Александър Йорданов предупреди Радев: Остават няколко месеца – да стяга багажа и за миг да не си помисля, че няма да му се случи падането от власт

Скоро в софийския президентски двор ще кацне неочакваното. До приятния миг остават само няколко месеца.

Затова е добре президентът авиатор да стяга багажа и за миг да не си помисля, че няма да му се случи падането от власт. Колко ще бъде болезнено зависи и дали навреме ще му се отвори парашута. Но с този топуз, който сам си върза – „служебното правителство, прогнозирам, че приземяването няма да е меко.

Това предупреди в свой коментар евродепутатът Александър Йорданов, който още преди година заяви, че бъдещето на Радев в политиката е вече затворена врата заради изцепките пред ЕС и запада и подчинението на Кремъл.

В своя анализ той припомня как е паднала СССР и сравнява събитието с начина, по който ще си отиде и Румен Радев. Ето целия текст:

Имало е и ще има по-добри президенти от Румен Радев. Имало е и по-добри авиатори от него. Като например един младеж, за който сега ще стане дума.

Преди 34 години, на 28 май 1987 г., московчани стават свидетели как западногерманецът Матиас Руст, деветнадесет годишен пилот-любител, се преземи със своя спортен самолет „Чесна” на Червения площад, след като безпрепятствено бе прелетял разстоянието от Хелзинки до Москва. Така той разби на пух и прах мита за непробиваемата съветска противовъздушна отбрана.

Младокът направи за смях прехвалените съветски генерали, които не успяха да разпознаят самолетчето му „поради организационни причини и съвпадение на обстоятелства”. Близо два часа той позира за снимки на Червения площад, докато реотаните на съветската милиция загреят какво се случва. Московчани приветстват смелчагата с възторженото: „Молодец!”. Възприемат го като супермен кацнал при тях от мечтания Запад.

Матиас бе арестуван, а съветският президент Михаил Горбачов побеснява. Всичките му хвалби за всесилните съветски въоръжени сили разбити на пух и прах от един нахакан западногермански хлапак. Руският срам бе голям и за да го замаже намиращата се в предсмъртен гърч съветска държава осъди Руст само за „дребно хулиганство”.

Пред съда „хулиганинът” простичко каза, че е искал да си поговори със съветския президент за „световния мир”, след което излежа една година в съветски затвор. Но през това време, на 8 декември 1987 г. във Вашингтон, Михаил Горбачов и президентът на САЩ Роналд Рейгън подписаха Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие. Така Матиас Руст постигна своята миролюбива цел.

Но защо това стана възможно? Защото през 1986 година комунистите вече бяха наясно, че тяхната икономическа и политическа система е пред пълен провал. Издания като „Литературная газета”, „Московскые новости”, „Огоньок” и др. бяха започнали да разкриват истината за престъпленията на Сталиновия режим, за концлагерите в Сибир, за Гладомора в Украйна, за репресивния апарат на НКВД. За съветските граждани това бе истината за техния живот.

Но още по-конфузен за съветската власт тогава бе фактът, че денят в който Руст се приземи на Червения площад, бе официален празник на съветските гранични войски – Ден на граничаря. Затова и Горбачов, след като първоначално изпада в паника, намери „изход”: уволни военния министър и началникът на военновъздушните сили, както и близо 300 офицери от армията. Но процесът на разпадане на съветската държава вече бе необратим. А ние, младите тогава българи, възприехме кацането на Червения площад на младежа от свободния свят като сигнална ракета за началото на края на „империята на злото“.

И когато у нас, въпреки цензурата, се промъкна новината за германския смелчага, аз си спомних думите на Карл Маркс, че народите се прощават със своето минало смеейки се. И наистина бая се посмяхме тогава. А четири години по-късно, на 26 декември 1991 г., се сбъдна и мечтата ни: Съветският съюз официално престана да съществува!

Но каква е поуката? И каква е връзката с Румен Радев?

Поуката е, че скоро и в софийския президентски двор ще кацне неочакваното. До приятния миг остават само няколко месеца. Затова е добре президентът авиатор да стяга багажа и за миг да не си помисля, че няма да му се случи падането от власт. Колко ще бъде болезнено зависи и дали навреме ще му се отвори парашута. Но с този топуз, който сам си върза – „служебното правителство, прогнозирам, че приземяването няма да е меко.