Тежко минало: Изчаках любовницата на мъжа ми да пукне, след това изпих чаша шампанско на гроба ѝ

В името на семейството (защото едва ли в такива случаи става дума за любов) някои жени могат да бъдат безкрайно търпеливи.

Готови са да понасят унижение, предателство, изневяра, при това в продължение на години. Такава е историята на Теменуга. Тя е от малък провинциален град в Южна България, на 46 години, с две големи момчета. Омъжила се за своя Руси по любов и в началото бракът им бил щастлив. Младото семейство се нанесло на един от етажите в голямата къща на родителите на Теменуга, която била на калкан с дома на чичо й. Там също било многолюдно, тъй като братът на баща й имал две дъщери – едната омъжена, другата стара госпожица. И всички живеели заедно.

Дотук нищо необичайно.

Теменуга карала тежка бременност с второто си дете. Тогава за пръв път заподозряла, че Руси й кръшка с неомъжената й братовчедка Красимира. В началото просто се съмнявала, но започнала да ги наблюдава и доказателствата за връзката им ставали все повече. Мъжът й най-безочливо подарявал едни и същи блузки и шалчета на нея и на любовницата си. Тя пък я лъжела, че е чисто съвпадение.

Руси все си намирал работа да прескочи от другата страна, когато братовчедката била сама. Теменуга знаела, че двамата й се подиграват, представяла си как се кискат в леглото, когато говорят за нея. Свивало я под лъжичката, но си давала сметка, че ако се разчуе, ще скара баща си с брат му, ще смрази двете семейства и не си представяла как след това ще могат да живеят под един покрив. Но най не й се искало синовете й да израснат с разведени родители.

Единственият, с когото говорила неведнъж, бил Руси. И той винаги отричал, обвинявал я, че си внушава, обиждал я, че си е загубила ума от ревност. А това, че все по-рядко я търсел за секс, обяснявал с тежката си работа като шофьор в местната кооперация.

Накрая Теменуга решила, че няма друг изход, освен да се примири. Казала си, че каквото и да става, поне е в къщата им и чужди хора няма да ги одумват.

Така минали повече от 10 години, докато един ден камион блъснал Красимира на улицата и след няколко дни в кома тя починала. Теменуга помогнала на леля си и другата си братовчедка да подготвят всичко за погребението. Изпекла сладки и соленки, нали били близки хора. Дори сама пожелала да облече, среше и гримира любовницата на мъжа си. А на гробищата раздавала жито на хората, които дошли да изпратят мъртвата в последния й път. Само дето не могла да пророни нито една сълза.

И как да го направи – колкото и да била тъжна, дълбоко в себе си усещала радост, че най-сетне се е отървала от съперницата си. Затова пък Руси открито си поплакал.

Изчакала всички да си тръгнат, останала уж да почисти боклуците около гроба. И когато вече била сама, бръкнала в чантата си и извадила бутилка шампанско. Донесла я специално за случая. Преляла, а после си наляла чаша и с кеф я изпила, сякаш празнувала. Почувствала се възнаградена за търпението си. Това било нейното отмъщение за предателството на най-близките й хора.

Единствено я глождело съмнението, че Руси може да си намери друга любовница. И този път тя дори нямало да знае коя е.

Източник: Лична драма