Неграмотни соцлидери доведоха до катастрофа българската икономика и финанси

– От Асоциацията на банките в България наскоро обявиха, че през второто тримесечие на тази година милионерите у нас са се увеличили с 45. На фона на ръста на безработица в условията на пандемия тази цифра феномен ли е, или е неписана закономерност, че „риба се лови в мътна вода“?

– Както старите, така и новите милионери печелят от всичко, в това число и от пандемии и други катастрофални събития. Много хора са убедени, че изкуствено се създават подобни ситуации точно за да печелят определени части на бизнеса, в това число и в сферата на здравеопазването. В условията на кризи винаги има крайности – едни много обедняват, а други много забогатяват.

Цялата човешка история е история на обезценяване на парите, независимо дали са метални или книжни.

Тодор Живков казваше: „Ще направим реформи“, но те се правеха 100% формално, така че да се отчете дейност в тази насока, но без да се промени абсолютно нищо.

– Проф. Петров, наскоро американският милиардер Джордж Сорос заяви, че ЕС може да се разпадне след пандемията от COVID-19 и че щетите върху икономиката на еврозоната ще продължат по-дълго, отколкото са прогнозите. Вие споделяте ли това мнение и каква е вашата прогноза?

– Могат да се правят различни прогнози, но основанията не са достатъчно убедителни, така че не бих приел на доверие подобна оценка. Всички хора като че ли се интересуват от отговора на въпроса какво ще бъде лицето на България и света, но е трудно да се каже сега. Не се знае какъв ще бъде по-нататък развоят на събитията и до каква степен ще се изострят проблемите, свързани с коронавируса и последиците от него. Не бих си позволил да правя по-решителни оценки, но във всички случаи предстоят трудни месеци, а може би и няколко години, докато се върне световната икономика към нормалните си темпове и нормално развитие.

– Имате ли рецепта за изход от тази криза?

– Нямам рецепта за изход от кризата, но изходът зависи най-вече от обективни фактори, отколкото от субективни действия, в това число и на правителствата на отделните държави.

Не можем да предвидим нито мащабите, нито последиците от тази пандемия в икономически, финансов и общочовешки аспект. Аз обаче съм оптимист, тъй като съвсем очевидно наближава моментът, когато ще се появят достатъчно лекарствени средства за ограничаване на пандемията от коронавируса и от подобни други масови заболявания.

– Вие като човек с богат житейски и професионален опит и свидетел на различни икономически кризи, коя криза помните като най-фрапираща и с най-голям отпечатък?

– Наистина за моите 90 години имам наблюдения върху това, което става в България и извън нея. Моята оценка е, че съвременният свят е много по-сложен, по-динамичен, с много повече рискове за обществото като цяло и за отделните слоеве, райони, държави и т.н. Днес живеем в съвършено друг свят.

Светът в миналото бе предвидим и спокоен и общо взето, без сериозни сътресения, с изключение на военните години и кризите след тях, които засягаха целия свят. Сега чета една книга за първия американски президент Джордж Вашингтон, за събитията в Америка в дългата и много тежка война за независимостта на страната от Англия. Тези събития ми напомнят за днешните, макар че онези са били много по-тежки, отколкото сега, с много жертви и други поражения. Така че човечеството преминава през различни етапи, които са различни и като цяло и за отделните региони по света. Едни остават по-защитени, с по-малко тежести, други региони са в центъра на кризата и понасят огромни щети и жертви, които са неизбежни в такива кризи.

– Има предложение прагът на бедност в България да се вдигне с 6 лв. от 2021 г. Как ще коментирате това символично увеличение?

– Въпреки че официално липсва инфлация тези 6 лв. не са тези, които бяха преди няколко години. Всеки ходи в магазините и знае днешната цена на 6 лв. Цялата човешка история е история на обезценяване на парите, независимо дали са метални или книжни.

– В България има „за“ и „против“ влизане в еврозоната и приемане на еврото. Вие като финансист как преценявате смяната на националната валута?

