че познавах нотите. Има много по-добри поети от мен, не искам изобщо да се сравнявам с когото и да било, но те не можеха да правят добри текстове, тъй като не знаят как да вкарат думичката в музикалната сричка. Така покрай Здравко Радоев се запознах и с Лили. Музиката бе постоянната ни връзка. Беше ми много приятно да работя с нея. Лили е страхотно упорита. За нея няма: чакай да починем, ела утре, вдругиден. Не! Понякога за една дума по 10 пъти ме е връщала.

– А Богдана Карадочева?

– Богдана, която много обичам, е по друг човек. Тя е също така талантлива и много добра певица, но тя по-лежерно гледа на нещата.

– Йорданка Христова?

– С Йорданка сме много големи приятели, но никога не съм й писал песен. Все се разминавахме.

– Първата ви книга е любовна лирика, не е свързана с правото. Защо изневерихте на баща си, големия юрист Райко Ошанов?

– Баща ми има поне 10-12, много сериозни труда. Той измисля Кодекса на труда през 1938 г., след това написва и Колективния трудов договор. Когато д-р Тренчев оглави профсъюзите и разбра кой е баща ми, ме помоли да му дам оригиналния труд. И аз му го подарих. Не можах да напиша книга като него.

– Вярно ли е, Симеон ви е избрал като пълномощник на царското семейство, защото дядо ви е бил генерал от армията на цар Фердинанд?

– Дядо ми по майчина линия Димитър Фиков, Сава Муткуров и Данаил Николаев са първите трима български генерали. Познавали са се добре с Христо Ботев. По-късно Муткуров и Николаев стават военни министри, а дядо ми служи първо в армията на цар Фердинанд, после и на цар Борис III до 1924. Едно от осемте му деца е майка ми.

– Сега къде работите?

– Сега работя с гигантската белгийска фирма KBC, която стана мажоритарен собственик на Сибанк и на ДЗИ. Често чувам някои да закачат Борисов заради това, че толерирал Цветелина Бориславова, като давал всичко на Сибанк. Ама Сибанк не е нейна, тя е на КВС. А Борисов няма нищо общо с КВС и не ги толерира. Единственият човек, който се обади веднъж да обясни това на хората, беше Иван Искров. Но никой не пожела да го чуе.

– След „Детелини“ какво да очакваме?

– Всичко, което оттук нататък ще напиша, ще бъде с марката „детелини“. И книга за артистичния свят на България, и филм с участието на един от световните киноартисти, който, живот и здраве, ще дойде до края на годината у нас, ще бъде „детелини“ . Много неща съм изживял и видял, с много интересни хора съм се срещал – ще напиша интересен роман за моето време.

–-

Асен не написа романа на своето време. Но остави диря в българската история и култура.

Твоят коментар

About Цветан Славчев

Коментари

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.