4 поколения булки се омъжват с тази рокля от 1932 г., за да… СНИМКИ

Живеем в свят на свободни връзки, бързи чувства и необмислени покупки. Въпреки това семейните традиции си остават едно от най-важните неща в живота ни.

А спомените за хора, изпитани емоции и вещи, свързани със семейството и приятелите ни, винаги са в състояние да ни разчувстват.

Днес от 365 Новини ще споделим с вас историята на една сватбена рокля. Тя започва в далечната 1932 година. Нейна създателка е Мария Тереза ​​Морено – талантлива млада шивачка от Мексико, която се мести да живее в Лос Анджелис.

В Америка тя се сгодява за карикатуриста на Universal Pictures Мануел Морено. Момичето се влюбва в рокля, която вижда в един от сватбените салони и решава да си ушие сама нещо подобно от коприна.

Сватбата на Мария Тереза и Мануел Морено през 1932 година

Мария и Мануел имат четири деца – две момчета и две момичета. Когато идва време една от дъщерите й – Анита, да се омъжи, младото момиче решава, че не иска да носи роклята на майка си и Мария й ушива друга.

През 1983 г. семейството на Мария и Мануел се готви за нова сватба – тази на Марта (дъщерята на Анита). Тя много искала да облече роклята на майка си, но, за съжаление, времето не се било отразило по най-благоприятния начин на външния й вид.

Тогава Марта се сетила за роклята на баба си, която по думите й била от “кремообразно злато с луксозна маслена текстура”. Роклята просто си лежала в кутия и въпреки че не била покрита с капак, била в отлично състояние.

“Просто докоснах меката коприна и без дори да я вадя от кутията, казах, че ще бъда с нея”, споделя Марта.

Сватбата на Марта и Кевин О’Хара през 1983 година

През 1997 година в “кремообразното злато” на баба се омъжила и сестрата на Марта – Елена.

А след това роклята отново се връща в шкафа, търпеливо очаквайки следващия си звезден миг.

Сватбата на Елена и Рик Салинас през 1997 година

Четвъртата булка, която се сеща за нея, била Пилар – дъщерята на Марта.

“Винаги съм знаела за легендарната рокля, но тя бе някак недостижима до момента, в който не се сгодих.

След годежа отидоха при баба Анита, за да я премеря. А когато я облякох и се погледнах в огледалото, разбрах, че това е роклята.

Дъщерята на Марта – Пилар, с роклята на прабаба си, септември 2017 година

Беше ми по мярка, все едно е шита за мен. За нищо на света не бих отишла в някой булчинския салон да избирам рокля, която не означава нищо за мен, когато имаме тази семейна рокля”, казва Пилар.

Между другото, единствените корекции, която роклята претърпяла през годините, били в дължината на шлейфа. И допълнителната декорация под формата на дантела и мъниста, които била ту прибавяна, ту махана заради модните тенденции.

Марта О’Хара разказва, че самият факт, че двете с дъщеря й Пилар са се омъжили в една и съща рокля, предизвиква у нея невероятни чувства.

“Това е връзка между поколенията, връзка с нашата баба, с която бях много близка (Мария умира през 2009 г.). Тя живееше близо до нас и често се виждахме.

Баба доживя до 98 години. Децата ми пораснаха и имаха късмета да я познаят. Баба ще се радва да знае, че правнучките й искат да се омъжат в нейната рокля”, споделя Марта.

Тази трогателна история вдъхновява и дава надежда, че никога няма да спрем да ценим и уважаваме корените си, семейните ценности и традиции.