– Фактически с Валутния борд ние отдавна сме в еврозоната, тъй като неизменно сме вързали курса на лева по-рано с долара, а после – с еврото. Това до голяма степен представлява участие в еврозоната, макар и неформално и без правата, които официалното членство дава на страните. Всичко върви по своя ред, с изключение на пандемията от коронавируса, която не може да се понесе незабелязано.

– Вие сте сред видните учени в България. Днес търсят ли ви за съвети?

– Никой никого не търси за съвети, защото всеки, който заема някакви позиции, даващи му право да решава съдбата на хората, се смята за достатъчен и самодостатъчен сам да решава какво да се прави. Обикновено недомислени, необсъдени достатъчно са решенията, мерките и действията на редица управленци. Това е системно и много от управляващите рядко се вслушват внимателно в това, което хората, в това число и специалистите, биха могли да им кажат.

– Ако бяхте министър на икономиката или финансите, какво бихте направили за просперитета на страната?

Много пъти съм отказвал покани да стана министър на финансите или на друг сектор. През целия си живот съм бил в сферите на управляващите и съм наблюдавал, че на практика от тях нищо не зависи, тъй като винаги са били обвързани с външни обстоятелства и техните решения и действия са твърде много ограничени от възможността за постигане на оптималност и разумност. Участвах в съответните правителствени органи по подготовката на решенията от 1963 г., когато в България започнаха т.нар. стопански реформи под названието „Нови системи за стопанско ръководство“, до падането на Живков. През целия този 25-годишен период всяка година се правеха нови икономически механизми, в които ние, експертите, участвахме. Но по моя оценка никога тези нови икономически механизми  още тогава нямаха нищо общо с реалността и необходимостта.

Непрекъснато в продължение на 25 години повтарях, че тези нови решения, които взимаха най-висшите инстанции в лицето на тогавашните политически лидери, са абсолютно негодни и неоснователни и ще доведат до катастрофа на българската икономика и финанси. От високите си столове в министерствата се усмихваха и казваха – ​той проф. Петров си приказва, но ние си знаем. Тогава беше социализъм и тези лидери с цялата си неграмотност даваха указания какво и как да става в България. До известна степен Тодор Живков слушаше нашите изказвания и се съвещаваше с нас, а моите изказвания бяха остри, крайни и негативни за тогавашната система. Живков казваше: „Ще направим реформи“, но те се правеха 100% формално, така че да се отчете дейност в тази насока, но без да се промени абсолютно нищо. Същест​вуващата система на централизирано социалистическо планиране тогава не помръдна до пълния си крах и катастрофа, за което платихме всички с 10-годишна криза след падането на социализма.

– А адекватни ли са предприетите реформи след това?

– Разбира се, някои от реформите бяха наложителни, като приватизацията и децентрализацията, но те се извършваха от същата бюрократична държавна машина, която за всяко нещо се стараеше да е в нейна полза. И всеки, който бе в апарата на управляващите, стоеше там и търпеше послушанието, на което беше подложен, само защото се облагодетелстваше. На това сме свидетели и в днешни дни.

Проф. Георги Петров е сред родните корифеи в областта на икономиката и финансите. Роден е в гр. Бяла черква на 13 февруари 1929 г. Завършил е Финансово-икономическия университет в гр. Санкт Петербург. Доктор на икономическите науки. Има специализации в Берлин и Париж. От 1952 до 2004 г. преподава в бившия ВИИ „Карл Маркс“, сега Университет за национално и световно стопанство (УНСС) в София.

Дългогодишен ръко​водител на катедра „Финанси“ в същия вуз. Известен с прозвището Голямата секира заради стотиците двойки, които е писал на студенти. Редица от тях, между които бившият финансов министър Стоян Александров, са заемали висши държавни позиции. От 1991 до 2004 г. проф. Петров е член на Управителния съвет на Българска народна банка. Удостоен е с приза Икономист на годината за 1992 г. Автор е на 6 книги, между които „Основи на финансите на фирмата“, „Човешката природа и обществото“, „От патриархалното село в града на белите нощи“  и др., множество учебници по финанси и на около 300 статии.

Източник: Марица