Сълзите на Света Петка в скалния параклис на Трън са лечебни

Днес отбелязваме големия празник Петковден. Според църковния календар това е денят, в който почитаме паметта на Св. Преподобна Параскева или Петка Българска, която се счита за покровителка на нашия народ и семейството.

Легендата разказва, че светицата е лечителка и пазителка от страшни болести.

Скалният параклис „Света Петка“, който се намира в центъра на Трън, твори чудеса, лекува болни и пази жителите на пограничната община

Според преданието малката пещера известно време е била скривалище на нашата светица Петка (Параскева) Българска, живяла през втората половина на Х век. Един ден тъкмо изпекла вкусна питка, извадила я от огнището и чула конски тропот. Това били преследвачите й. Тя ги видяла, че започнали да се катерят по хълма и избягала през един отвор между скалите.

Докато се катерела, оставила върху камъка следи от единия си крак и едната ръка. Днес отпечатъците може да се видят. А който ги докосне, получава чудодейна енергия.

В пещерата все още стои питката – вкаменена от докосването на турците. Тя се превърнала в камък в момента, в който те опитали да отчупят парче. До каменната погача са подредени икони на светицата и глинени стомни с миро.

Чудновати са и стените на пещерата. При внимателно вглеждане се открива ликът на Богородица, може да се видят и други светци. А капчиците, които се стичат покрай тайния изход, са лековита светена вода. Предполага се, че това са сълзите на Света Петка. Днес пазителите на скалния параклис ги събират в съдове и раздават на миряните.

Света Петка е родена през 13-и век в тракийския град Епиват на Мраморно море в семейството на заможни българи. Светицата отрано проявявала състрадание към бедните и желание да се посвети на Господ. След смъртта на родителите си тя раздала имуществото им на сиромасите и се оттеглила в малък храм в Иракли, за да служи на Бога. Пет години по-късно отишла да се поклони на гроба Господен в Палестина, след което заживяла отшелнически живот в Йорданската пустиня. Малко преди смъртта си, на преклонна възраст, се завърнала по родните си места, където проповядвала и лекувала, поради което срещу нея започнали гонения.

По време на царуването на Иван Асен Втори през 1238 г. мощите й били пренесени в старопрестолния Търновград.

След падането на българската столица под османския ятаган, мощите на св. Петка Търновска били пренесени във Видин, а по-късно в Белград. Днес те почиват на румънска земя в град Яш, в храма “Три светители”.

В народните представи Петковден е един от празниците, които бележат завършека на лятото, началото на зимата и края на земеделския и животновъдния годишен цикъл. Затова народът казва: “На Петковден ралото да ти е под стрехата”. На празника стопаните се разплащат с наетите през лятото ратаи и овчари.

Източник: Flashnews