Home » Живот » Тежко минало: Изчаках любовницата на мъжа ми да пукне, след това изпих чаша шампанско на гроба ѝ
Тежко минало: Изчаках любовницата на мъжа ми да пукне

Тежко минало: Изчаках любовницата на мъжа ми да пукне, след това изпих чаша шампанско на гроба ѝ

В името на семейството (защото едва ли в такива случаи става дума за любов) някои жени могат да бъдат безкрайно търпеливи.

Готови са да понасят унижение, предателство, изневяра, при това в продължение на години. Такава е историята на Теменуга. Тя е от малък провинциален град в Южна България, на 46 години, с две големи момчета. Омъжила се за своя Руси по любов и в началото бракът им бил щастлив. Младото семейство се нанесло на един от етажите в голямата къща на родителите на Теменуга, която била на калкан с дома на чичо й. Там също било многолюдно, тъй като братът на баща й имал две дъщери – едната омъжена, другата стара госпожица. И всички живеели заедно.

Дотук нищо необичайно.

Теменуга карала тежка бременност с второто си дете. Тогава за пръв път заподозряла, че Руси й кръшка с неомъжената й братовчедка Красимира. В началото просто се съмнявала, но започнала да ги наблюдава и доказателствата за връзката им ставали все повече. Мъжът й най-безочливо подарявал едни и същи блузки и шалчета на нея и на любовницата си. Тя пък я лъжела, че е чисто съвпадение.

Руси все си намирал работа да прескочи от другата страна, когато братовчедката била сама. Теменуга знаела, че двамата й се подиграват, представяла си как се кискат в леглото, когато говорят за нея. Свивало я под лъжичката, но си давала сметка, че ако се разчуе, ще скара баща си с брат му, ще смрази двете семейства и не си представяла как след това ще могат да живеят под един покрив. Но най не й се искало синовете й да израснат с разведени родители.

Единственият, с когото говорила неведнъж, бил Руси. И той винаги отричал, обвинявал я, че си внушава, обиждал я, че си е загубила ума от ревност. А това, че все по-рядко я търсел за секс, обяснявал с тежката си работа като шофьор в местната кооперация.

Накрая Теменуга решила, че няма друг изход, освен да се примири. Казала си, че каквото и да става, поне е в къщата им и чужди хора няма да ги одумват.

Така минали повече от 10 години, докато един ден камион блъснал Красимира на улицата и след няколко дни в кома тя починала. Теменуга помогнала на леля си и другата си братовчедка да подготвят всичко за погребението. Изпекла сладки и соленки, нали били близки хора. Дори сама пожелала да облече, среше и гримира любовницата на мъжа си. А на гробищата раздавала жито на хората, които дошли да изпратят мъртвата в последния й път. Само дето не могла да пророни нито една сълза.

И как да го направи – колкото и да била тъжна, дълбоко в себе си усещала радост, че най-сетне се е отървала от съперницата си. Затова пък Руси открито си поплакал.

Изчакала всички да си тръгнат, останала уж да почисти боклуците около гроба. И когато вече била сама, бръкнала в чантата си и извадила бутилка шампанско. Донесла я специално за случая. Преляла, а после си наляла чаша и с кеф я изпила, сякаш празнувала. Почувствала се възнаградена за търпението си. Това било нейното отмъщение за предателството на най-близките й хора.

Единствено я глождело съмнението, че Руси може да си намери друга любовница. И този път тя дори нямало да знае коя е.

Източник: Лична драма

Твоят коментар

Твоята оценка
Твоята оценка
Общо гласували

About clslavchev

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

error: Кражбата от 365 Новини е забранена!!!